Разлика между версии на „Кръвообращение“

173 байта изтрити ,  преди 6 месеца
м
редакция без резюме
({{lang-la}} => {{lang|la}})
м
[[FileФайл:grafik_blutkreislauf.jpg|thumbмини|Кръвоносна система при човека.: Сс червено са означени [[Артерия|артериите]], със синьо – [[Вена|вените]].]]
 
'''Кръвоносната система''' е система, по която се придвижва [[кръв]]та в [[сърце]]то и [[Кръвоносен съд|кръвоносните съдове]] (''Сърдечно-съдова система'').
 
Кръвообращението осигурява оцеляването на организма, като захранва всяка [[клетка]] на организма с нужните вещества за обмяната ѝѝ и поддържа химичните и [[Физиология|физиологични]] свойства на [[Телесни течности|телесните течности]]. От една страна кръвтаКръвта транспортира [[кислород]] от [[Бял дроб|белите дробове]] към клетките и [[въглероден диоксид]] в обратна посока (виж [[дишане]]). Пренасят се също и хранителни вещества, усвоени при [[храносмилане]]то като [[Липиди|мазнини]], [[въглехидрати]] и [[Протеини|белтъци]] в [[Храносмилателна система|храносмилателната система]] и се пренасят в отделните тъкани, за да бъдат използвани, преработени и складирани. Отпадъчните продукти (например [[уреа]] или [[пикочна киселина]]) се транспортират вдо други тъкани или в отделителниотделителните органи ([[бъбрек|бъбреци]] и [[черен дроб]]). Кръвта пренася и сигнални вещества като например [[хормон]]и, клетки на [[Имунна система|имунната система]] и вещества, отговорни за [[кръвосъсирване]]то в тялото.
 
== Видове ==
ОпределеноСпоред отеволюционното развитиеторазвитие на [[животните]] съществуват различни видове кръвообращения:
* Някои животни (например [[Плосък червей|плоските червеи]]) не притежават кръвоносна система. Устата им води директно към разклонена храносмилателна система, от която хранителните вещества, поради това че червеят е плосък, могат да достигнат всички клетки чрез [[дифузия]]. Кислородът дифундира от водата към клетките.
* При някои от безгръбначните, като например [[членестоноги]]те и [[мекотели]]те, се среща „отворено кръвообращение“, при което кръвта циркулира в [[Телесна кухина|телесната кухина]]. При този вид кръвообращение телесната течност, наричана още [[хемолимфа]], се изпомпва в къси кръвоносни съдове и оттам – във всички телесни кухини, докато не се върне в сърцето. Хемолимфата тече бавно и е с ниско налягане.
* При [[Прешленести червеи|прешленестите червеи]], като например дъждовния червей, съществува ''затворено кръвообращение'', при което кръвоподобната телесна течност е в постоянно движение в съдове, които могат да се съкращават.
* [[Гръбначни|Гръбначните животни]] също имат затворено кръвообращение. Тук [[кръв]]та, която се различава от хемолимфата, тече в една затворена мрежа от кръвоносни съдове, която достига всички живи [[Клетка|клетки]] на организма. Сърце, кръвоносни съдове и кръв изграждат така наречената сърдечносъдова система. В еволюционното си развитие тя отново се дели на два вида: на [[студенокръвни]]те и на [[топлокръвни]]те гръбначни.
** При студенокръвните (''поикилотермни'') животни, т.е [[риби]], [[земноводни]] и [[влечуги]], се осъществява смесване на богата и бедна на кислород кръв в сърцето, защото съществуват само една или две непълно разделени камери.
** При топлокръвните (''хомоиотермни'') животни, тоест [[птици]] и [[бозайници]], сърцето е съставено от две предсърдия и две камери, така че богатата на кислород кръв е изцяло разделена от бедната на кислород кръв.
== Общо за затворената кръвоносна система ==
=== Строеж ===
Кръвоносната система е съставена от сърцето и кръвоносните съдове. Кръвоносните съдове, които водят към сърцето, се наричат [[вена|вени]], а тези, които я отвеждат от сърцето – [[артерии]]. Колкото по-далече от сърцето са съдовете, толкова повече се разклоняват и диаметърът им става по-малък. Артериите първо стават [[артериола|артериоли]], те от своя страна преминават в [[капилярикапиляр]] и, които снабдяват тъканите. Те отново се обединяват и образуват следкапилярни [[Венула|венули]] и вени.
 
