Луис Бунюел: Разлика между версии

Пинал етака толкова настоятелнаиска да работи отново с Бунюел, че е готова да замине за Франция, да учи езика и дори да работи без заплащане, стига да получи главната роля на Селестин.{{hrf|Rivera|1997|62}} Силберман обаче настоява ролята да получи френската актриса [[Жана Моро]] – Пинал остава силно разочарована и по-късно твърди, че неуспехът на Алатристе да ѝ осигури ролята става причина за края на брака им.{{hrf|Rivera|1997|62}} Когато Бунюел се опитва да намери френскоезичен писател, с когото да работи по сценария, Силберман му предлага [[Жан-Клод Кариер]], актьор, който дотогава е писал само няколко сценария за [[Пиер Етекс]].{{hrf|Bergan|2003}} Първоначално Кариер има трудности в работата с Бунюел, поради прекаления си респект към известния режисьор, но „Дневникът на една камериерка“ поставя началото на трайно сътрудничество между Бунюел, Кариер и Силберман. По-късно Кариер казва: „По някакъв начин Бунюел се нуждаеше от опонент. Той нямаше нужда от секретарка – трябваше му някой, който да му противоречи, да се противопоставя и да прави предложения.“{{hrf|Grierson|2003|62}}

Критиците отбелязват практиката на Бунюел да редува своите търговски и критически успехи с по-лични и характерни филми с по-малък шанс за популярност.{{hrf|Polizzotti|2014}} След световния успех на „Дневна красавица“ през 1967 година и след като е гледал „[[Китайката]]“ на [[Жан-Люк Годар]], Бунюел, който от години иска да направи филм за католическите [[ерес]]и, казва на Кариер: „Ако това представлява днешното кино, значи можем да направим един филм за ересите“.{{hrf|French|2014}} Двамата прекарват месеци в изучаване на историята на католицизма и създават „[[Млечният път (филм)|Млечният път]]“ (''„La Voie lactée“'', 1969), „пикаресков пътен филм“,{{hrf|Nochimson|2010|294}} разказващ историята на двама скитници, тръгнали на [[Пътят към Сантяго|поклонение на гроба на апостол Яков]] в [[Сантяго де Компостела]], които преминават през времето и пространството, сблъсквайки се с ереси, възникнали от шестте главни католически догми.{{hrf|Mazur|2011|101}} [[Винсънт Кенби]] в рецензия за „[[Ню Йорк Таймс]]“ сравнява филма с хита на [[Джордж Стивънс]] „[[Най-великата история, разказвана някога]]“, тъй като Бунюел създава филм за [[Иисус Христос]], включвайки почти всички известни френски актьори по това време в епизодични роли.{{hrf|Canby|1970}} „Млечният път“ е забранен в [[Италия]], предизвиквайкикоето предизвиква намесата на Католическата църква в негова защита.{{hrf|Durgnat|1968|152}}

Филмът от 1970 година „[[Тристана]]“ (''„Tristana“'') разказва за млада жена, която е прелъстена и манипулирана от своя настойник, който се опитва да провали връзката ѝ с млад художник, и който в крайна сметка я кара да се ожени за него, след като тя губи единия си крак. Според Бет Милър това е един от най-неразбираните филми на Бунюел и съответно един от най-подценяваните, заради „постоянната неспособност да се възприеме неговото политическо и особено неговото социалистическо-феминистко послание“.{{hrf|Miller|1983|340 – 341}} Бунюел има желание да филмира едноименния роман на [[Бенито Перес Галдос]] още от 1952 година, въпреки че смята книгата за най-слабата на Галдос.{{hrf|Fujiwara|2014}} След завършването на „Виридиана“ и в навечерието на скандала, предизвикан от неговото пускане по екраните, испанската цензура директно отхвърля проекта{{hrf|Durgnat|1968|152}} и Бунюел трябва да чака още осем години преди да получи подкрепата на испанската продуцентска компания „Епока Филмс“.{{hrf|Fujiwara|2014}} Цензурата заплашва да забрани филма за това, че насърчавал дуелите, така че Бунюел подхожда към сюжета много внимателно, като същевременно прави отстъпки на групата френски, италиански и испански продуценти, по чието настояване е принуден да приеме актьорите за две от трите главни роли във филма – [[Франко Неро]] и Катрин Деньов.{{hrf|Faulkner|2004|128}} Този път обаче сътрудничеството между Деньов и Бунюел е по-задоволително и за двете страни, като в свое интервю тя заявява: „Но в крайна сметка, това всъщност бяха чудесни снимки. „Тристана“ е един от любимите ми филми. Лично аз, като актриса, предпочитам „Тристана“ пред „Дневна красавица“.{{hrf|Fujiwara|2014}}

Бунюел и Серж Силберман стигат до идеята за следващия си съвместен филм, „[[Дискретният чар на буржоазията]]“ (''„Le Charme discret de la bourgeoisie“''), в разговор за странни повторения в ежедневието. Силберман разказва анекдотистория за това, как кани свои приятели на вечеря у дома, но забравя за това и в уговорената вечер не си е вкъщи, а съпругата му е в домашно облекло.{{hrf|Pinkos|2014a}} Филмът разказва за група заможни приятели, които непрекъснато се провалят в опитите си да се съберат за хранене, положение, което някои критици разглеждат като противоположно на дилемата на героите на „Ангелът унищожител“, където гостите на официална вечеря не могат да си тръгнат, след нейния край.{{hrf|Lim|2009}} За този филм Бунюел, Силберман и Кариер събират екип от водещи европейски актьори.{{hrf|Wilkins|2014}} За пръв път Бунюел използва видеомонитори, които му позволяват да прави по-широки кранови снимки и усложнени [[фарт]]ове и да намали броя на дублите.{{hrf|Pinkos|2014a}} Снимките отнемат само два месеца, а според твърденията на Бунюел монтажът е приключен само за ден.{{hrf|Pinkos|2014a}} След завършването на филма Силберман решава да пропусне [[Кинофестивал в Кан|Кинофестивала в Кан]] и да се концентрира върху номинацията за [[Оскар за най-добър чуждоезичен филм|„Оскар“ за чуждоезичен филм]]. Филмът печели наградата, след което Бунюел се изказва пренебрежително за процедурата, която разчита на преценката на „2500 идиотаидиоти, включително например на помощник -дизайнера на костюмите на студиото“.{{hrf|Pinkos|2014a}}