Иван Маринов (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 14:
Иван Маринов е роден на 6 януари 1896 г. в София. Син на [[генерал-майор]] [[Кръстю Маринов]]и е зет на българския комунист [[Георги Кирков]]{{hrf|Иван Маринов ,списание Истоически преглед , статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}. Взема участие в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]] като доброволец. През [[Първа световна война|Първата световна война]] е пилот в авиацията.{{hrf|Недев|2007|604}}.По време на военните действия се запознава и става приятел с българския офицер тогава [[поручик]] [[Фердинанд Козовски]] , по късно [[генерал]] и деец на [[БКП]]{{hrf|Иван Маринов ,списание Истоически преглед , статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}.От 20 те години започва да симпатизира на комунистическото движение, вследствие на което е един от малкото български офицери които не взимат участие в проведения на 9 юни 1923г военен преврат за сваляне на правителството на [[БЗНС]] на [[Александър Стамболийски]] , подкрепено от [[БКП]], като в следващите години тайно сътрудничи както с представители на [[СССР]] в България , така и с членове на [[БКП]](БРП(к)){{hrf|Иван Маринов ,списание Истоически преглед , статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}. През 1934-1939г е един от влиятелните членове в левицата на Военния съюз и съучастник на Кимон Георгиев в пртоивомонархическата конспирация на съюза, като по време на разкривнаето на заговора на Военния съюз през 1935г , Иван Маринов остава неразкрит{{hrf|Иван Маринов ,списание Истоически преглед|1968|}}. В периода 1936-1939 г. е български [[военен аташе]] във [[Франция]],{{hrf|Недев|2007|604}} след което, от август до октомври 1939 г. е началник-щаб на 3-та армия и е член на военния съюз. През 1940-1944 година последователно е командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] и [[Петнадесета пехотна охридска дивизия]], дислоцирани във [[Вардарска Македония]].{{hrf|Недев|2007|604}}
По време на периода 1941-1944г като командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] и [[Петнадесета пехотна охридска дивизия]], дислоцирана във [[Вардарска Македония]] полковник , а от 1943г генерал Иван Маринов не допуска съдебни процеси срещу заподозряни в антифашистка и комунистическа дейност в командваните от него военни съединения, през 1943г укрива в Битоля и Охрид както избягали от военните хайки евреи , така и (от септември 1943г) офицери и войници от италианската армия , след подписването на [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] и обявяване на война от Италия на Германия , който факт не става достояние на висшето командване на Вермахта в Сърбия , така и не научава за него и българското правителсвто до 9 септември 1944г{{hrf|Иван Маринов ,списание Истоически преглед , статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}.
На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], след който е назначен за главнокомандващ на [[българската армия]] (като помощник-главнокомандващ българската армия е стария приятел на Иван Маринов - генерал [[Фердинанд Козовски]]) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Той е част от българската делегация на [[Парад на победата на СССР над Третия райх|Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва]], проведен на 24 юни 1945 г.{{hrf|Недев|2007|680}}, където първия партиен и държавен ръкводител на СССР [[Йосиф Сталин]] лично го награждава с [[Суворов (орден)|Орден „Суворов“ I степен]]. Пълномощен министър в Париж от 1946 до 1950 г. Преподавател във Военната академия "Г.С.Раковски" от 1950 г.
 
От 1963 г. до смъртта си през 1979 г.е председател на [[Военноисторическо научно дружество|Военноисторическото научно дружество]].