=== Кръвоносни съдове ===
Кръвоносните съдове в човешкото тяло са три вида: артерии, капиляри и вени. Те имат обща дължина около 60 000 до 100 000 km.
* '''Артериите''' са тръбести образувания, които изнасят кръвта от [[сърце]]то (камерите на сърцето) към органите. Те имат дебели стени изградени от три слоя: външен – от [[съединителна тъкан]], среден – от [[съединителна тъкан]] и [[мускул|гладка мускулатура]] и вътрешен – от [[епителна тъкан|еднослоен епител]]. С отдалечаването си от сърцето артериите се разклоняват на все по-тесни клонове. Най-малките артерии се наричат артериоли и постепенно преминават в капиляри. Най-голямата артерия в сърцето е [[аорта]]та. Тя излиза от [[лява камера|лявата камера]] и чрез разклоненията и пренася кръв до всички [[клетка|клетки]]. Всички артерии носят артериална (окислена) богата на [[кислород]] [[кръв]]. Единствено белодробната артерия носи венозна (неокислена) кръв, която е богата на въглероден диоксид. Белодробната артерия излиза от [[дясна камера|дясната камера]] и се разклонява, като разклоненията и отнасят неокислената кръв до [[бял дроб|белите дробове]], където тя се насища с кислород.
* '''Капилярите''' са най-малките кръвоносни съдове и се виждат само под микроскоп. Дължината им е около 0,5 mm, а диаметърът им около 10 [[микрометър|µm]], поради което в тях кръвните клетки се движат по единичнопоединично. Стените на капилярите са изградени само от един слой епителни клетки, през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и [[тъкан]]ите. Тази обмяна се извършва активно поради бавното движение на кръвта в капилярите, тънките им стени и огромната им повърхност (около 6500 m²). Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри и повечето от тях са затворени. Колкото по-активна дейност извършва даден орган, толкова повече негови капиляри функционират. Кръвта от капилярите се събира във вени и по тях продължава пътя си към сърцето.
 
* '''Вените''' са тръбести образувания, които внасят кръв в сърцето (в предсърдията на сърцето). С приближаването си към него те стават все по-широки. Повечето от тях са успоредни на артериите и са разположени по-повърхностно от тях. По строеж венозните стени приличат на артериалните, но имат по-слабо развит мускулен слой и са по-тънки.Характерни за вените са джобовидните клапи по вътрешната им страна. Те осигуряват еднопосочно движение на кръвта и я подпомагат в движението ѝ към сърцето. Най-големите вени в човешкото тяло са горна и долна куха вена. Те внасят неокислена кръв в дясното предсърдие на сърцето. Всички вени носят венозна (неокислена) кръв, която е богата на [[въглероден диоксид]]. Изключение правят четирите белодробни вени, които пренасят артериална кръв от белите дробове до лявото предсърдие на сърцето.
 
Кръвта изпълнява различни задачи в тялото. Транспортира богата на кислород кръв от белите дробове към тъканите, а богатата на въглероден диоксид кръв – обратно. Тъканите се снабдяват с хранителни вещества от храносмилателната система, а образуваните метаболити и отпадни продукти се транспортират до отделителните органи ([[бъбрек|бъбреци]] и [[черво|черва]]). Кръвта служи и като среда за транспорт на хормони между отделните органни системи и компонентите на имунната защита и кръвосъсирването до мястото в тялото, където са нужни.
 
Следователно кръвоносната система служи за това да позволи на кръвта да се придвижва в цялото тяло. Кръвообращението играе важна роля и при [[терморегулация]]та. Чрез контрол над степента на кръвоснабдяване на [[кожа]]та се регулира отделянето на топлина от повърхността на тялото.
 
== Кръвоносна система при човека ==
== Кръвообращение на студенокръвните гръбначни ==
=== Риби ===
[[Картинка:Circulatory-system-fish-bg.jpg|thumbмини|250px|Схема на кръвообращението при рибите<br: />Червеночервено = богата на кислород кръв,<br />Синьосиньо = бедна на кислород кръв]]
Сърцето на [[риби]]те е най-просто устроеното сред гръбначните, тъй като е съставено само от едно предсърдие с тънки стени и една дебелостенна, мускулеста камера. Между двете се намира една единствена клапа, която предотвратява връщането на кръвта в обратна посока. Както сърцето така и самата кръвоносна система е сравнително просто устроена. Венозната кръв се изпомпва от сърцето към [[хриле]]те (''Хрилнохрилно кръвообращение''), където се обогатява с кислород от водата. След това богатата на кислород кръв се транспортира в ''телесното кръвообращение''. В [[капиляр]]ите кислорода се отделя и преминава в тъканите, а въглеродния диоксид преминава в кръвта. Освен сърцето и мускулатурата на хрилете участва в изпомпването. Недостатъкът на тази конструкция е, че [[кръвно налягане|кръвното налягане]] силно се понижава в капилярната мрежа на хрилете, следователно кръвта тече със сравнително бавна скорост в тялото. Рибите имат и малък обем кръв (около една десета от телесната маса), освен това съдържанието на кислород в кръвта на рибите е значително под това в кръвта на хората.
 
