Волейбол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 18:
 
== Етимология ==
Употребата на английската дума ''volleyball'' датира от [[1896]].<ref>[http://www.etymonline.com/index.php?search=volley&searchmode=none Online Etymology Dictionary, значение на думата ''volley'']</ref> За първи път ''volley'' придобива своя смисъл на воле, т.е. удар по летяща топка,<ref>[http://eurodict.com/search.php?word=воле&go=Translate&ok=1&diction=ed_tylk Eurodict, значение на воле]</ref> през периода [[1819]] – [[1862]], което значение идва от [[тенис]]а, а именно удряне на топката в полет. Самата дума ''volley'' на английски първоначално има значение на залп (изстрел при стрелба с пушки), но произхожда от латинската дума ''volare'', инфинитив на глагола летя.<ref>[http://en.allexperts.com/q/Etymology-Meaning-Words-1474/fly.htm About.com, Fly]</ref><ref>[http://www.etymonline.com/index.php?search=volley&searchmode=none Online Etymology Dictionary, ''volley'']</ref>
 
<ref>[http://eurodict.com/search.php?word=воле&go=Translate&ok=1&diction=ed_tylk Eurodict, значение на воле]</ref>, през периода [[1819]] – [[1862]], което значение идва от [[тенис]]а, а именно удряне на топката в полет. Самата дума volley на английски първоначално има значение на залп (изстрел при стрелба с пушки), но произхожда от латинската дума ''volare'', инфинитив на глагола летя.<ref>[http://en.allexperts.com/q/Etymology-Meaning-Words-1474/fly.htm About.com, Fly]</ref><ref>[http://www.etymonline.com/index.php?search=volley&searchmode=none Online Etymology Dictionary, ''volley'']</ref>
 
== История ==
Line 29 ⟶ 27:
Морган нарекъл играта „Минтонет“.
 
След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд, играта получава своето име „волейбол“ по предложение на професор Алфред Т. Халстед.
 
През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола.
Line 44 ⟶ 42:
 
=== Волейболът в България ===
За първи път играта волейбол е показана в Руското техническо училище в София през 1922 г. През 1924 г. дружество Сила включва волейбола в своята програма за спортна подготовка, а през 1925 се организира и първото официално състезание по волейбол в [[България]] на II-ра мъжка гимназия в София. Победител в това състезание става VII <sup>-д</sup> клас.
 
През 1926 г. волейболът се разпространява и в Русе, Казанлък, Борисовград /дн. Първомай/, Бургас, Пловдив, Перник, Пазарджик.
 
България е една от първите държави, в които се слага начало на организирано волейболно движение. Първите опити за това са през 1928 г., когато се решава, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол.
 
През 1941 г., е създаден СИРТ /(Съюз за игрите с ръчна топка/), който обединява волейбола и баскетбола в рамките на БНСФ /(Българска национална спортна федерация/).
 
През 1942 г. е проведено първото национално първенство по волейбол като участват отбори от София, Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България за мъже е отборът на „Раковски“, в състав: Р. Шаханов, Л. Петров, Б. Караиванов, Б. Стоилков, К. Томов и И. Живодеров. При жените първенец е съставът на АС-23, в състав: Балакчиева, Кирякова, Божилова, Игнатова, Иванова и Дермонска.
 
Първата официална международна проява на българският волейбол е на първата Балканиада в Букурещ- 1946 г. България заема 3-то място за мъже и жени, след Румъния и Югославия.
 
Българската федерация по волейбол е втората в света след Чехословашката. Тя е се отделя от КИРВ (комитетКомитет за игрите с ръчна топка) през есента 1947 г. с името Централен комитет по волейбол. През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в РСВ /(Републиканска секция по волейбол/.) с учредително събрание проведено през юли. Същата година България е приета за член на ФИВБ.
 
В края на месец септември 1957 г. се провежда 53-ататата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски“ се организира демонстративен турнир по волейбол. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на ФИВБ Пол Либо /(Франция/). Благодарение на този турнир, организиран в България, волейболът се приема за олимпийски спорт. <ref>[http://volleyball.bg/?page_id=44 История на волейбола в България]</ref>
 
[[Мъжки национален отбор по волейбол на България|Мъжкият]] и [[Женски национален отбор по волейбол на България|женският национален отбор на България]] общо имат 2 сребърни и 1 бронзов медал от Олимпийски игри; 1 сребърен и 4 бронзови медала от световни първенства; 1 златно, 1 сребърно и 5 бронзови отличия от европейски първенства.
Line 64 ⟶ 62:
Предпоследният медал (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор на Световното първенство в [[Япония]] през [[2006]] под ръководството на [[Мартин Стоев]].
 
