Одрин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Redaktor BG (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Redaktor BG (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 38:
[[Файл:Nehzetul-Ahbar der Sefer-i Sigetvar 247b.jpg|мини|366x366пкс|Султам Селим II в Одринския дворец през 1567 г.]]
Според гръцката митология Орест, син на цар Агамемнон, построил Одрин и го наименивал на себе си под названието Орестиас. Според разказа на появата на града, той слива реките Тондус ([[Тунджа]]) и Ардиску ([[Арда]]) с Хебрус ([[Марица]]) и ги събира точно на това място. Градът е отново основан от римския император Адриан на мястото на предишно тракийско селище, известно като Ускудама. Тя е била столица на Одриското царство. Адриан развива Одрин, украсява го с паметници и променя името му на Адрианополис (в превод от [[Старогръцки език|старогръцки]]: Адрианов град) и го превръща в столица на римската провинция Тракия. Лициний е победен там от Константин I през 323 г., а император Валенс е бил убит от готите през 378 г. по време на битката при Адрианопол (378). Районът около Одрин заради стратегическото си положение на главния път за Истанбул, Босфора и по-нататък към Азия е бил арена на множество битки и обсади – над петнадесет пъти от античността до днес. Войните с България са една значима част от тях.
Градът е основан от [[Римска империя|римския]] [[император]] [[Адриан (император)|Адриан]] на мястото на старо [[траки]]йско селище и е кръстен на него – Адрианополис, на гръцки Адрианов град. Преди да бъде завладян от римляните градът е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство. Градът е превзет от [[Османска империя|османските турци]] през [[1369]] г. и служи за тяхна [[столица]] до падането на [[Цариград]] през [[1453]] г. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души.▼
▲
Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък. Одрин е столица на [[Административно деление на Турция|съвременна провинция]] със същото име.
Градът е известен с [[Селим джамия|джамията]] на султан [[Селим II]], която има най-високите минарета в цяла Турция.
В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. [[Кардам|Хан Кардам]] разбива голяма византийска армия край Одрин. [[Хан Крум]] превзема града в [[813]] г. През септември 914 г. [[Симеон I|Цар Симеон]] влиза победоносно в Одрин, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август [[1002]] г. [[цар Самуил]] отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]], когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април [[1205]] г. цар [[Калоян]] разгромява тежко въоръжената рицарска армия на [[Латинска империя|Латинската империя]] и пленява императора ѝ [[Балдуин I]].
През 1738 г. населението на Одрин, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> По оценка на Кепел през 1831 г. в Одрин турският квартал има 15 000 къщи, а еврейските, арменските, гръцките, българските и циганските квартали групират други 8000 къщи.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=134|oclc=894636829}}</ref>[[Файл:Square of the Fountain, Adrianople.jpg|мини|266x266px|Одрин през 1839 година]]Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 140 хиляди жители, като 40 хиляди от тях са турци, живеещи в по-високата северна част, отделени от арменците, българите, гърците и евреите южно от центъра на града. Те определят Одрин като сравнително космополитен и либерален по отношение на религията град.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 30, 69 – 70 | isbn = 9549926583}}</ref>
През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Пловдив]]. От Одрин има отклонения към [[Дедеагач]] на [[Бяло море|Егейско море]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref>
Line 51 ⟶ 53:
В новата история особено значение има [[Обсада на Одрин (1912-1913)|обсадата на Одрин]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913). Гарата на Одрин [[Караагач (Одрин)|Караагач]] е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на [[29]] [[октомври]] [[1912]] г. На [[13]] [[март]] [[1913]], крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия.
