Луи XIV: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м букви
Ред 60:
 
=== Война за съединенията ===
След своята победа над впечатляващата европейска коалиция Луи започва политиката на прприсъединяване съединяваненана старите френски земи, които по различни начини са отпаднали от короната (т.нар. ПоллтикаПолитика на присъединенията ииили „[[Политика на присъединенията (Реюнион)|Реюнион]]“). Луи твърди, че те му принадлежат, а френските юристи вадят стари договори, с които му дават право да анексира обширни територии по североизточната си граница. Връхна точка в кампанията е превземането на [[Страсбург]] през 1681 г., с което и целият [[Елзас]]. Неговите противници не могат да отговорят, тъй като през 1683 г. започва настъплението на [[Османска империя|османците]] срещу [[Виена]]. Луи дори предлага помощ на император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], но така, че тя да не бъде приета. Възмутена от неговото поведение, Испания му обявява [[Франко-испанска война (1683—1684)|война]] и моментално е поставена на колене. През 1684 г. в [[Регенсбург]] Франция и нейните противници сключват споразумение, според което признават завоеванията на Реюниона, но принуждават Луи да прекрати настъплението си.
 
В началото на 80-те години на [[XVII век]] Франция на Луи XIV е най-голямата сила в [[Европа]], увеличават се и френските [[колонии]] извън Европа. Кралят продължава политиката на Ришельо и Мазарини за отслабване на аристокрацията, защото вярва, че безграничната власт на тази прослойка ще бъде ограничена, ако зависи от хора, които той всеки момент може да уволнява и унижава. Кралят постига пълен контрол над благородниците, като лукаво ги прислонява да живеят в двореца му във [[Версай]]. Там те се радват на бляскав живот, подаръци и балове, но са непрекъснато под зоркото око на краля. Така той принуждава аристократите да му служат като придворни във Версай, а на постовете на министри и губернатори назначава хора от [[буржоазия]]та.