Линеен кораб: Разлика между версии

Линейните крайцери, появили се в края на 1900-те години, стават последващо развитие на [[Броненосен крайцер|броненосните крайцери]]. Преоценката на резултатите от дейността на крайцерския отряд на адмирал Камимура в хода на [[Руско-японска война|руско-японската война]], води у адмиралите в редица страни до желанието да се създаде тип кораб, който да съответства на линкорите така, както броненосните крайцери на броненосците. Специален комитет на британското Адмиралтейство под ръководството на адмирал Фишър стига до извода за необходимост от поставянето на новите кораби на оръдия от максимално достъпния тогава калибър – 305 мм.<ref>{{cite|автор = Burr L|заглавие = British battlecruisers. 1914 – 1918|серия = New Vanguard|местомясто = Oxford|издателство = Osprey Publishing Ltd|година = 2006|страници = 5|isbn = 1-84603-008-0}}</ref> Стремежът да се даде много по-голяма, отколкото на „Дредноут“ скорост, при ограничената водоизместимост води до съществено отслабване на броневата защита. Така се появяват родоначалниците на новия клас – линейните крайцери от тип „[[Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“|Инвинсибъл]]“ ({{lang|en|Invincible}}), влезли в строй през 1908 – 1909 г.

Първоначално новите кораби се наричат ескадрени крайцери, но към момента на влизането им в строя получават класификацията „линейни крайцери“ ({{lang|en|battlecruiser}}).<ref>{{cite|автор = Мужеников В. Б.|заглавие = Линейные крейсера Германии|серия = Боевые корабли мира|местомясто = СпБ|издателство = Корабли и сражения|година = 1998|страници = 2|isbn = }}</ref> На новия клас се възлагат следните задачи:

Военноморската общественост приема новият клас ''capital ships'' нееднозначно, особени пререкания предизвиква слабата и непълна бронева защита. Въпреки това британският флот продължава развитието на този тип, построявайки отначало 3 крайцера от тип „[[Линейни крайцери тип „Индефатигейбъл“|Индефатигейбъл]]“ ({{lang|en|Indefatigable}}) – усъвършенствана версия на „Инвинсибъл“, а след това преминава към построяването на линейни крайцери с артилерия калибър 343 мм. Те са 3 крайцера от тип „[[Линейни крайцери тип „Лайън“|Лайън]]“ ({{lang|en|Lion}}), а също построеният в единствен екземпляр „[[Тайгър (линеен крайцер, 1913)|Тайгър]]“ ({{lang|en|Tiger}}).<ref>{{cite|автор = Балакин С. В. Кофман В. Л.|заглавие = Дредноуты|серия = Флот|местомясто = Москва|издателство = Техника-Молодёжи|година = 2004|страници = 32|isbn = 5-93848-008-6}}</ref> Тези кораби вече надминават съвременните им линкори по размери, доста са бързоходни, но тяхното брониране, макар и усилено в сравнение с „Инвинсибъл“, все така не отговаря на изискванията за бой с аналогично въоръжен противник.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|серия = |местомясто = СпБ|издателство = Галея-Принт|година = 2008|страници = 13|isbn = 978-5-8172-0132-1}}</ref>

Много по-различен подход към проектирането на линейни крайцери имат германските военни корабостроители. В определена степен жертвайки мореходността, далечината на плаване и даже огнева мощ, те отделят много голямо внимание на [[живучест]]та (в т.ч. и бронезащитата) на своите линейни крайцери. Още първият германски линеен крайцер „[[Фон дер Тан (линеен крайцер, 1909)|Фон дер Тан]]“ ({{lang|de|Von der Tann}}), отстъпвайки на „Инвинсибъл“ по тегло на бордовия залп, чувствително превъзхожда британските си аналози по защитеност.<ref>{{cite|автор = Staff G.|заглавие = German battlecruisers. 1914 – 1918|серия = New Vanguard|местомясто = Oxford|издательствоиздателство = Osprey Publishing Ltd | година = 2003|страници = 6|isbn= 1-84603-009-9}}</ref>

Още в хода на войната, немците залагат 4 линейни крайцера от тип „[[Линейни крайцери тип „Макензен“|Макензен]]“ ({{lang|de|Mackensen}})<ref>{{cite|автор = Мужеников В. Б.|заглавие = Линейные крейсера Германии|серия = Боевые корабли мира|местомясто = СпБ|издателство = Корабли и сражения|година = 1998|страници = 132|isbn = }}</ref> и 3 от тип „[[Линейни крайцери тип „Eрзац„Ерзац Йорк“‎ Йорк“|Ерзац Йорк]]“ ({{lang|de|Ersatz Yorck}}). Първите носят артилерия калибър 350-мм, на вторите е планирано да се поставят 380-мм оръдия.<ref>{{cite|автор = Мужеников В. Б.|заглавие = Линейные крейсера Германии|страници = 140}}</ref> Двата типа се отличават с мощна бронева защита при умерена скорост на хода, но до края на войната нито един от строените кораби не влиза в строй.

Линейни крайцери пожелават също да имат Япония и Русия. Японският флот получава в периода 1913 – 1915 г. 4 кораба от тип „[[Линейни крайцери тип „Конго“|Конго]]“ ({{lang|ja|金剛}}) – мощно въоръжени, бързоходни, но слабо защитени.<ref>{{cite|автор = Рубанов О. А.|заглавие = Линейные крейсера Японии|серия = Боевые корабли мира|местомясто = СПб.|издателство = Муниров |година = 2005|страници = 6,7,11|isbn = 5-98830-004-9 }}</ref> Руският императорски флот строи 4 единици от тип „[[Линейни крайцери тип „Измаил“|Измаил]]“, отличаващи се с много мощно въоръжение, достойна скорост и нелоша защита, превъзхождащи по всички отношения линкорите от тип „Гангут“.<ref>{{cite|автор = Виноградов С. Е.|заглавие = «Измаил»: сверхдредноут Российской империи|издание = Морская коллекция|година = 2001|брой = 1|страници = 20}}</ref> Първите 3 кораба са спуснати на вода през 1915 г., но впоследствие поради трудностите на военните години тяхното построяване рязко се забавя и в крайна сметка е прекратено.<ref>{{cite|автор = Виноградов С.Е|заглавие = «Измаил»: сверхдредноут Российской империи|страници = 34}}</ref>