Основна теорема на аритметиката: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
'''Основната теорема на аритметиката''' гласи, че всяко [[естествено число]] (n > 1) се представя еднозначно като произведение от [[прости числа]] с точност до реда на множителите[[множител]]ите:
 
<math>n = p_1^{ \gamma_1}p_2^{ \gamma_2}...p_k^{ \gamma_k}</math>
 
Всяко естествено число (положително цяло число) по-голямо от 1, може да се разложи на прости множители (да се представи като произведение на прости числа) по единствен начин, с точност до реда на подреждане на множителите. Разлагането до множители – прости числа се нарича [[факторизация]].
 
Прости числа са тези, които се делят без остатък единствено на себе си (и на единица).Например, като: 2, 3, 5, 7, 11, 13, 17 и т.н. В аритметиката е прието, че единицата не сее смята занито просто, нито [[съставно число]]. Множеството на простите числа е безкрайно (няма най-голямо просто число).
 
Д-р Къртис Купър, учен от Мисури (САЩ), е намерил просто число в десетичен запис, съдържащ 17 425 170 знака. За сравнение предишното най-голямо число можеше да бъде записано с помощта на 12 978 189 знака.