=== Земноводни ===
==== Кръвообращение с два кръга ====
[[Картинка:Circulatory-system-amphibians-bg.jpg‎|thumbмини|250px|Схема на кръвообращението при земноводните<br: />Червеночервено = окислена кръв, <brсиньо />Синьо = неокислена кръв<br, />Розоворозово = смесена кръв]]
При [[земноводни]]те (амфибиите) сърцето е изградено от една камера и две предсърдия. Обмяната на газовете се осъществява както в белите дробове, така и в [[кожа]]та. Двата кръга на кръвообращението при амфибиите се означават като ''Белодробнобелодробно-кожен кръг на кръвообращението'' и ''Телесентелесен кръг на кръвообращението''. За разлика от рибите двата кръга на кръвообращението не следват един след друг.
 
Лявото предсърдие поема обогатенатаобогатена с кислород кръв от белия дроб и кожата, а дясното предсърдие бедна на кислород кръв от тялото. И двете предсърдия изпомпват кръв в общатаобща камера. Общата камера има един общ ствол за оттичане на кръвта (''Truncustruncus'' или ''Conusconus arteriosus''), който се дели на по един съд за всеки кръг на кръвообращението. Едно възвишение в камерата и отвора ([[Лумен (кръвоносен съд)|лумена]]) на отвеждащия кръвоносен съд позволява на кръвта да премине през сърцето със сравнително малко смесване на окислена и неокислена кръв. По-голямата част от окислената кръв се изпомпва в артериите на врата и аортата, докато по-бедната на кислород кръв преминава в белодрбно-кожната артерия. Както при влечугите и птиците, земноводните също притежават бъбречна [[вена порта]].
 
==== Развитие ====
Земноводните първоначално имат четири чифта артерии на [[Хрилни дъги|хрилните дъги]], които се разклоняват от двете страни на аортата. От първата се развива ''Arteriaarteria carotis'', която снабдява главата. Артериите на втората дъга се обединяват и образуват ''Aortaaorta descendens'', низходящата аорта. Третата двойка артерии облитерира, а от четвъртата двойка се образуват чифтните аортни дъги.
 
=== Влечуги ===
[[Картинка:Circulatory-system-reptiles-bg.jpg|thumbмини|250px|Схема на кръвообращението при влечугите<br: />Червеночервено = окислена кръв, <brсиньо />Синьо = неокислена кръв<br, />Розоворозово = смесена кръв]]
Животните от групата на [[влечугиВлечуги]]те притежават сърце, което също има две предсърдия и една камера, която е разделена почти изцяло на две половини от септум (преграда). Неокислената кръв от тялото се влива в дясното предсърдие, а обогатената с кислород кръв от белите дробове в лявото предсърдие. И двете предсърдия изпомпват кръвта в камерата, от която водят началото си три артерии. В дясната част на камерата тече кръв бедна на кислород към белия дроб, в лявата кръв към главата и тялото. Тъй като разделението на камерите е непълно, кръвта се смесва (около 10 до 40 процента%). Тази кръв тече по средната артерия към тялото.
 
Особеност при разред [[крокодилКрокодили]]ите е пълното разделяне на двете камери. При тях съществува връзка между лявата и дясната артерия, така наречениятт.нар. ''Foramenforamen Panizzae'' (отвор на Паница). Лявата аорта започва от дясната камера, а дясната аорта от лявата камера. Чрез отвора се смесва окислена кръв от дясната камера с неокислената от лявата камера в областта на дясната аорта, така че смесената кръв преминава в телесния кръг на кръвообращението и така достига до периферните области на тялото. Лявата аорта пренася окислена кръв предимно към главата на животното. При гмуркане се затваря отвора напълно, така че дясната аорта получава само неокислена кръв, а лявата продължава да получава окислена.
 
Най-вероятно и при динозаврите е съществувало пълно деление на камерите, което би означавало, че са топлокръвни и обяснява дългото им оцеляване (виж [[Терморегулациятерморегулация]]). Това заключение се обосновава от положението им в еволюцията между крокодилите и птиците, които имат пълно разделение на камерите.
 
== Кръвоносна система на топлокръвните бозайници ==
=== Анатомия ===
[[FileФайл:Circulatory-system-warm-blooded-bg.jpg|thumbмини|250px|Схематичен строеж на кръвообръщението с два кръга<br: />Червеночервено = окислена кръв, <br />Синьосиньо = неокислена кръв]]
За разлика от студенокръвните, [[сърце]]то при топлокръвните, а (следователно и при [[човек|хората]],) има две изцяло разделени една от друга камери. Поради това сърцето може да се разглежда като разделено на две половини, въпреки че става въпрос за един [[орган (анатомия)|орган]]. Всяка от тези две половини е изградена от едно предсърдие и една камера, които работят като една функционална единица. Докато дясната половина на сърцето изпомпва кръвта в малкия (белодробен) кръг на кръвообращението, където кръвта се окислява, лявата половина на сърцето изпомпва кръвта през големия (телесен) кръг на кръвообращението, където тя снабдява всички органи с хранителни вещества и кислород.
 