Българският национален отбор по волейбол е с олимпийска квота за игрите в Пекин 2008., Извоюванаизвоювана на Световната купа в Япония 2007.
 
Последният медал (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор на Европейското първенство в [[Турция]] през [[2009]] под ръководството на [[Силвано Пранди]].
Line 77 ⟶ 75:
=== Игрище ===
[[Файл:VolleyballCourt.png|рамка|дясно|Игрище за волейбол]]
Игрището във волейбола е с размери 9 на 18 метра, като е разделено на две части от 9 по 9 метра от мрежа, издигната на определена височина (2,43 m за мъжете и 2,24 m за жените). Успоредно на мрежата на 3 m. разстояние отляво и отдясно са нанесени две линии, които определят зоната за атака (т.н. първа линия).
 
Всички линии трябва да са с ширина 5 cm, те трябва да са светли и да се различават по цвят от всички други линии върху игрището.
Line 99 ⟶ 97:
 
=== Игра ===
Отборът печели точка при:
* при успешно приземяване на топката в противниковото игрище;
* когато отборът на противника извърши грешка;
* когато отборът на противника получи наказание.
 
Когато отбор събере 25 точки с предимство от 2 точки, той печели гейма (с изключение на 5 гейм, където трябва да събере 15 точки с предимство от 2 точки). Ако резултатът е 24 на 24 (14 на 14) точки, играта продължава до получаване на преимущество от 2 точки, например 27 на 25(17 на 15).
 
Line 110 ⟶ 109:
* когато играч не се намира в своята зона;
* когато играч не се премести в следваща зона при завъртане;
* когато топката докосне терена или друг предмет извън очертанията на игрището след игра с нея.;
* когато топката се задържи повече от един удар или се удари два пъти последователно от един играч. Изключение е блокадата, която не се брои за пипане, и посрещане на нападение, където може да се разделят ръцете, но това се брои за един удар;
* когато топката се удари повече от три пъти от един отбор, преди да се върне на противника. Отново блокадата не се брои за удар;
* когато ударът се осъществи при поддръжка или подпиране на играча от друг;
* когато играч докосне мрежата по време на игра;
* когато играч проникне в противниковото игрище когатои това влияе на играта. За проникване се счита подпиране или престъпване с цялото стъпало зад средната линия;
* когато играч докосне топката в противниковото игрище, преди да е осъществен нападащ удар;
* когато се извърши начален удар без подхвърляне на топката;
* когато при извършване на начален удар топката се подхвърли и се хване;
* когато началният удар не се извърши до 8 секунди след разрешението на съдията;
* когато при изпълнение на начален удар играчът е извън зоната за изпълнение или навлезе в игрището;
* когато играч от втора линия (зони 1,6,5) при нападение настъпи линията на 3-тия метър или нейното продължение;
* когато играч от втора линия направи блокада;
* когато се блокира начален удар на съперника;
Line 128 ⟶ 127:
 
=== Прекъсвания на играта ===
* Технически – когато водещият отбор достигне 8-маа и 16-таа точка в геймовете от 1 до 4. Времетраенето на техническите прекъсвания е 1 минута. В петия гейм, няма техническо прекъсване.
* Треньорски – всеки треньор има право на 2 прекъсвания на гейм. Капитана също има право да вземе прекъсване. Времетраенето на треньорските прекъсвания е 30 секунди. По време на прекъсване състезателите трябва да бъдат в свободната зона близо до отборната скамейка.
* След всеки гейм – за смяна на игралното поле. Времетраенето е 3 минути.
Line 140 ⟶ 139:
С изпълнението на начален удар започва играта. Началният удар е първата атака на отбора и доброто му изпълнение е от важно значение за развитието на отиграването. Различават се няколко начина на изпълнение на начален удар:
* начален удар отдолу – изпълнява се като се подхвърли топката на 50 – 60 см с едната [[ръка]] и с другата ръка се замахва отдолу, така че да се нанесе удар в долната част на топката. Ударът може да се нанесе и със свита в юмрук ръка. Изпълнява се само от слабо подготвени волейболисти, защото е много лесен за изпълнение, но е лесен и за посрещане от противника. Разновидност на този начален удар е „удар до [[небе]]то“. Изпълнява се, така че топката да излети силно нагоре и [[слънце]]то да пречи на поемащите да я видят.
* начален удар отгоре (горен лицев начален удар) – топката се удря с водещата ръката, с която се пише; първо кракът, противоположен на ръката,водещата с която се пишеръка, се изнася напред; топката се хваща с ръката, която отговаря на изнесения крак, така че когато се пусне, да падне точно до (но не върху) изнесения крак; първоначално ръката,водещата с която се пише,ръка е изнесена над главата и е леко отпусната; топката се хвърля над главата, така че да не отиде зад играча, и се удря с другатацялата ръка,длан нона при удара топката се удря с цялатаводещата ръка a (не с юмрук). В зависимост от начина на удар по топката, може да се получи силов начален удар, въртелив начален удар и планиращ начален удар.
* страничен начален удар – топката се подхвърля над главата или малко встрани от тялото и с въртеливо движение на другата ръка се нанася удар по нея. Лесно се постига въртелив начален удар, но е трудно да се контролира [[посока]]та му.
* начален удар с отскок – топката се подхвърля високо наи около 1 – 2 мm напред, отскача се и се напада както при нападение. Получава се много мощен начален удар, но е много труден за изпълнение.
 
