Енидже Вардар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 58:
{{цитат|Пазар (на турски Енидже), главният град на каазата Лука, е разположен в много плодородна местност. Жителите му са отчасти мюсюлмани, отчасти християни, но и едните и другите по националност са българи.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 111.</ref>}}
На австрийската военна карта грладът е отбелязан като Йенидже Вардар (Яница) (''Jenidže Vardar (Janica)'', а на картата на Кондоянис е отбелязан като Яница (''Γιανιτσά''), смесено селище. Според [[Николаос Схинас]] („[[Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας]]“) в средата на 80-те години на XIX век Йеница (Γενιτσά) е има около 800 мюсюлмански и 400 християнски семейства.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 14 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
[[Файл:Bulgarian teachers in Enidzhe Vardar 1905.JPG|мини|250п|Български учители в Енидже Вардар в 1905 година]]
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Енидже Вардар брои 9599 жители от които 4000 [[българи]], 5100 [[турци]], 25 [[гърци]], 24 [[власи]], 90 [[евреи]], 300 [[цигани]] и 60 разни<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_03.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 146]</ref>. Българското население е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Йенидже Вардар'' (''Yenidje Vardar'') има 2800 българи екзархисти, 2800 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]], 240 българи патриаршисти [[сърбомани]], 320 българи [[Униатство в България|униати]], 80 българи [[Протестантство в България|протестанти]] и 5 [[гърци]]. В града работят основно и прогимназиално българско училище, четири основни и едно прогимназиално гръцко, основно сръбско и основно и прогимназиално българско протестантско училище<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 102 – 103</ref>.
Българските търговци в Енидже Вардар се организират в еснафи: шивашки, самарджийски, кожухарски, юрганджийски, бояджийски, басмаджийски и най-многобройния бакалски с 13 души. Сред по-известните търговци в града са Васил и Гоше Сомуренчеви, Никола Кундурджиев, Атанас Гьорчев, Нако Дуванджиев, Нако Чупаринов, Димо Ментов, Дионис, Мичо Попставрев и други. Представителни са двата магазина за платове и тези за стъкларски изделия, към които има четири големи склада за стъкло. Кочо Лушев притежава ресторант с прилежащ хотел, а Васо Кусиколчев има гостилница<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.51-53</ref>.
Line 73 ⟶ 75:
[[Файл:Kleanti Simonidou Gaitanou.jpg|ляво|мини|Клеанти Симониду Гайтану, гръцка учителка в Енидже Вардар<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=573&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 1 март 2013 г. | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>]]
През септември 1910 година градът пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. На 11 септември целият град е блокиран от войска, за да бъде събрано оръжието и да бъде открита четата на Апостол войвода. Всякакво движение в града е преустановено. Начело на войската е берският каймакамин българинът Загоров. Българският архиерейски наместник [[Трайко Калайджиев]] е арестуван, като по-късно умира в затвора. Заместен е като български архиерейски наместник от отец Георги Шуманов.<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.</ref> Атанас Мандалчев е жестоко изтезаван. Арестувани са учителите Григор Гьошев, [[Атанас Лютвиев]], Антон Димитров, Георги Иванов, гражданите Диме Торпанов, Дионис Некезов, Офил Саатчи, Стамко Попкочев, Божил Дамянли, Мами Трайков, Григор Сърбинов и много други. На 26 септември цялото мъжко население над 10 години е изведено на улицата и държано цял ден. Изтезавани са Божин Дамяни, Щерю Фуцилар, Хаджи Дионис, Митре Кехая, Петър Капиданов, Вангел Пожарлиев, Атанас Пожарлиев, Ваню Сурбут и Иван Атанасов.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.</ref>
В 1910 година Халкиопулос пише, че в града (''Γιανετσά'') има 600 мюсюлмани, 1100 [[Българска екзархия|екзархисти]], 300 униати, 30 протестанти и 100 сърбомани.<ref>{{cite book | title = Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου | last = Χαλκιόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1910 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="lithoksou"/>
Според [[Боривое Милоевич]] градът Пазар (''Pazar'') има 1000 къщи християни славяни, 1200 мюсюлмани турци и 60 мюсюлмани цитани.<ref name="lithoksou"/>
В града през 1912 година е открита българска болница<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.50</ref>. При избухването на [[Балканската война]] в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.</ref> През ноември 1912 година в [[Сражение при Енидже Вардар|сражението при Енидже Вардар]] гърците нанасят окончателното поражение на [[Османска империя|османските]] сили в [[Егейска Македония]], което довежда до падането на [[Солун]]. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 451.</ref> По време на последвалата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в Енидже Вардар.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 109.</ref>
| |||