За разлика от студенокръвните, [[сърце]]то при топлокръвните, а следователно и при [[човек|хората]], има две изцяло разделени една от друга камери. Поради това сърцето може да се разглежда като разделено на две половини, въпреки че става въпрос за един [[орган (анатомия)|орган]]. Всяка от тези две половини е изградена от едно предсърдие и една камера, които работят като една функционална единица. Докато дясната половина на сърцето изпомпва кръвта в малкия (белодробен) кръг на кръвообращението, където кръвта се окислява, лявата половина на сърцето изпомпва кръвта през големия (телесен) кръг на кръвообращението, където тя снабдява всички органи с хранителни вещества и кислород.
 
Тези два кръга на кръвообращението следват един след друг, така че цялата кръв минава през малкия кръг на кръвообращението. За разлика от това органите са включени успоредно в големия кръг на кръвообращението.
 
Съществуването на два кръга на кръвообращението (телесен и белодробен) има важни предимства:
* Налягането в двата кръга може да е различно. В малкия кръг на кръвообращението то е значително по-ниско, така че е в белите дробове е възможно стените на кръвоносните съдове да са по-тънки и газообмяната да е по-добра.
* Капилярната система на белия дроб играе ролята на филтър срещу съсиреци ([[Тромб|тромби]]) и др., преди кръвта да бъде изпомпана от лявата половина на сърцето към мозъка и др. Белият дроб има и способност да разгражда тромби.
 
Въпреки големите разлики между налягането между систола и диастола кръвта тече с еднаква скорост през тялото. Това се дължи на способността на аортата и на големите артерии по време на систолата стената на кръвоносния съд се разширява и поема част от изтласканата кръв и да я връща по време на диастолата, когато кръв не напуска сърцето. По този начин еластичността на съдовете превръща напускащата на тласъци сърцето кръв в постоянен поток. Ако налягането не можеше да се поема от еластичните съдове, тогава налягането в аортата щеше да подлежи на значително по резки промени. Интересен факт е, че значително по-малко кръв би преминавала през съдовете, тъй като много енергия би се губила само за ускоряването на кръвта.
 
При млади и индивиди на средна възраст кръвта се движи с около 6 m/s, при възрастните тази скорост се удвоява. Това се дължи на рестриктивен артериален лумен, вследствие на отлагане на плака и/или липса на еластичност на съдовете. Тъй като с възрастта [[Кръвоносен съд|съдовите]] стени стават по-малко еластични, се намалява способността за поемане на налягането и обемния поток намалява.
 
Докато потока на кръвта в артериите се реализира само от изпомпващата сила на сърцето, при вените различни фактори играят роля. До определена степен изпомпващата сила на сърцето се предава на вените през капилярите (т. нар. ''vis a tergo'', „сила отзад“). Във вените кръвта се изтласква предимно на тласъци към сърцето от външни сили. За тази цел във вените се намират клапи. Външните сили се дължат предимно на съкращението на околната [[скелетна мускулатура]], а при големите вени на колебания в налягането причинени от дишането (разширение на вените при понижаването на налягането при вдишване – [[Инспирация]]). Клапите на вените предотвратяват връщането на кръвта в обратна посока под влиянието на гравитацията в интервалите между действието на външните сили. Засмукването причинено от разширението на предсърдията на сърцето играе роля само при големите съдове в близост до сърцето.
 
=== Регулация ===
Независимо от натоварването и условията на околната среда трябва кръвоснабдяването да се запази по всяко време. Трябва да е подсигурено, че работата на сърцето и кръвното налягане се регулират по възможно най-добрия начин, всички органи получават поне минимално количество кръв и количеството кръв се разпределя според нуждите на органите в покой и на активните органи, тъй като оптималното кръвоснабдяване на всички органи едновременно не е възможно. Ако всички органи бъдат максимално кръвоснабдени, то кръвното налягане би спаднало силно, което би довело до [[шок]], тъй като целияцелият обем кръв не би достигнал за това.
 
