Васил Левски: Разлика между версии

'''Васил Иванов Кунчев''', известен като '''Васил Левски''' (на стар правопис: {{кирилица|Василъ Лъвскій}}), е [[България|български]] [[национален герой]]. Той е [[Идеология|идеолог]] и организатор на [[българи|българската]] национална [[революция]], основател на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация (ВРО)]]. Известен е и като '''Апостола на свободата''', заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]]. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.{{hrf|Левски|2018}} Неговата мечта е ''чиста и свята република,'' в която всички да имат равни права, независимо от своята [[народност]] и [[вероизповедание]].

Конфликтът на Левски с комитетите е в няколко посоки. От една страна, комитетите, където се разпорежда Димитър Общи – орханийски и тетевенски, се подчиняват на него, а не се съобразяват с нарежданията на Левски. Крайният резултат от това е обирът на хазната в Арабаконак. Левски е въвлечен в конфликт и с брата на Данаил Попов – плевенския куриер Анастас Попхинов, който обвинява Левски в [[авторитаризъм]], лъжа и присвояване на средства. Той е и един от малцината, оставили писмени свидетелства за заплаха към Левски: ''„Но моля ти се, недей ми току стъпва по краката, че ще се изправя един пъти ще те клъцна в челото, и няма да забравиш завинаги.“''<ref>Страшимиров, Д. Т. Васил Левски . Живот, дела, извори., том 2, С. „Изток-Запад“, 2015, с. 68.</ref> Поведението на ловешките дейци също притеснява Дякона – той узнава за подхвърлени писма от негово име в двора на Величка Хашнова и че председателят на комитета, който по това време е бил [[Марин Поплуканов]], е използвал комитетски пари за свои цели. На 12 декември 1872 Левски пише на ловешкия комитет последното си писмо: "''По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство и[ли] предателство без да иска – от страх... Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени при вас и в председателя тайни работи да се пренесат у Николчо, че или аз ще премина да ги взема, или друг ще пратя да ги отнесе... У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови."''{{hrf|Страшимиров|2014|209 – 211}} Според Захари Стоянов, Любен Каравелов и Иван Вазов предател на Левски е поп Кръстю. Същото казват и единствените двама очевидци на залавянето на Левски - Никола Цвятков и Христо Цонев, според които поп Кръстю е предателят.

На 24 декември Левски, преоблечен, като турчин, пристига в Ловеч, където отсяда в домовете на [[Никола Сирков (Халача)|Никола Сирков]] и [[Величка Хашнова]]. След като взема архива, който зашива в [[Седло|самара]] на коня, на 26 декември, придружаван от [[Никола Цвятков]], потегля към [[Велико Търново]]. По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – [[помак]]ът Али чауш, не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче веднага в Ловеч за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица.<ref name=":0">Панчовски, Д. Последните дни на Васил Левски. С., 1990, с. 230 – 240.</ref> Според други предположения не заптието долага за съмнителното лице, а предател от хана в [[Къкрина]] известява за съмнителен гостенин.<ref>Денев, Д. Свобода и всекиму своето. С., 2015, с. 256 – 258.</ref>