[[Файл:Bulgarian soldiers with dead Turkish civilians (Edirne).jpg|мини|267x267px|Българската войска пред портите на освободения от робството Одрин ]]
В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси“ (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище<ref name="kroraina">[http://www.kroraina.com/knigi/kn/knodrin.html Коста Николов Спомени на един екзархийски учител, С 2001]</ref> прераснало в [[Одринска българска мъжка гимназия]] с пансион, [[Одринска българска девическа гимназия|българска девическа гимназия]] с пансион<ref name="kroraina"/>, [[Одринска българска католическа гимназия|българска католическа гимназия]] на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/pm3/pm_galerija.html Панайот Маджаров, Да положиш душата си за народа, ИК Ваньо Недков, 2007]</ref> До [[1913]] г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на [[Българска Екзархия|Българската Екзархия]], в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 – действащата „[[Свети Георги (Одрин)|Свети Георги]]“ и „[[Св.Св.Константин и Елена]]“. Те са построени в българския квартал, където на времето е живеела българската общност в града в продължение на векове, Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и после след 1920 г. В днешно време в Одрин вече няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал „Барутлук“, разположена на около 500 м източно от знаменитата джамия „Селимие“. Открито е българско консулство в Одрин, което отговаря не сани за българите в Одринския вилает, но и за всички българи в европейската част на Турция.
== Население ==
Line 110 ⟶ 112:
== Кухня ==
[[Файл:Edirne köfte.jpg|мини|Одрински кюфтета]]
Кухнята в Одрин е традиционно арабска. Навсякъде из централната част на града има пръснати дюнерджийници, чийто продавачи привикват минувачите да опитат точно от техните дюнери. Те са традиционно люти затова ако си го поръчате с люто ще трябва да внимавате. Абсолютно задължително е да опитате прочутия таваджигер, който се предлага във всички ресторантчета в Одрин. Това е пържен телешки дроб по специален начин сервиран обилно подлютен с айрян.
В кюфтеджийниците и заведенията за пържен [[Фасул|боб]] менюто е много ограничено. Обикновено включва [[Кюфте|кюфтета]] (в порции по 6, не са много големи и се сервират с [[гарнитура]]), пържен [[Фасул|боб]] и [[наденица]]. Освен това може да се предлага [[таратор]] (но в гръцкия му вариант) и 2-3 вида [[Салата|салати]]. Още от сядането, сервитьоръ предлага хляб, вода (или айрян) и чинийка с лютив доматен сос. Хлябът и айрянът са безплатни, но водата
Възможно е да се намери и дюнер (въпреки, че не е разпространен колкото в българските градове), но не се слага [[Свинско месо|свинско]], а месото е овкусено с разни подправки. Можете да намерите и [[Лахмаджун]]. [[Алкохол|Алкохолът]] е скъп и не се сервира във всяко кафене. В Одрин от закуските се предлага местен вариант на [[баница]] ([[бюрек]]) и [[Геврек|гевреци]] със съсам. От напитките, [[Чай|чаят]] е много разпространен. В Одрин е традиция да се изпиват по няколко чашичай дневно. Пиенето на кафе не е особено разпространено. Най-популярните десерти са [[халва]], [[баклава]], саралии, рахат [[локум]] и [[Тулумба|тулумбички]].
== Климат ==