Следователно големияголемият кръг на кръвообращението се състои от множество успоредно включени кръвообръщения на органи и системи, които могат да бъдат включвани или изключвани в зависимост от активността им. Така например при поемане на храна се кръвоснабдява с приоритет храносмилателната система, а потокът кръв към други органни системи се намалява. Активен спорт не е възможен в това състояние. Тези включвания и изключвания се осъществяват по редица начини:
* Отворът (''[[Лумен (кръвоносен съд)|лумен]]'') на артериите се определя от степента на съкращение ([[тонус]]а) на [[Гладка мускулатура|гладката мускулатура]] в стената на съдовете. Ако съдовете са разширени, то повече кръв достига съответната област.
* Артерио-венозниАртериовенозни анастомози: [[Анастомоза|анастомозите]] представляват връзки между малки кръвоносни съдове. В този случай между артерия и съответната вена. Тези артериовенозни анастомози могат да се затварят, като в този случай кръвта минава по обичайния път по капилярите. Ако се отворят връзките, тогава голяма част от кръвта преминава по съкратения път от артерията към вената поради ниското съпротивление, а капилярната система получава по-малко количество кръв.
* Предкапилярни сфинктери: Нормалните артерии могат да стесняват своя лумен, но не могат да постигнат пълното му затваряне. В най-малките артериоли съществуват образувания на средния слой на стената, които се обозначават като ''Sphinctersphincter precapillaris''. Те могат напълно да затварят лумена и така да намаляват обемът кръв в следващата ги капилярна мрежа.
* Артерии, способни да затварят лумена си: такива се наблюдават в пещереститепещеристите и гъбестото тяло на пениса. Едва тяхното отваряне позволява навлизането на повече кръв в пениса и ерекцията.
* Вени, които могат да стесняват лумена си: такива се наблюдават предимно в лигавицата на червата, като при стесняване те забавят оттичането на кръвта от червата и по този начин увеличават времето за резорбция на хранителни вещества.
 
Кръвообращението се влияятвлияе от:
* локални регулиращи механизми;
* [[Хормон|хормонални сигнали]];
* [[Нерв|нервнинервна регулация]].
 
==== Локални регулиращи механизми ====
* При Bayliss-ефекта мускулатурата на съдовете се съкращава в отговор на разширение на съдовете поради повишаване на кръвното налягане. Този ефект се наблюдава в [[мозък]]а, [[Бъбрек|бъбреците]] и [[Храносмилателна система|храносмилателният тракт]], но не и в [[кожа]]та или [[Бял дроб|белите дробове]].
* Недостигът на кислород води до вазодилатация (разширяване на съдовете), като резултиращото от това повишено кръвоснабдяване се стреми да премахне този недостиг. (В белия дроб ефектът е обратен, тоест ниската [[сатурация]] (съдържание на кислород в кръвта) води до стесняване на съдовете).
* Присъствието на някои вещества в кръвта води до локална вазодилатация (разширяване). Този ''локално-метаболитен'' ефект се причинява предимно от високи концентрации на [[въглероден диоксид]], [[Аденозинтрифосфат|АДФ]], [[Аденозинмонофосфат|АМФ]], [[Аденозинаденозин]], [[водород]]ни и [[Калий|калиеви]] йони. Резултиращото от това по-добро кръвноснабдяване благоприятства отстраняването на тези вещества. Този вид регулация играе важна роля при [[миокард]]а и в мозъка.
 
==== Хормонални регулаторни механизми ====
Хормоните влияят или директно върху мускулатурата на стената на съдовете (например [[Адреналинадреналин]]), или предизвикват секрецията на активни вещества на мястото на действие (например [[Азотеназотен монооксид]], [[Ендотелинендотелин]]), които са локално активни.
* Азотният монооксид (NO) има вазодилатиращо действие. Секретира се от съдовия [[ендотел]] (слоят клетки, който покрива вътрешността на съдовата стена), при стимулация с [[Ацетилхолинацетилхолин]], [[Аденозинтрифосфатаденозинтрифосфат|АТФ]], [[Ендотелин|Ендотелинендотелин-1]] или [[Хистаминхистамин]].
* Ендотелин-1 стимулира от една страна секрецията на NOазотния монооксид, от друга действа локално върху съдовата мускулатура, но с вазоконстрикторна функция. Отделянето му се осъществява след стимулация на ендотела с [[Ангиотензин|Ангиотензинангиотензин II]] или [[Вазопресинвазопресин]].
* Адреналинът действа според вида рецептори на мястото на действието като вазоконстриктор (&alpha;<sub>1</sub>-Адренорецепториадренорецептори, например в кожата и бъбрека) или вазодилататор (&beta;<sub>2</sub>-Адренорецепториадренорецептори, например в скелетната мускулатура, миокарда и черния дроб). &beta;-рецепторите са по-чувствителни от &alpha;-рецепторите, но ако и двата вида се активират едновременно &alpha;-рецепторите доминират.
* [[Простагландин]] -F<sub>2</sub> и [[Тромбинтромбин]] -A<sub>2</sub> и B<sub>2</sub> действат съдосвиващо, а [[Простагландин-E2|Простагландинпростагландин-E<sub>2</sub>]] и [[Простациклинпростациклин]] съдоразширяващо.
* [[Брадикинин]], [[Калидинкалидин]] и [[Хистаминхистамин]] разширяват кръвоносните съдове. Освен това стимулацията на ендотела чрез брадикинин води до отделяне на [[EDHF]] (''endothel-derived hyperpolarizing factor'', хиперполяризиращ фактор на ендотела), който хиперполяризира съдовата мускулатура.
* [[Серотонин]]ът има съдосвиващо действие и повишава пропускливостта на капилярите.
* [[Ангиотензин II]] действа в рамките на [[Ренинренин-Ангиотензинангиотензин-Алдостероноваалдостероновата система|Ренин-Ангиотензин-Алдостероновата система]] като вазоконстриктор, както и [[Вазопресинвазопресин]]ъта. Тази вазоконстрикция се осъществява чрез регулация на водното равновесие от [[Бъбрек|бъбреците]].
 
