Уикипедия

Арабски халифат: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Допълнение, разширение, редактиране.
вътр препр
Ред 2:
'''Арабският халифа̀т''' e теократична [[араби|арабско]]-[[ислям|мюсюлманска]] държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през 7 – 9 век и възглавявана от [[халиф]]и.
 
Първоначално ядро на Халифата става създадената от [[Мохамед]] в началото на 7 век в [[Хиджаз]] (Западна Арабия) мюсюлманска община, наречена ''[[умма]]'' (нация, народ). В резултат от арабските завоевания е създадена огромна държава, включвала [[Арабския полуостров]], [[Ирак]], [[Иран]], по-голямата част от [[Задкавказие]]то, [[Централна Азия]], [[Сирия]], [[Палестина]], [[Египет]], [[Северна Африка]], по-голямата част от [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], [[Синд]].
 
Думата ''халифат'' (на [[арабски]]: خليفة, ''халифа'', от „наследник“, „представител“) означава както титлата на [[халиф]]а, така и обширната държава, създадена след Мохамед от арабите-завоеватели под предводителството на нейните халифи – „наместници“ на Мохамед и поради това притежаващи неговата политическа власт, избирани да представляват мюсюлманите <ref>''Encyclopedia of Islam and the Muslim World,'' (2004) v.1, p.116 – 123</ref>.
Ред 9:
[[File:Mohammad adil-Rashidun empire-slide.gif|300п|мини|Териториално разширение на Праведния халифат 632 – 655 г.]]
{{основна|Праведен халифат}}
Този период включва епохата на първите 4четири халифа, „вървящи в правия път“, (ар-р â шидин, оттам и ''Рашидунски халифат'') – [[Абу Бакр]] (632 – 634 г.), [[Умар ибн Хаттаб|Умар]] (634 – 644 г.), [[Усман (халиф)|Усман]] (644 – 656 г.) и [[Али ибн Аби Талиб|Али]] (656 – 661 г.) и владичеството на [[Омеяди]]те (661 – 750 г.). По размерите си империята, създадена за по-малко от сто години превъзхождала [[Римска империя|Римската]] и това е невероятно като се има предвид, че след смъртта на Мохамед е имало голяма вероятност да рухнат и тези не особено големи успехи на исляма, които той постигнал в [[Арабски полуостров|Арабия]]. Умирайки, [[Мохамед]], не оставя наследник и след смъртта му (632 г.) по въпроса за неговия приемник избухват раздори в [[Медина]] между жителите на [[Мека]] и [[Медина]], които можело да доведат до края на исляма. Умар обаче успява да наложи избора на [[Абу Бакр]]. Междувременно, с известието за смъртта на Мохамед почти цяла [[Арабски полуостров|Арабия]], освен Мека, Медина и Таифа, веднага се отказва от исляма. С помощта на вярващите от Медина и Мека [[Абу Бакр]] съумява да върне обширната, но разединена Арабия назад към исляма, в което най-голяма помощ му оказва така наречениянареченият „[[меч]] Божий“ – опитнияопитният пълководец [[Халид ибн ал-Валид|Халид]]. Халид разбива 40-хилядната армия от последователи на лъжепророка Мосейлими в така наречената „ограда на смъртта“ при Акраба (633 г.). Веднага след потушаването на арабското въстание, Абу Бакр, продължавайки политиката на Мохамед, повежда война срещу [[Арабско-византийски войни|Византия]] и [[Персия]] и поставя началото на [[арабско-ислямски завоевания|арабско-ислямските завоевания]], продължили около един век. Халиф [[Умар ибн Хаттаб|Умар]] (634 – 644 г.) успешно продължава тези завоевания и към края на живота си освен самата Арабия владее [[Сирия]], [[Месопотамия]], [[Вавилония]] и западната половина на Персия в [[Азия]], а в [[Африка]] – [[Египет]], Варка и [[Триполи]].
 
При [[Усман (халиф)|Усман]] (644 – 656 г.) е завоювана източна [[Персия]] до [[Амударя]] (Оксуса), остров [[Кипър]], [[Картаген]]. Междуособиците сред арабите, предизвикани от убийството на ОсманУсман и политическата некадърност на [[Али (халиф)|Али]], довеждат докрайдо прекратяване на завоевателните походи и дори до отпадане на някои погранични области.▼
[[Умар ибн Хаттаб|Умар]] (634 – 644 г.) успешно продължава тези завоевания и към края на живота си освен самата Арабия владее в Азия [[Сирия]], [[Месопотамия]], [[Вавилония]] и западната половина на Персия, а в [[Африка]] – [[Египет]], Варка и [[Триполи]].
 
▲При [[Усман (халиф)|Усман]] (644 – 656 г.) е завоювана източна [[Персия]] до [[Амударя]] (Оксуса), остров [[Кипър]], [[Картаген]]. Междуособиците сред арабите, предизвикани от убийството на Осман и политическата некадърност на [[Али (халиф)|Али]], довеждат докрай на завоевателните походи и дори до отпадане на някои погранични области.
 
