Жан Барт (корсар): Разлика между версии

Жан Барт е роден в северното френско пристанище [[Дюнкерк]] през 1650 г. Произлиза от старо семейство на моряци. Баща му Корнелий определя себе си доста произволно като рибар и корсар.<ref>Frederick Koenig, ''Jean Bart'', Philadelphia 1890, p. 8</ref> Малкият Жан говори еднакво френски и [[Нидерландски език|холандски]] - – характерно за този район. Той не е роден като френски, а като английски поданик, защото до 1662 г. Дюнкерк принадлежи на кралство [[Англия]]. През целия си живот обаче той се бори срещу англичаните и първият му боен опит е като юноша, когато през 1666 г. приема да служи под командването на прочутия холандски [[адмирал]] [[де Ройтер]].<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 70</ref>

През 1674 г. съюзните отношения между Англия и Франция са преустановени и Жан Барт постъпва на служба на Луи ХІV.<ref>Първият му кораб е галиота на имeиме "Цар„Цар Давид"Давид“; първата си операция извършва със своя приятел Гаспар Кейсел, който командва също толкова големия кораб "Александър"„Александър“, виж Koenig, ''op. cit''., p. 87</ref> Тъй като не е от благороден произход, той не може да стане офицер, а се включва в знаменитата плеяда корсари, заедно с Дюге-Труен и Форбен. Те смело, дори безразсъдно нападат английски кораби и сериозно разстройват търговията на островното кралство. Само до края на [[Холандска война|Холандската война]] Барт има вече 81 трофея<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France,'' р. 70</ref> и това е достатъчно да бъде произведен в чин адмирал.

Истинската слава на смелия корсар идва обаче през [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] (1688-1697), когато англичаните го пленяват и откарват в [[Плимът]], но само три дни по-късно той избягва и се добира до френския бряг (1689). По това време френският флот постига успехи (победата при [[Битка при Бийчи Хед|Бийчи Хед]]), но през 1692 г. претърпява катастрофа в залива [[Ла-уг (битка)|Ла-Уг]]. Останал без надеждни бойни кораби, Луи ХІV залага на корсарите, особено след като англичаните изтеглят флота си в [[Средиземно море]]. В тази ситуация "героите„героите на свободното море"море“ влизат в серия схватки с единични противникови военни кораби, отвличат зле охранявани търговски конвои. Цифрите за общия брой отвлечени кораби се различават, но са около 4000 за пет години.<ref>Хайнц Нойкирхен, ''Морската мощ в огледалото на историята'', Варна 1985, с. 166</ref>

Междувременно лошата реколта и изолацията, в която се намира Франция, довежда през 1694 г. до тежка гладна криза. Кралят е склонен да преговаря за мир при големи отстъпки, но това изисква време. Единственият изход е доставка на зърно от [[Русия]], което трябва да стане през английската блокада по море. На 29 юни Жан Барт успява да провре между патрулните кораби огромен конвой с товарни съдове и да спаси страната от глада. Този ключов успех през неговата кариера го превръща в национален герой. Той помпозно е обявен за вицеадмирал на целия кралски флот и превърнат в благородник. "Тези„Тези моряци бяха герои, чиито невероятни подвизи съставяха една от най-блестящите страници във френската история"история“, пише историкът Жак Буланже<ref>Jacques Boulenger, ''The Seventeenth Century'', of ''The National History of France'', London 1930, p. 254</ref>

Успехите на Жан Барт и другите корсари карат краля да смята, че чрез тях ще може да се справи с англичаните. Неговият [[маршал]] [[Себастиан дьо Вобан|Вобан]] дори изработва становище (''Mémoire de la caprerie''), че разстройването на търговските връзки в [[Ла Манш]] ще доведе Англия и [[Нидерландия]] до неизбежния извод, че трябва да се сключи мир.<ref>Geoffrey Simcox, ''The Navy of Louis XIV'', in: ''The Reign of Louis XIV'', ed. by Paul Sonnino, London 1990, p. 139</ref> Действително, нищо не може да укроти устрема на корсарите, дори бомбардирането на Дюнкерк през 1695 г. През 1696 г. Жан Барт постига последния си голям успех - – битката при Догер банк, когато със седем кораба унищожава пет холандски съда и отвлича конвоя, който те отвеждат към страната си.<ref>F. Koenig, ''Jean Bart'', pррр. 162- – 163</ref>

Умира през 1702 г. в родния си град от [[плеврит]]. Там има издигната негова [[статуя]]. Любопитен факт е, че по време на бомбардировките на града през [[Втора световна война|Втората световна война]] статуята като по чудо оцелява.

<references /><br />