|
'''Аспару̀х''' (или '''Испор''', '''Исперих''', '''Есперих''', '''Есперерих''', '''Аспар-хрук'''<ref>„Арменска география“ от VII век</ref>, '''Батий'''<ref>Сигиберт „Хроника“ от XI век</ref>) е [[Първа българска държава|български]] владетел, основател на [[Първа българска държава|Дунавска България]]. Той е трети син на [[Кубрат]], основателя на [[Велика България|Стара Велика България]]. Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата [[хан (титла)|хан]].
681 откривам бг
== Произход и дейност до 680 г. ==
Аспарух произхожда от рода [[Дуло]], който е управляващ род в [[Стара Велика България]] от [[628]] г. Не е известна точната година на неговото раждане, но се предполага че е загинал ок. 700 г. в битка с хазарите. В [[Именник на българските владетели|Именника на българските ханове]] се казва, че е живял 61 години т.е. трябва да е роден ок. 639 – 640 г. След завладяването на Стара Велика България от хазарите през 665 г. част от племената [[кутригури]] и част от [[утигури|уногундурите]], начело с Аспарух се насочват към [[Днепър]], където временно остават. Предвид постоянната заплаха от хазарски атаки от изток, Аспарух с групата си продължава на югозапад и достига около 671 г. устието на р. [[Дунав]].<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Не може да се предполага някаква първоначална враждебност от страна на Аспарух спрямо [[Византия]] на чиито граници се заселил. Преследван от хазарите и чувствайки се от една страна в недостатъчна безопасност в новото си местоживелище, а от друга – слаб поради малобройността на ордата си, той е принуден да търси съюз с византийците. Последвалото преминаване на Дунав става със съгласието на византийското правителство, което определя място за поселението в зоната около устието на Дунав, вероятно на изчезналия остров [[Певки]], като възлага на прабългарите охранителни функции.
Възползвайки се от критичното положение на Империята в този период, Аспарух постепенно започва да разширява владенията си в [[Малка Скития]]. Така той по-късно достига до най-тясното място между Дунав и [[Черно море]] (днешния [[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|Канал Дунав – Черно море]]), където е спрян от византийско укрепление – земен вал и ров. Това обстоятелство, както и тревогата от евентуално подчинение и включване на дунавските славяни в нов племенен съюз провокира и похода на император [[Константин IV Погонат]] срещу прабългарите през [[680]] г.<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Реално тази война е провокирана през 672 г., със завладяването от прабългарите на част от Северна Добруджа,<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> но до 679 г. [[Византия]] е ангажирана с тежкия конфликт с [[Арабски халифат|Арабския халифат]], достигнал върха си с [[Обсада на Константинопол (674)|обсадата на Константинопол]] между 674 и 678 г. Византийските хронисти указват за неколкократни грабителски походи на прабългарите в пределите на Византия, но ангажираността на империята на юг не ѝ позволявала нищо освен чисто пасивни, отбранителни действия. Разгромът на [[араби]]те дава възможност на способния и енергичен император [[Константин IV Погонат|Константин IV]] да насочи вече активно вниманието си на север и да направи опит да отблъсне българската заплаха.
== Битка при Онгъла ==
|
