Линеен кораб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
[[Файл:HMS Bellerophon 1909.jpg|мини|250px|Линкора „[[Белерофонт (линеен кораб, 1907)|Белерофонт]]“]]
Появата на „Дредноут“ предизвиква потрес във военноморските кръгове в целия свят, слагайки началото на „дредноутната треска“.<ref>{{cite|автор = Балакин С. В., Кофман В.Л.|заглавие = Дредноуты|страници = 4}}</ref> Всички морски държави проявяват огромно желание да се обзаведат с корабите от новия тип.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли типа „Орион“. 1903
-1930 гг|серия = |
Следващата серия британски дредноути – трите кораба на типа „[[Линейни кораби тип „Сейнт Винсент“|Сейнт Винсент]]“, е заложена в периода 1907 – 1908 г{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|23|2}}. Явявайки се развитие на проекта „Белерофон“, те се отличават от тях основно по оръдията на главния калибър. Техните [[12″ морско оръдие Mark XI|305-мм оръдия]] имат дължина на [[цев|ствола]] 50 калибра, вместо 45 калибра на предшествениците. Така британците се опитват да увеличат бронепробиваемостта на своите оръдия, но опита показва недостатъците на това решение. Бронепробиваемостта нараства едва с 3%, теглото на кулите се увеличава с 50 [[тон]]а, а точността на стрелба се снижава поради повишената вибрация на стволовете.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VI. Огневая мощь и скорость.|страници = 75}}</ref> Независимо от неуспеха с новите оръдия, следващата серия, включваща „[[Нептун (линеен кораб, 1909)|HMS Neptune (1909)]]“ и двете единици на малко отличаващия се от него тип „[[Линейни кораби тип „Колосус“|Колосус]]“, също ги получават на въоръжение. Основното отличие на новите кораби, заложени през 1909 г.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|25 – 26|2}}, става различното положение на кулите, с цел да се осигури бордов [[залп]] с всички оръдия на главния калибър. Опитът претърпява неуспех – поради риск от повреди от дулните газове по [[надстройка (морски термин)|надстройките]] огън на борда реално може да се води само от осем от десетте оръдия на главния калибър.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VI. Огневая мощь и скорость.|страници = 85}}</ref>
[[Файл:HMS King George V WWI IWM Q 021424 A.jpg|мини|ляво|250px|
На последващото развитие на британските линкори повлиява както политическите обстоятелства, така и опита от експлоатацията на първите дредноути. Първоначално [[Адмиралтейство на Великобритания|британското Адмиралтейство]] планира да залага ежегодно по четири линкора, но преувеличените данни за строителството на линкори в другите страни, и преди всичко от Германия, предизвикват политическа криза във Великобритания, което води до удвояване на корабостроителните програми по залагане на големи кораби.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли типа „Орион“. 1908 – 1930 гг|страници = 6}}</ref>
В четирите линкори от типа „[[Линейни кораби тип „Орион“|Орион]]“, заложени 1909 – 1910 г.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|28|2}}, са използвани сериозни усъвършенствания. Линкорите за първи път имат [[13,5″ морско оръдие Mark V|343-мм оръдия]] с дължина на ствола 45 калибър, което дава солидно увеличаване на теглото на снаряда при повишаване на точността на стрелбата.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|
[[Файл:HMS Iron Duke (1912).jpg|мини|250px|
Следващият тип линкори – „[[Линейни кораби тип „Кинг Джордж V“|Кинг Джордж V]]“, – четирите единици на който са заложени през 1911 г.{{Sfn|Conway ATWFS 1906 – 1921|30|2}}, практически повтаря „Орион“, но с някои усъвършенствания.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 21}}</ref> Тази линия продължават четирите линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Айрън Дюк“|Айрън Дюк]]“. Тяхното залагане се състои през 1912 г.<ref>{{cite|заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921|pages = 31}}</ref> По-големи отколкото предшествениците си те носят 152-мм артилерия като противоминен калибър, макар и неудачно поставена.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 29, 32}}</ref> Бронирането отново се усилва. Както и предходните линкори, типа „Айрън Дюк“ има скорост около 21 възела.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 33 – 34}}</ref>
[[Файл:HMS Queen Elizabeth aerial view 1918.jpg|мини|ляво|180px|
Първоначално се предполага залагането през 1912 г. на нова серия линкори като подобрен „Айрън Дюк“, обаче [[Уинстън Чърчил]], станал година преди това [[Лордове на Адмиралтейството|Първи лорд на Адмиралтейството]], заповядва да се преработи проекта под [[15" морско оръдие Mk I|оръдия калибър 381-мм]], които още даже не съществуват.<ref>{{cite|автор = Паркс О.|заглавие = Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов|страници = 46}}</ref> Волунтаристското решение на Чърчил все пак се оказва много успешно и води до появата на линкорите от типа „[[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“|Куин Елизабет]]“. Броят на оръдейните кули на тях е съкратен до четири, поставени по линейно-терасовидната схема в носа и кърмата, но теглото на бордовия залп се получава по-голям, отколкото при който и да е от по-ранните линкори.<ref name="Х1">{{cite|автор = Михайлов А.А.|заглавие = Линейные корабли типа „Куин Элизабет“|серия = Боевые корабли мира|
Тъй като типа „Куин Елизабет“ изглежда необикновен и прекалено скъп, за следващите линкори от типа „[[Линейни кораби тип „Ривендж“|Ривендж]]“<ref group="Бележки">Също известни като типа „Роял Соверен“.</ref> се връщат към по-консервативната конструкция.<ref>{{cite|автор = Михайлов А.А.|заглавие = Линейные корабли типа „Роял Соверен“|серия = Боевые корабли мира|
{| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center; font-size: 90%;"
|