=== Пас ===
Line 165 ⟶ 164:
За да се извърши правилно атакуващият удар, играчът, който го нанася, трябва да е с лице към мрежата, отдалечен около 3 метра от нея. От тази позиция той може оптимално да се засили и да направи максимално висок отскок. Последната крачка от засилването се прави малко по-голяма, за да се преобразува хоризонталната [[скорост]] във вертикална. Заедно с нея се прави замах с ръцете, като свободната ръка спира на височината на рамената, а удрящата се изнася назад. При удара се използват както [[мускул]]ите на ръката, така и [[корем]]ните мускули. Направлението на топката се задава от китката, която насочва топката при удара.
 
При неудобна топка или при тройна блокада може да се нанесе лъжлив удар или топката да се пусне с върховете на пръстите или с леко „почукване“. Важно при това действие е то да бъде достатъчно кратко, за да няма маркиране от страна на съдиите на „носена топка“. Топката се насочва точно зад ръцете на блокиращите или към празно място на полето на противника. Когато вдигната топка е много близко до блокадата, тя може да се [[волейболен жаргон|натисне„натисне“]].<!--натисне?-->
 
Има няколко вида нападения:
* нападение от втори темп (обикновена топка) – извършва се с високо вдигната топка в краищата на игрището;
* нападение от първи темп (къса топка) – извършва се в близост до разпределителя, като топката се подава над мрежата само толкова, колкото да се удари;
* метърче (бърза или заострена топка) – топката се подава без голяма [[парабола]] към краищата на игрището;
* нападение от втора линия – топката се напада от нападател, намиращ се на втора линия (зони 1, 6, 5), който трябва да отскочи зад триметровата линия.
 
Line 186 ⟶ 185:
Блокадата е ефективно противодействие на противниковото нападение. Добре поставената блокада не само спира нападението, но и в мнозинството от случаите води до отбелязване на точка. Освен това тя е със силен [[психология|психологически]] ефект. След две три успешни блокади, противниковият нападател се обезкуражава и обикновено започва да нанася по леки и лъжливи удари, които лесно могат да бъдат отиграни от защитниците.
 
Блокада могат да извършват само играчите от първа линия (зони 2, 3, 4). Докосването на топката до ръцете на блокиращите не се брои за удар и с топката може да играят и хората участвали в блокадата. При групова блокада топката може да се удари едновременно от един, двама или трима играчи!.
 
Отскачането за блокада трябва да стане според отдалечеността на нападателя от мрежата. Ако противникът изпълнява къса топка, блокиращият отскача заедно с нападателя,; ако се изпълнява обикновена топка близо до мрежата, блокиращият отскача при замахването на нападателя, а при нападение от втора линия, блокиращият трябва да отскочи при преминаването на ръката на нападателя на хоризонталата на тялото. Това са относителни моменти, които зависят от конкретния нападател и блокиращ, и трябва да се актуализират по време на срещата.
 
