Енидже Вардар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 85:
=== В Гърция ===
По време на Балканската война в града влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническата война]] Енидже Вардар попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език, мюсюлманска религия и турски език, християнска религия и цигански език, еврейска религия и [[ладински език (ибероромански)|испански език]]. Преброяването в 1913 година показва Йеница (''Γενιτσά'') като град с 3647 мъже и 3520 жени.<ref name="lithoksou"/> Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 448 имота на жители, преселили се в България.<ref name="lithoksou"/>
През
През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на [[Охрана|Централния българомакедонски комитет]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> [[Георгиос Пулос]] в сътрудничество с немския фелдфебел Шуберт и ръководената от него „[[Тагмата Асфалияс]]“ на 15 септември в Енидже Вардар убива 103 души,<ref>Mark Mazower, Inside Hitler's Greece. The Experience of Occupation, 1941-44, (Greek translation), Athens: Αλεξάνδρεια, 1994(1993), pp. 365-9.</ref> предимно членове на [[Български червен кръст]] и на [[Охрана|Централния българомакедонски комитет]].
|