Пилорик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 48:
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Затворени са българските църкви и училища.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 184</ref> В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Пилорик (''Πυλωρίκ'') като село със 159 мъже и 132 жени.<ref name="lithoksou"/>
Част от населението му се изселва в България (30 семейства в [[Горни Воден]], Асеновградско<ref>Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94</ref>) и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 44 имота на жители, преселили се в България. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 45 бежански семейства и 180 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В 1927 година е прекръстено на Пилориги, а в 1954 на Пендаплатанон.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>
== Личности ==
| |||