При блокада може да се „бръкне“ в полето на противника, но трябва да се докосне топката след атаката, защото в противен случай се счита за грешка. Блокадата не се брои за удар.
Line 202 ⟶ 201:
=== Специализация на играчите ===
За да се постигнат високи резултати в съвременния волейбол се налага да се профилират играчите така, че да могат да изпълняват тези дейности, с които се справят най-добре. Различават се следните специализации:
* '''разпределител''' – отговорност на този играч е да насочи топката към най-удачното място за атака. Той е освободен от посрещане на начален удар, но всяко второ докосване на топката „трябва“ да премине през него. Разпределителят определя слабите места в отбраната на противника (например, нисък играч на предна линия или бавен централен блокировач) и организира комбинациите, за да освободи нападателите от блокада. Главни изисквания към него са съобразителност, пъргавост, повратливост, поглед върху играта, точен и мек пас. Понеже не участва в атаката, не е необходимо играчът на този пост да има висок ръст.
* '''нападател първи темп (център, главен блокировач)''' – отговорност на този играч е да напада от къса или ускорена топка в непосредствена близост до разпределителя. Освен това, понеже играе главно в центъра на първа линия, той участва във всички блокади. Главни изисквания към него са бързина и отскокливост. Поради необходимостта да участва във всички блокади, обикновено това са високоръстови играчи.
* '''нападател втори темп (посрещач, краен нападател)''' – отговорност на този играч е да завършва комбинациите обикновено близо до края на мрежата. Освен това той напада и при топки, при които не може да се осъществи комбинация, т.нар. трудни топки. Обикновено тези играчи участват и в посрещането на топката при начален удар. Главни изисквания към тях са психическа устойчивост, богат арсенал от нападащи удари, мощно нападение.
* '''диагонал''' – този играч играе в зоната диагонална на разпределителя, обикновено не участва в посрещането на топката. Напада най-вече в зона 2 и много често от задна линия. Понеже не участва в посрещането на топката, обикновено са ръстови състезатели с много мощен удар.
Line 210 ⟶ 209:
=== Схеми на игра ===
[[Файл:shema1.jpg]]
 
Схема на влизане на разпределителя от различните зони. Номерата показват в коя зона се намира играчът. Разпределителят е даден в синьо. С червени стрелки са показани възможни атаки.
 
Line 228 ⟶ 226:
 
Различаваме следните комбинации:
# '''Ешелон''' – при тази комбинация центърът тръгва близо до разпределителя, а посрещачът напада близо до антената. Това е най – -често използваната комбинация в съвременния волейбол, поради бързината на изпълнение и отдалечеността на двамата нападатели.
# '''Кръст''' – посрещачът тръгва за бърза топка, а центърът тръгва към антената. Целта е да се кръстосат пътищата им, и по този начин да се сблъскат блокиращите, ако те блокират даден нападател.
# '''Обратен кръст''' – центърът тръгва за остра топка към антената, а посрещачът тръгва за висока топка до разпределителя. Целта е отново да се сблъскат блокиращите. Отстранява недостатъка на класическия кръст за универсалност на нападателите.
# '''Възел''' – центърът напада на къса топка, а другият нападател се засилва и отскача точно зад него. Целта е да се скрие засилването на втория нападател, и да се нанесе ударът, когато блокът е вече паднал. Често се използва с нападение от втора линия (внапример българскияго отбор така нападаползва [[Матей Казийски]]). Други наименования на тази комбинация са „заслон“ и „пайп“.
 
== Турнири ==
Международните турнири по волейбол се организират от [[FIVB]] за световен мащаб или от съответната конфедерация за континентален мащаб. По -големите от тях са:
* [[Световно първенство по волейбол]]
* [[Световна лига по волейбол]]
Line 244 ⟶ 242:
[[Файл:Matey Kaziyski2.jpg|мини|250px|Матей Казийски]]
* Скоростта на топката при сервис може да достига 130 km/h.
* РекордаРекордът по посещаемост на волейболен мач е поставен през [[19 юли]] [[1983]] година в приятелската среща между националните състави на Бразилия и СССР. Тогава на знаменития стадион „[[Маракана]]“ посетителите са били 96 500 души.<ref>[http://fivb.narod.ru/facts.html Интересные факты из истории волейбола]</ref>
* Първи сервис с отскок започват да изпълняват бразилците в началото на 801980-те.<ref>[http://www.severstalvolley.ru/Volleyball.htm Интересные факты из истории волейбола-2]</ref>
* На квалификацията за Световното първенство през 2009 г. женския отбор на Тайланд побеждава Бангладеш с резултата 25:1, 25:1, 25:3.<ref>[http://www.volleyservice.ru/index.php?option=com_news&id=5083&Itemid=87 Есть новый мировой рекорд!] // Волей-сервис</ref>
* Рекордът за най-дълъг гейм е поставен през 2013 г. в Южна Корея на мача между Къриън Еър Джамбоус (Инчхън) и Раш & Кеш Веспид (Ансан) който продължава 48 минути и завършва 56:54.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_1894086289 Счупиха рекорда за най-дълъг гейм] // topsport.bg</ref>