Климата е умерено-континентален, лятото е горещо и понякога дъждовно с 15-20 мин. силни дъждове с температури стигащи до 40 градуса по Целзий. Зимата е студена и дъждовна с умерени снеговалежи, температурите стигат до -10 градуса и идва малко по-рано през Ноември. Пролетта и есента са малко по-топли от обичайното, дори през Май температурите могат да достигнат тези през лятото.{{Weather box|metric first=Yes|single line=Yes|location=Edirne (1930–2017)|Jan record high C=20.5|Feb record high C=23.3|Mar record high C=28.0|Apr record high C=33.5|May record high C=37.1|Jun record high C=42.6|Jul record high C=44.1|Aug record high C=40.8|Sep record high C=37.8|Oct record high C=35.8|Nov record high C=28.0|Dec record high C=22.8|year record high C=44.1|Jan high C=6.4|Feb high C=9.1|Mar high C=13.2|Apr high C=19.1|May high C=24.6|Jun high C=29.1|Jul high C=31.7|Aug high C=31.7|Sep high C=27.2|Oct high C=20.5|Nov high C=13.9|Dec high C=8.3|year high C=19.6|Jan mean C=2.7|Feb mean C=4.5|Mar mean C=7.6|Apr mean C=12.9|May mean C=18.1|Jun mean C=22.4|Jul mean C=24.8|Aug mean C=24.4|Sep mean C=19.9|Oct mean C=14.2|Nov mean C=9.1|Dec mean C=4.6|year mean C=13.8|Jan low C=-0.6|Feb low C=0.3|Mar low C=2.8|Apr low C=7.0|May low C=11.6|Jun low C=15.3|Jul low C=17.2|Aug low C=17.1|Sep low C=13.3|Oct low C=9.1|Nov low C=5.0|Dec low C=1.2|year low C=8.3|Jan record low C=-19.5|Feb record low C=-19.0|Mar record low C=-12.0|Apr record low C=-4.1|May record low C=0.7|Jun record low C=6.0|Jul record low C=8.0|Aug record low C=8.9|Sep record low C=0.2|Oct record low C=-3.7|Nov record low C=-9.4|Dec record low C=-14.9|year record low C=-19.5|precipitation colour=green|Jan precipitation mm=66.7|Feb precipitation mm=52.0|Mar precipitation mm=51.6|Apr precipitation mm=47.2|May precipitation mm=53.3|Jun precipitation mm=46.5|Jul precipitation mm=32.3|Aug precipitation mm=22.4|Sep precipitation mm=37.2|Oct precipitation mm=57.7|Nov precipitation mm=68.1|Dec precipitation mm=70.0|year precipitation mm=605.0|Jan precipitation days=12.4|Feb precipitation days=9.8|Mar precipitation days=9.9|Apr precipitation days=10.1|May precipitation days=10.3|Jun precipitation days=8.5|Jul precipitation days=5.5|Aug precipitation days=3.9|Sep precipitation days=4.8|Oct precipitation days=7.7|Nov precipitation days=10.6|Dec precipitation days=13.2|year precipitation days=106.7|Jan humidity=82|Feb humidity=77|Mar humidity=73|Apr humidity=68|May humidity=68|Jun humidity=64|Jul humidity=57|Aug humidity=57|Sep humidity=63|Oct humidity=73|Nov humidity=81|Dec humidity=83|year humidity=71|Jan sun=77.5|Feb sun=104.5|Mar sun=142.6|Apr sun=195.0|May sun=263.5|Jun sun=297.0|Jul sun=341.0|Aug sun=322.4|Sep sun=240.0|Oct sun=170.5|Nov sun=102.0|Dec sun=71.3|Jand sun=2.5|Febd sun=3.7|Mard sun=4.6|Aprd sun=6.5|Mayd sun=8.5|Jund sun=9.9|Juld sun=11.0|Augd sun=10.4|Sepd sun=8.0|Octd sun=5.5|Novd sun=3.4|Decd sun=2.3|source 1=[[Turkish State Meteorological Service]]<ref>{{cite web
| archiveurl = https://web.archive.org/web/20190111044020/https://mgm.gov.tr/veridegerlendirme/il-ve-ilceler-istatistik.aspx?k=A&m=EDIRNE
| archivedate = 11 January 2019
| url = https://mgm.gov.tr/veridegerlendirme/il-ve-ilceler-istatistik.aspx?k=A&m=EDIRNE
| title = Resmi İstatistikler: İllerimize Ait Genel İstatistik Verileri
| publisher = Turkish State Meteorological Service
| language = Turkish
| accessdate = 10 January 2019}}</ref>|source 2=[[Deutscher Wetterdienst]] (humidity 1931–1960)<ref name = DWD>
{{cite web
| url = https://www.dwd.de/DWD/klima/beratung/ak/ak_170500_kt.pdf
| title = Klimatafel von Edirne / Türkei
| work = Baseline climate means (1961–1990) from stations all over the world
| publisher = Deutscher Wetterdienst
| language = German
| accessdate = 12 January 2019}}</ref>|date=September 2016}}
== Забележителности ==
Line 180 ⟶ 191:
В музея може да се видят ценности от тракийско и римско време, като в градинката пред него е изложен истински тракийски [[долмен]]. Към музея е изграден и музей на ислямското изкуство.
[[Файл:20120604 Edirne view from the top of the Minaret of Selimiye Mosque Edirne Turkey Panoramic.jpg|мини|център|800px|Панорамна снимка на града от върха на минарето на Селим джамия]]
<br />
== Побратимени градове ==
| |||