Свети Димитър (Битоля): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-language=македонски +език=mk)
Sherpa (беседа | приноси)
м →‎top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (3) редактирано с AWB
Ред 6:
| картинка-описание = Камбанарията
| вид на храма = православна църква
| страна = РепубликаСеверна Македония
| населено място = [[Битоля]]
|карта = РепубликаСеверна Македония Битоля
|карта-описание = Местоположение в Битоля
| вероизповедание = [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия]]
Ред 22:
}}
 
'''„Свети Великомъченик Димитър“''' или '''„Свети Димитрий“''' ({{lang|mk|„Свети Димитар“, „Свети Димитриј“}}) е [[Възраждане|възрожденска]] [[Православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в [[Битоля]], [[РепубликаСеверна Македония]], катедрала на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Преспанско-Пелагонийската епархия]] на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква]].
 
Изградена е в 1830 година само за четири месеца на мястото на стар параклис.<ref name="whereismacedonia.org"/> Според Асен Василиев, въпреки че няма запазени надписи или други сведения за авторството на църквата, тя е дело на дебърския род [[Рензови]].<ref name="Василиев 157">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 157 }}</ref> Камбанарията е изградена в 1936 година.<ref name="visitpelagonia.mk"/> Построена е с дарения от отделни местни търговци и еснафите в града.<ref name="whereismacedonia.org"/> Представлява трикорабна базилика със странични галерии.<ref name="visitpelagonia.mk"/> Вкопана е 1 m, за да не надвишава околните джамии.<ref name="whereismacedonia.org"/> Площта на храма е около 650 m<sup>2</sup>. Колонадата на наркетса поддържа галерията на втория етаж и завършва с параклис на изток. Балконът на галерията заема ширината срещу средния кораб и завършва с балдахин. Колоните са с капители, върху които стъпват арките на полуцилиндричния таван на средния кораб. Таваните на страничните кораби са плоски.<ref name="Василиев 158">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 158 }}</ref>