==== Регулация от ЦНС ====
Нервната регулация се осъществява най-вече от [[Симпатикова част на ВНС|симпатикуса]], като инервира главно малките артерии и артериоли или вените. [[Ганглион|Следганглионния]] [[невротрансмитер]] е [[норадренали]]ът, който се свързва с &alpha;<sub>1</sub>-рецепторите, и затова има съдостесняващо действие. Вазодилатацията се постига чрез намаляване на действието на симпатикуса. Изключение от този принцип е съдоразширяващото действие на [[Парасимпатикова част на ВНС|парасимпатикуса]] върху съдовете на [[слюнчени жлези|слюнчените жлези]] и [[полови органи|половите органи]] ([[Ерекцияерекция]]). Като трансмитери действат NOазотен монооксид и брадикинин. Регулацията от симпатикус и парасимпатикус бива два вида: от една страна като органите сами изпратят информация за нужното и,им количества кръв, от друга страна като мозъкът активирайки дадени органи в същото време регулира и потока на кръвта. Нараняване на нерв или неправилната му функция може да доведе до спинален или неврогенен шок.
 
==== Централна регулация на кръвоносната система ====
Кръвоносната система се управлява и централно от продълговатия мозък ([[Medullamedulla oblongata]]) и [[Варолиев мост|моставаролиевия мост]]). При това се оценява информация от измервания на артериалното налягане, честотата на съкращенията на сърцето, налягането в системата на ниското налягане, стойностите на [[pH]] на кръвта и съдържанието на [[въглероден диоксид]] и [[кислород]] в кръвта.
 
Рецепторите за налягане се намират в стената на аортата и на [[Arteriaarteria carotis|сънните артерии]] (рецептори за разтягане и налягане в [[Sinussinus caroticus]]) и в систематта на ниското налягане в кухите вени и предсърдията (рецептори за разтягане). Тази регулация действа само при резки промени на налягането, например при ставане от легнало положение. Ако кръвното налягане постоянно е високо (или ниско), то се осъществява адаптация и „новото“ кръвно налягане се поддържа постоянно.
 
Налягането на газовете и pH стойността се измерват от други специализирани сензори (т.нар. Хеморецепторихеморецептори) в [[параганглии]]те, които се намират на сънната артерия ([[Glomusglomus caroticum]]), аортата (''Paraganglionparaganglion supracardiale'', синоним – ''Glomusglomus aorticum'') и на белодробната артерия.
 
Информацията от сензоритерецепторите се предава на центъра на кръвообращението в продълговатия мозък ([[Medullamedulla oblongata]]).
 
=== Лимфна система ===
Кръвоносната система е една от първите, които се развиват при [[ембрион]]а. Кръвоносните съдове се развиват, започвайки от [[Жълтъчно мехурче|жълтъчното мехурче]], от така наречени „кръвни острови“ в [[мезенхим|ембрионалната съединителна тъкан]]. Сърцето се образува при съединяването на двата зачатъка в близост до главата на ембиона в един нечифтен зачатък, нагъване вследствие на по-бърз растеж от този на околните тъкани и разделянето му на две предсърдия и две камери от междупредсърдната и междукамерната преграда. Сърцето достига окончателното си разположение в гръдния кош при растежа на дължина на ембриона.
 
В ранната фаза от развитието на кръвообръщението на ембриона в предната му част има четири аорти, две разположени към гърба (''дорзални аорти'') и две към корема (''вентрални аорти''). Дорзалните аорти притежават за всеки [[сомит]] разклонения дорзално (към гърба) и вентрално (към корема), в областта на [[предбъбрек]]а също и латерално (на странивстрани), които се наричат ''сегментни артерии''. Дорзалните и вентралните аорти са свързани едни с други в областта на [[хрилна дъга|хрилните дъги]] чрез шестте чифта артерии на хрилните дъги.
 
