Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа: Разлика между версии

Лувоа е известен с решимостта и дори бруталния начин, по който въвежда реформите си. Неслучайно той е в остър конфликт с именити маршали като [[Анри дьо Тюрен|Тюрен]] и [[Люксамбур]]. решението му да замени рапирите предизвиква недоволство на целия офицерски състав, съставен от потомствени [[Аристокрация|аристократи]]. Като представител на ''аристокрацията на робата'' Лувоа презрително подминава възраженията им. Той установява значително влияние върху краля и успява да повлияе на много от решенията му - нахлуването в [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]] (1672), [[Политика на присъединенията (Реюнион)|Реюниона]] (1679-85), атаката против [[Генуа]] (1684), Драгонадите (1685).<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France,'' p. 553</ref> Влиянието му нараства особено след смъртта на неговия противник Колбер през 1683. Смъртта му през 1691 г. се отразява веднага на организацията на армията. Както се изразява един историк, "ако Лувоа беше жив, обсадата на [[Намюр]] [през 1692 г.] щеше да започне през март, а не през април и щеше да продължи три, а не пет седмици".<ref>Stephen Baxter, ''William III'', London 1966, p. 303</ref>