Одрин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Redaktor BG (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Redaktor BG (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 44:
Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък. Одрин е столица на [[Административно деление на Турция|съвременна провинция]] със същото име.
Градът е известен с [[Селим джамия|джамията]] на султан [[Селим II]], която има най-високите минарета в цяла Турция.[[Файл:Square of the Fountain, Adrianople.jpg|мини|266x266px|Одрин през 1839 година]]В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. [[Кардам|Хан Кардам]] разбива голяма византийска армия край Одрин. [[Хан Крум]] превзема града в [[813]] г. През септември 914 г. [[Симеон I|Цар Симеон]] влиза победоносно в Одрин, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август [[1002]] г. [[цар Самуил]] отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]], когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април [[1205]] г. цар [[Калоян]] разгромява тежко въоръжената рицарска армия на [[Латинска империя|Латинската империя]] и пленява императора ѝ [[Балдуин I]].▼
През 1738 г. населението на Одрин, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> По оценка на Кепел през 1831 г. в Одрин турският квартал има 15 000 къщи, а еврейските, арменските, гръцките, българските и циганските квартали групират други 8000 къщи.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=134|oclc=894636829
Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 140 хиляди жители, като 40 хиляди от тях са турци, живеещи в по-високата северна част, отделени от арменците, българите, гърците и евреите южно от центъра на града. Те определят Одрин като сравнително космополитен и либерален по отношение на религията град.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 30, 69 – 70 | isbn = 9549926583}}</ref>[[Файл:Bulgarian soldiers with dead Turkish civilians (Edirne).jpg|мини|267x267px|Българската войска пред портите на освободения от робството Одрин ]]През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Пловдив]]. От Одрин има отклонения към [[Дедеагач]] на [[Бяло море|Егейско море]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref>
▲В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. [[Кардам|Хан Кардам]] разбива голяма византийска армия край Одрин. [[Хан Крум]] превзема града в [[813]] г. През септември 914 г. [[Симеон I|Цар Симеон]] влиза победоносно в Одрин, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август [[1002]] г. [[цар Самуил]] отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]], когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април [[1205]] г. цар [[Калоян]] разгромява тежко въоръжената рицарска армия на [[Латинска империя|Латинската империя]] и пленява императора ѝ [[Балдуин I]].
▲През 1738 г. населението на Одрин, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> По оценка на Кепел през 1831 г. в Одрин турският квартал има 15 000 къщи, а еврейските, арменските, гръцките, българските и циганските квартали групират други 8000 къщи.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=134|oclc=894636829}}</ref>[[Файл:Square of the Fountain, Adrianople.jpg|мини|266x266px|Одрин през 1839 година]]Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 140 хиляди жители, като 40 хиляди от тях са турци, живеещи в по-високата северна част, отделени от арменците, българите, гърците и евреите южно от центъра на града. Те определят Одрин като сравнително космополитен и либерален по отношение на религията град.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 30, 69 – 70 | isbn = 9549926583}}</ref>
В новата история особено значение има [[Обсада на Одрин (1912-1913)|обсадата на Одрин]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913). Гарата на Одрин [[Караагач (Одрин)|Караагач]] е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на [[29]] [[октомври]] [[1912]] г. На [[13]] [[март]] [[1913]], крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия.
В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси“ (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище<ref name="kroraina">[http://www.kroraina.com/knigi/kn/knodrin.html Коста Николов Спомени на един екзархийски учител, С 2001]</ref> прераснало в [[Одринска българска мъжка гимназия]] с пансион, [[Одринска българска девическа гимназия|българска девическа гимназия]] с пансион<ref name="kroraina"/>, [[Одринска българска католическа гимназия|българска католическа гимназия]] на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/pm3/pm_galerija.html Панайот Маджаров, Да положиш душата си за народа, ИК Ваньо Недков, 2007]</ref> До [[1913]] г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на [[Българска Екзархия|Българската Екзархия]], в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 – действащата „[[Свети Георги (Одрин)|Свети Георги]]“ и „[[Св.Св.Константин и Елена]]“. Те са построени в българския квартал, където на времето е живеела българската общност в града в продължение на векове, Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и после след 1920 г. В днешно време в Одрин вече няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал „Барутлук“, разположена на около 500 м източно от знаменитата джамия „Селимие“. Открито е българско консулство в Одрин, което отговаря не сани за българите в Одринския вилает, но и за всички българи в европейската част на Турция.
| |||