В предната част на ембриона се провеждат сложни преустройства. Първите пет латерални сегментни артерии, както и артериите на първата, втората и петата хрилна дъга се затварят двустранно, както и дорзалните аорти между 4-та и 5-таа хрилна дъга. ПреднияПредният дял на вентралната аорта се превръща в окончателната външна сънна артерия (''Arteriaarteria carotis externa''), от артерията на третата хрилна дъга и предния дял на дорзалните аорти двустранно се образува вътрешната сънна артерия (''Arteriaarteria carotis interna'').
 
Дясната дорзална аорта се затваря след шестата латерална сегментна артерия и заедно с четвъртата дясна артерия на хрилните дъги образува по-късната подключична артерия ([[Arteria subclavia|Arteria''arteria subclavia dextra'']]). Лявата подключична артерия се образува само от шестата латерална сегментна артерия.
 
Четвъртата лява артерия на хрилните дъги се развива, образувайки аортната дъга (''Arcusarcus aortae''), а окончателната низходяща аорта се образува от продължението иѝ в лявата вентрална аорта. Началната част на дясната вентрална аорта образува така наречения ствол към глава и горен крайник – мишничноглавов ствол ({{lang|la|truncus brachiocephalicus}}), от който водят началото си дясната подключична и дясната обща сънна артерия (Arteria''arteria subclavia dextra'' и Arteria''arteria carotis communis dextra'').
 
Двете шести артерии на хрилните дъги врастват в заложения бял дроб и се превръщат в [[белодробни артерии]] (Arteriae''arteriae pulmonales''). Дясно се губи връзката с вентралната аорта, като от началната част се образува белодробният ствол (''Truncustruncus pulmonalis''). Шестата лява артерия на хрилните дъги запазва връзката си с лявата вентрална, тоест окончателната аорта. Така се образува връзка между телесен и белодробен кръг на кръвообръщението, т.нар. [[Боталов проток]] ('''Ductusductus arteriosus Botalli'''). Чрез образуването на спирална преграда (''Septumseptum aorticopulmonale'') в общата началната част на дорзалните аорти окончателната аорта остава свързана с лявата камера, белодробния ствол с дясната камера. Тези много сложни преустройствени процеси на сърцето и близките до сърцето артерии водят понякога до аномалии в развитието (например [[Трилогиятрилогия на Фало]], [[Тетралогиятетралогия на Фало]], [[Пенталогияпенталогия на Фало]]).
 
Първоначалните вентрални сегментни артерии на окончателната аорта закърняват с изключение на три (''[[Truncustruncus coeliacus]]'', ''[[Arteriaarteria mesenterica superior]]'' и ''[[Arteriaarteria mesenterica inferior]]'') в [[коремна кухина|коремната кухина]]. Тези артерии снабдяват органите на храносмилателната система от [[стомах]] до [[право черво]] и [[Слезка|слезкатаслезка]]. От латералните сегментни артерии се образуват [[бъбречни артерии|бъбречните артерии]] (Arteria''arteria renalis'') и артериите на половите жлези (Arteria''arteria testicularis'', съответно Arteria''arteria ovarica''). Само дорзалните сегментни артерии запазват първоначалната си сегментална подредба и образуват междуребрените артерии (''Arteriaearteriae intercostales'') съответно поясните артерии (''Arteriaearteriae lumbales'').
 
=== Фетална кръвоносна система ===
[[Картинка:Fetal circulation.png|200px|thumbмини|Кръвообращение на човешки фетус]]
След 21ия21-вия ден следот [[зачеване]]то (около 35и35-и ден след първия ден от последната [[менструация]]) започва да бие сърцето на ембриона, а през следващите седмици се образува и зачатъказачатъкът на белите дробове.
 
Тъй като белите дробове на [[фетус]]а нямат функция преди раждането, окислената кръв се набавя чрез пъпната връв от [[плацента]]та. Окислената кръв преминава от пъпната вена, намираща се в пъпната връв, през венозния проток (''[[Ductusductus venosus]]'') в долната куха вена и така заобикаля голяма част от черния дроб, една малка част снабдява черния дроб с окислена кръв чрез вена порта. След това кръвта достига дясното предсърдие чрез долната куха вена. Още във вената кръвта се смесва с неокислена кръв от телесния кръг на кръвообръщението. Част от кръвта преминава през овалното отвърстие (''[[Foramenforamen ovale]]'') в лявото предсърдие, изпомпва се в лявата камера и напуска сърцето през аортата, за да снабди първо мозъка, който е най-чувствителен към недостиг на кислород, и горната част на тялото. Останалата кръв преминава от дясната камера в белодробния ствол (Truncus''truncus pulmonalis''), като част от нея (около една трета) се изпомпва в още неразгънатите бели дробове. Белодробните съдове са свити поради ниското снабдяване с кислород, което повишава съпротивлението. Останалите две трети от окислената кръв преминават от белодробния ствол още преди да достигнат белите дробове през Боталовияботаловия проток в аортата (виж [[шънт]]) след артериите за снабдяване на мозъка и по този начин се заобикаля белодробниябелодробният кръг на кръвообращението. Смесената кръв снабдява долната част на тялото, като по-голямата част от тази кръв преминава по вътрешните тазови артерии към пъпните артерии и плацентата, където се обогатява на кислород.
 
