Алберт Швайцер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-de}} => {{lang|de}}
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4 интервала, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 9:
| роден-място = [[Кайзерсберг]], [[Елзас]]
| починал-място = [[Ламбарене]], [[Габон]]
| националност = {{DEU}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
Line 14 ⟶ 15:
| школа =
| интереси = [[Теология]]
| идеи = [[Благоговение''„Благоговение пред живота]]живота“''
| текстове =
| образование = [[Страсбургски университет]]
| награди = {{нобел}} [[Нобелова награда за мир]] (1952)
| повлиян =
Line 37 ⟶ 38:
}}
 
'''Алберт Швайцер''' ({{lang|de|Albert Schweitzer}}) е [[германски]] [[лекар]], [[философ]], [[теолог]], [[орган (музика)|органист]], [[музикология|музиколог]] и [[общественик]]. Носител на [[Нобелова награда за мир]] за 1952 г.
 
<br />
== Биография и творчество ==
Швайцер е роден в семейството на [[лутеранство|лутерански]] [[пастор]]. Основното и средното си образование получава в [[Мюнстер]] и [[Мюлхаузен]]. През 1893 година постъпва в [[Страсбург]]ския [[университет]], учи е също в университетите в [[Берлин]] и [[Париж]]. През 1899 г. защитава научната степен [[доктор]] по [[философия]] с дисертацията „Религиозната философия на Кант“ ([[немски]] – Die Religions philosophic Kants), а през 1902 г. се [[хабилитация|хабилитира]] като доктор по [[теология]].
 
== Биография ==
На 30-годишна възраст Швайцер започва да учи [[медицина]] в Страсбургския университет През 1913 г. защитава медицинска дисертация на тема „Психологическа оценка на личността на Иисус“. Същата година заедно с жена си Елен Бреслау (медицинска сестра), заминава за [[Африка]]. Там, в селцето Ламбарене, днес в [[Габон]], тогавашна [[Франция|Френска екваториална Африка]], със собствени средства създава [[болница]]. Като немски поданик, по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], е изпратен във френски лагер. След края на войната, при преминаването на Елзас към Франция, приема френско поданство. След няколкогодишен престой в [[Европа]], където изнася [[концерт]]и с цел набиране на средства за възстановяването на напълно разрушената през войната болница в Ламбарене, през 1924 г. той се завръща там заедно с екип от няколко лекари и медицински сестри, които работят в болницата безвъзмездно. Новата болница е възстановена през 1927 г. и Швайцер се завръща в Европа, където развива музикална и лекторска дейност.
ШвайцерРоден е роденна [[14 януари]] [[1875]] година в [[Кайзерсберг]], [[Елзас]], два месеца, след като тази територия преминава от [[Франция]] към Германия, в семейството на [[лутеранство|лутерански]] [[пастор]]. Скоро след раждането му семейството се премества да живее в [[Гюнсбах]]. Основното и средното си образование получава в [[Мюнстер]] и [[Мюлхаузен]]. През 1893 година постъпва в [[СтрасбургСтрасбургски университет|Страсбургския университет]]ския, където учи философия и теология, а също така [[университетпиано]], учии е[[контрапункт]] при Густав Якобстал. Швайцер учи също в университетите в [[Берлин]] и [[Париж]]. През 1899 г. защитава научната степен [[доктор]] по [[философия]] с дисертацията „Религиозната философия на Кант“ ([[немски]] – {{lang|de|Die Religions philosophic Kants}}), а през 1902 г. се [[хабилитация|хабилитира]] като доктор по [[теология]].
 
На 30-годишна възраст Швайцер започва да учи [[медицина]] в Страсбургския университет. През 1913 г. защитава медицинска дисертация на тема „Психологическа оценка на личността на Иисус“. Същата година, заедно с жена си Елен Бреслау (медицинска сестра), заминава за [[Африка]]. Там, в селцето [[Ламбарене]], днес в [[Габон]], тогавашна [[Френска Екваториална Африка|Френска Eкваториална Африка]], със собствени средства създава [[болница]].
[[Втора световна война|Втората световна война]] заварва Швайцер в [[Ламбарене]]. Едва през 1948 г. той успява да се върне в Европа, на следващата година посещава [[САЩ]] по покана на [[Чикаго|Чикагския университет]]. През 1957 г. Швайцер публикува знаменитото си „Обръщение към човечеството“, в което призовава за прекратяване на експериментите с [[ядрено оръжие]]. Две години по-късно Швайцер окончателно се заселва в Ламбарене, където живее и работи до края на живота си.
 
