Фридрих Шилер: Разлика между версии

м
форматиране, вътр. препратки; форматиране: интервал (ползвайки Advisor)
мNo edit summary
м (форматиране, вътр. препратки; форматиране: интервал (ползвайки Advisor))
| име-оригинал = Friedrich Schiller
| снимка = Friedrich schiller.jpg
| размер = 200px
| описание = Портрет от Лудовике Зимановиц ([[1794]])
| място на раждане = [[Марбах]], [[Германия]]
| бележки =
}}
'''Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер''' ({{lang|de|Johann Christoph Friedrich von Schiller}}), познат като '''Фридрих Шилер''', е немски[[германски]] [[поет]], [[историк]] и [[драматург]].
 
== ЖивотБиография ==
ШилерРоден е роденна [[10 ноември]] [[1759]] година в [[Марбах]], [[Вюртемберг]] (в Югозападна Германия, в областта около [[Щутгарт]], бивша [[Швабия]])., Синв есемейството на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на [[Карл Ойген]], херцог на Вюртемберг, влиза в ''Karlsschule'' (елитна военна академия в Щутгарт, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи [[медицина]].
 
Докато е в елитното училище, той тайно чете [[Жан-Жак Русо|Русо]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса, ''Die Räuber'' (''Разбойници''), разказваща за група наивни [[Революционер|революционери]] и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление ''[[Буря и натиск]]''.
 
[[Файл:Philipp Friedrich von Hetsch - Schiller als Regimentarzt (1781-1782).jpg|мини|ляво|192px|Шилер като полкови лекар 1781/1782.<BR><small>Портрет от Филип Фридрих Хеч</small>]]
През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.
 
След представлението на „Разбойници“ в [[Манхайм]] през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и отива през [[Лайпциг]] и [[Дрезден]] във [[Ваймар]] през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на [[Древногръцка литература|древногръцката литература]] и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по [[история]] и [[философия]] в [[Йена (град)|Йена]] и се вдълбочава в трудовете на [[Имануел Кант]], които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.
 
С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по [[история]] и [[философия]] в [[Йена (град)|Йена]] и се вдълбочава в трудовете на [[Имануел Кант]], които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.
Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „[[Мария Стюарт (пиеса)|Мария Стюарт]]“. Двамата с Гьоте основават [[Немски национален театър|Ваймарския театър]], който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна [[туберкулоза]].
 
Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „[[Мария Стюарт (пиеса)|Мария Стюарт]]“. Двамата с Гьоте основават [[Немски националенВаймарски театър|Ваймарския театър]], който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна [[туберкулоза]].
 
В чест на поета литературни и културни награди ''„Фридрих Шилер“'' учредяват през 1920 г. швейцарската фондация ''„Шилер“'', през 1954 г. град [[Манхайм]], а през 1955 г. провинция [[Баден-Вюртемберг]].
 
[[Файл:Dannecker Schiller Nürnberg.jpg|мини|160px|Бюст на Шилер от Теодор Вагнер]]
 
== Поезия ==
Шилер пише много философски трудове по [[етика]] и [[естетика]]. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на [[Карл Леонхард Райнхолд]]. Развива понятието за „красивата душа“ (''Schöne Seele'') – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (''Pflicht und Neigung'') вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: [[Бог]] е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като ''„Тридесетгодишната война“'' и ''„Въстанието в Холандия“'', а после намира място и в драмите му (трилогията ''„Валенщайн“'' е за [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], а ''„Дон Карлос“'' – за въздигането на [[Холандия]] срещу [[Испания]]). Шилер пише основоположната статия ''„Върху трагическото изкуство“'' и две важни есета по въпроса за възвишеното (''das Erhabene''), озаглавени „''Vom Erhabenen''“ и „''Über das Erhabene''“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинкта за самосъхранение, когато някой с готовност умира за красива идея.
 
[[Файл:Goethe Schiller Weimar.jpg|мини|250px|Статуя на Гьоте и Шилер пред Ваймарския театър]]
 
== Медицински трудове ==
Малко известен факт е, че наред със съчиненията си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен ''„За философията на физиологията“'', както и в ''„По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“'' (''Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780)''. В резултат на медицинската практика в областта на [[Психично заболяване|психичните заболявания]] у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието ''[[трудова терапия|трудова]]'' (или ''занимателна'') терапия (''Beschāftigungstherapie'').
 
== Библиография ==
 
=== Стихотворения и балади ===
[[Файл:SchillerDenkmal.jpg|мини|250px|Паметник на Шилер в Кьонигсберг, днес Калининград]]
* ''Ode an die Freude'', 1786 („Ода на радостта“)
* ''Resignation'', 1786