=== Преобразувания преди раждането ===
При [[раждане]]то се прекратява снабдяването с кръв от плацентата. Поради това се повишава количеството въглероден диоксид в кръвта, което посредством хеморецептори води до започване на дишането. При повдигането на гръдния кош се намалява налягането в гръдния кошнего. Това води до изсмукване на кръвта и изпразване на плацентата и пъпната вена, и разгъване на белите дробове. Тъй като те вече обогатяват кръвта с кислород, съдовете в белите дробове се разширяват и налягането намалява. Повече кръв попада в белите дробове и посоката на кръвакръвта в боталовия проток (Ductus''ductus arteriosus'') се променя. До затварянето на боталовия проток белиябелият дроб се снабдява за кратко с кръв от аортата. След затварянето си Ductus''ductus arteriosus'' се превръща в ''Ligamentumligamentum arteriosum'' (артериална връзка). Докато количеството кръв намалява в дясното предсърдие поради отпадането на снабдяването от плацентата, то се покачва в лявото предсърдие порадияпоради снабдяването от белия дроб. РезултиращияРезултиращият спад на налягането и намаляването на вазоконстриктиращите (съдосвиващи) [[Простагландинпростагландин]]и води до затварянето на Foramen''foramen ovale'' в рамките на първите две седмици след раждането. Затваря се и венозния проток (Ductus''ductus venosus'').
 
== История на откритията ==
През 4 век пр. Хр. са открити сърдечните клапи от доктор от [[Хипократ|хипократовата школа]]. Функцията им тогава не е била ясна. Тъй като след смъртта кръвта се събира във вените, артериите са изглеждали празни, което е накарало тогавашните анатоми да вярват, че те са пълни с въздух и играят роля при пренасянето му.
 
[[Херофил]] е различавал между вени и артерии, но е вярвал, че артериите сами създават пулса. [[Ерасистратий]] е забелязалзабелязва, че прорязаните артерии при живите кървят. Предполагал еПредполага, че напускащият тялото въздух се е замествалзамества с кръв от вените чрез свързващи малки съдове. Така той първи постулиралпостулира съществуването на капиляри, но с обратна посока на потока на кръвта.
 
През 2 век сл. Хр. [[Гален]] (129 – 199) вече е знаелзнае, че кръвоносните съдове транспортират кръв и е различавалразличава тъмната венозна от по-светлата и не толкова гъста артериална кръв. На двете е приписвалприписва различни функции. Растежът и енергията идвали от образуваната в черния дроб от жлъчката венозна кръв, а идващата от сърцето артериална кръв носела жизненост, поради съдържащия се в нея въздух. Според неговата представа кръвта се е движела от тези два органа към всички части на тялото, където се изразходвала, без да се връща в сърцето и черния дроб. Сърцето нямало функцията на помпа, а засмуквало кръвта по време на диастола. Самият транспорт на кръвта се осъществявал от пулсациите на артериите. Гален вярвал, че артериалната кръв се образувала от венозната, която се просмуквала от дясната в лявата камера през „пори“ в преградата между камерите на сърцето.
 
През 13 век [[Ибн ан-Нафис]], арабски доктор и анатом (1210/1213 – 1288), първи открилоткрива, че кръвта тече през белия дроб. Неговите открития, които са запазени и до днес под формата на рисунки, не са достигнали [[Европа]]. През 1552 г. [[Михаел Серветус]] (1511 – 1553) описалописва същия феномен като Ибн ан-Нафис, доказан от [[Реалдо Коломбо]]. Дори това не било прието от обществото.
 
През 1628 г. [[Уилям Харви]] (1578 – 1657) за първи път описва правилно кръвообращението, след като за 14 века Галеновото учение е било приетото в медицината. Харви основал разсъжденията си на откриването на [[хидравлика|хидравличния]] начин да действие на клапите на [[вена|вените]], направено от неговия учител, италианеца [[Хиеронимус Фабричиус Акуепенденте]], тъй като търсел връзката с функцията на сърцето. Отговорът му на този въпрос е публикуван в 1628 г. в неговата теория на кръвообращението. Този труд започнал да убеждава специалистите в областта. Това как артериалната кръв достигала до венозната система е обяснено едва след откриването на капилярите от [[Марчело Малпиги]].