На 30-годишна възраст Швайцер започва да учи [[медицина]] в Страсбургския университет През 1913 г. защитава медицинска дисертация на тема „Психологическа оценка на личността на Иисус“. Същата година заедно с жена си Елен Бреслау (медицинска сестра), заминава за [[Африка]]. Там, в селцето Ламбарене, днес в [[Габон]], тогавашна [[Франция|Френска екваториална Африка]], със собствени средства създава [[болница]]. Като немски поданик, по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], е изпратен във френски лагер. След края на войната, при преминаването на Елзас към [[Франция]], приема френско поданство. След няколкогодишен престой в [[Европа]], където изнася [[концерт]]и с цел набиране на средства за възстановяването на напълно разрушената през войната болница в Ламбарене, през 1924 г. той се завръща там заедно с екип от няколко лекари и медицински сестри, които работят в болницата безвъзмездно. Новата болница е възстановена през 1927 г. и Швайцер се завръща в Европа, където развива музикална и лекторска дейност.
 
[[Втора световна война|Втората световна война]] заварва Швайцер в [[Ламбарене]]. Едва през 1948 г. той успява да се върне в Европа, на следващата година посещава [[САЩ]] по покана на [[Чикаго|Чикагския университет]]. През 1957 г. Швайцер публикува знаменитото си „Обръщение към човечеството“, в което призовава за прекратяване на експериментите с [[ядрено оръжие]]. Две години по-късно Швайцер окончателно се заселва в Ламбарене, където живее и работи до края на живота си.
 
Швайцер е носител на две авторитетни награди. През 1928 г. му е присъдена Франкфуртската премия на името на [[Гьоте]], а през 1952 г. става лауреат на [[Нобелова награда за мир|Нобеловата награда за мир]]. Със средствата от първата строи в Грюнсбах почивен дом за персонала на болницата в Ламбарене. Паричния еквивалент на Нобеловата награда влага в построяването на пансион за прокажени в Ламбарене.
 
== БиографияНаучна дейност и творчество ==
=== Музикална дейност ===
Още в ранна възраст Алберт Швайцер започва да учи [[орган (музика)|орган]] и в началото на [[20]] век]] вече е известен като органист. По време на пребиваванията си в Европа развива богата концертна дейност.

Изключително силен е интересът му към творчеството на [[Йохан Себастиан Бах]]. През 1904 г. основава „Бахово общество“ в [[Париж]], същата година публикува фундаменталния труд „[http://picasaweb.google.com/jsb.1685.1750 Йохан Себастиан Бах]“, значително разширен при следващото издание от 1908 г., заЗа него Швайцер получава докторска степен по музика. Заедно с учителя си Шарл Мари Видор публикува пълното издание на органовите творби на този композитор.

Швайцер е експерт и по конструкцията на органа. През 1906 г. публикува монография на тази тема, която позволява на множество старинни [[музикален инструмент|инструменти]] да бъдат предпазени от неоправдана модернизация.
 
=== Теология ===
През 1902 г. е назначен за професор в богословския колеж „Св. Тома“ в [[Страсбург]], а година по-късно става негов директор. В основното си теологично съчинение „От Раймарус до Вреде“ (''Von Reimarus zu Wrede''), посветено на [[христология]]та, Швайцер едновременно се противопоставя както на опитите да бъде „модернизирано“ разбирането на личността на [[Исус Христос|Иисус Христос]], така и да бъде оспорена неговата историчност. Като цяло приема [[есхатология|есхатологичния]] характер на земния живот и проповед на Спасителя, но в същото време вижда в тях средство за осъществяване на Царството Божие на земята.
 
=== Философия ===
[[Философия]]та на Швайцер е близка до т. нар. „[[философия на живота]]“. В центъра ѝ стои самият факт на живота. В етически план е изведен принципът за благоговение към живота сам по себе си (''Ehrfurcht vor dem Leben''). Швайцер възразява срещу [[Рене Декарт|Декартовото]] „Мисля, следователно съществувам“, противопоставяйки своята концепция: „Аз съм живот, който иска да живее сред животи“. Основните си възгледи излага в книгите: „Философия на културата I: Упадък и възраждане на цивилизацията“ (''Kulturphilosophie I: Verfall und Wiederaufbau der Kultur'') и „Философия на културата II: Култура и етика“ (''Kulturphilosophie II: Kultur und Ethik''), публикувани през 1923 г.
 
== Други ==
* Във [[Ваймар]] и [[Гюнсбах]] има паметници на Швайцер. В Кайзерсберг съществува негов мемориален музей.
 
* Болницата в Ламбарене, която съществува и днес, се състои от повече от 70 постройки и е оформена като типично африканско селище. При установяването на порядките Швайцер се съобразява с бита и традициите на местното население. В района свободно се движат домашни животни, на роднините на пациентите е разрешено да се грижат за тях по време на лечението.