Влахи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
== История ==
Най-старата църква в Кресненско е църквата „[[Рождество Богородично (Влахи)|Рождество Богородично]]“ във Влахи и е от 1757 година.<ref name="Днес">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dnes.bg/sofia/2014/03/23/selo-vlahi-dvama-postoianni-jiteli-i-dve-cyrkvi.219908 | заглавие = Село Влахи - двама постоянни жители и две църкви | достъп_дата = 16 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23 март 2014 г | труд = | издател = Днес.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
През XIX век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[кааза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В 1844 година е построена църквата „[[Свети Илия (Влахи)|Свети Илия]]“. От 1856 до 1866 година в килийното училище при „Свети Илия“, преподава [[Михаил Попфилипов]], който превръща училището в новобългарско.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> В 1867 година [[Влахинска българска община|Влахинската българска община]] начело с поп [[Стойко Харизанов]] пише до руския консул в [[Солун]] молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти:
{{цитат|Ные отдолоподписани-ты жители, отъ окружiе Мелничко, отъ село Влахы, смиреннiй раби, Вашего благородiя, като имаме гол{{Уникод|ѣ}}мо желанiе за просв{{Уникод|ѣ}}щенiе-то на чада-та си, потрудихме се та си соградихме църкв{{Уникод|ѫ}} и училище, които още не сме си доплатили; пакъ си немаме мещичко сир{{Уникод|ѣ}}ч нито една потреба, нито въ црьква-та, нито во училището и спорядъ сегашното состоѧнiе не ще можемъ скору да ги придобiемъ, защото сме натоварени съ тѧжки даноци, и земята нi е дива и безплодна, та неможемъ да ся прехранимъ и исплатимъ, камо ли да си купимъ н{{Уникод|ѣ}}что потр{{Уникод|ѣ}}бно за оучилище и за црьквата.<ref>Документи за Българското възраждане в от архива на Стефан Веркович, София, 1969, стр. 285.</ref>}}
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Влаки'' (Vlaki) е посочено като село със 168 домакинства с 560 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142-143.</ref>
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено – от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от [[Стара Кресна|Кресна]], [[Ощава]], [[Горна Крушица]], [[Кърпелево]], [[Цапарево]], [[Палат (село)|Палат]], [[Врабча (Пирин)|Врабча]], [[Сандански|Свети Врач]], [[Ладарево|Горни]] и [[Ласкарево|Долни Орман]] и [[Горно Драглище|Горно]] и [[Долно Драглище]]. През август 1880 година серският [[силогос]] се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 19.</ref>
| |||