== Династия на Омаядите (661 – 750 г.) ==
{{основна|Омаяди}}
При първия халиф от династията [[Умаяди]] – [[Муавия I]] (661 – 680 г.) [[араби]]те минават отвъд [[Амударя]] (Оксус) в [[Туркестан]], до Пейконда, [[Бухара]] и [[Самарканд]], а в [[Индия]] достигат до [[Пенджаб]]; в Африка достигат до [[Алжир]]. През този период е окупирана [[Мала Азия]] и от 674 до 678 г. е обсаден [[Константинопол]]. Въпреки яростните атаки градът устоява, което е първата и най-важна победа на християнска Европа срещу арабите.
 
Избухналите при сина на Муавия I – [[Язид I]] (680 – 683 г.) нови междуособни войни и борба на Омеядите със сина на [[Али ибн Абу Талиб|Али]] – [[Хасан ибн Али|Хасан]], светите градове и сподвижниците на Абдула ибн-Зубейра, хариджитите и др. водят до това, че някои погранични области отново отпадат. След прекратяването на междуособиците (от 693 г.) при халифа [[Абд ал-Малик]] (685 – 705 г.) и неговия син [[Валид I|Валид]] (705 – 715 г.) арабите постигат почти невероятни успехи в Афганистан, Северна Индия и Туркестане – на изток, [[Армения]], Кавказ и Мала Азия – в центъра, западна Африка (до океана), [[Испания]] и южна [[Франция]] – на запад. Само енергичните действия на император [[Лев III Исавр]] и хан [[Тервел]], храбро отбили нашествието на арабите към Константинопол и Мала Азия (717 – 718 г.), и на [[Карл Мартел]], сложил край на успехите на арабите във Франция (732 г.), спасяват [[Европа]].▼
 
▲Избухналите при сина на Муавия I – [[Язид I]] (680 – 683 г.) нови междуособни войни и борба на Омеядите със сина на [[Али ибн Абу Талиб|Али]] – [[Хасан ибн Али|Хасан]], светите градове и сподвижниците на Абдула ибн-Зубейра, хариджитите и др. водят до това, че някои погранични области отново отпадат. След прекратяването на междуособиците (от 693 г.) при халифа [[Абд ал-Малик]] (685 – 705 г.) и неговия син [[Валид I|Валид]] (705 – 715 г.) арабите постигат почти невероятни успехи в Афганистан, Северна Индия и ТуркестанеТуркестан – на изток, [[Армения]], Кавказ и Мала Азия – в центърацентрална Азия, в западна Африка (до океана), а на запад [[ИспанияАрабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|окупират Пиренейския полуостров]] и южна [[Франция]] – на запад. Само енергичните действия на император [[Лев III Исавр]] и хан [[Тервел]], храбро отбили нашествието на арабите към Константинопол и Мала Азия (717 – 718 г.), и на [[Карл Мартел]], сложил край на успехите на арабите във Франция (732 г.), спасяват [[Европа]].
<!-- проверено дотук -->
Положението, което заемат арабите в покорените от тях земи, много напомня на военен лагер; фанатично вярващия в исляма [[Умар I]] съзнателно се стреми да укрепи в халифата ролята на ислямските проповедници. Имайки предвид религиозния индиферентизъм на общата маса араби-завоеватели, той им забранява да владеят в покорените страни земя; [[Усман (халиф)|Усман]] отменя тази забрана и много от арабите стават чифликчии в завоюваните страни. Това естествено предполага те да станат по-склонни към мирен труд, отколкото към войни, но като цяло, дори при Умаядите арабските селища сред чужденците не изгубват характера си на военен гарнизон <ref name=' Vloten'> Vloten. '' Recherches sur la domination arabe'', Амстердам, 1894</ref>. Все пак религиозният характер на арабската държава бързо се изменя: едновременно с разширяването на границите на халифата и утвърждаването на Умаядите от религиозната община, ръководена от духовния глава на правоверните, поробителя на неверниците, заместника на пророка Божий, Халифатът се превръща в светско-политическа държава, управлявана от владетел над единоверците араби и покорените, стоящи по-ниско чуждоверци.
 
Line 42 ⟶ 40:
{{основна|Ислямски златен век}}
Така персите получават при новите управници – [[Абасиди]]те надмощие в държавата. Дори столицата на халифата се премества към границата на Персия: първо в [[Анбар]], а по-късно в [[Ал-Мансур]] и още по-близко – в [[Багдад]]: почти на същите места, където е била столицата на [[Сасаниди]]те. Наследствени съветници на халифите за половин век по-късно станали членовете на везирското семейство на [[Бармекиди]]те, произхождащи от персийските жреци (отзвук от тази история има в арабските [[Хиляда и една нощ|Приказки от 1001 нощ]]).
 
Настъпва политически и културен разцвет на ислямската империя с участието на победените неарабски народи.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Арабски_халифат“.