Одрин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Redaktor BG (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Redaktor BG (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 33:
В Одрин има две български църкви, от които действащи и до днес са „[[Свети Георги (Одрин)|Свети Георги]]“ от 1880 г. и „[[Св. св. Константин и Елена (Одрин)|Св. св. Константин и Елена]]“, построена през 1869 г.
== Емитология ==
<span data-segmentid="149" class="cx-segment">Одрин е бил столица на Одриското царство под името Ускудама. Римляните го наричат ''Адрианополис'' ( {{Lang|grc|Ἁδριανούπολις}}), по името на император [[Адриан (император)|Адриан]] .</span> <span data-segmentid="152" class="cx-segment">Това наименование все още се използва в съвременния [[гръцки език]] ( {{Lang|el|Αδριανούπολη}}</span> <span data-segmentid="152" class="cx-segment">, ''Адриануполи'' ).</span> <span data-segmentid="154" class="cx-segment">Турското име Едирне произлиза от гръцкото име.</span> По подобен аналог с римското наименование на града се появяват българското наименование Одрин и сръбското Jedrene (Йедрене).
== История ==
Line 54 ⟶ 57:
== Население ==
[[Файл:Bulgarian-men-school-Edirne-1st-alumni.jpg|мини|268x268пкс|Ученици от Одринска българска мъжка гимназия, 1898-1899 година]]
След [[Кримска война|Кримската война]] край Одрин се заселват [[кримски татари]].<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=150 – 155|oclc=894636829}}</ref>
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Адрианопол е посочен като град с 16 220 домакинства и 18 000 жители [[мюсюлмани]], 10 000 жители [[българи]], 16 000 [[гърци]], 6800 [[евреи]], 5200 [[арменци]] и 1000 други.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.70 – 71.</ref> Най-компактно българите в града са населявали кварталите Барутлук махлеси (източно от цетъра на стария град) и Узункалдаръм махлеси в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище, прераснало в Одринска българска мъжка гимназия с пансион, българска девическа гимназия с пансион, българска католическа гимназия на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000.
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в 1912 година в града живеят 634 семейства българи [[Българска екзархия|екзархисти]], 1016 семейства българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] и унияти и 2429 гръцки семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_2.htm Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.303.]</ref>
Line 104 ⟶ 108:
== Образование и култура ==
[[Файл:TrakyaUNI6.JPG|мини|Тракийският университет]]
Одрин е голям образователен център в европейската част на Република Турция с [[Тракийски университет (Турция)|Тракийския университет]], създаден през 80-те години на ХХ век, достигащ до 40 хиляди студенти, известен със своя медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.
Line 132 ⟶ 137:
| language = German
| accessdate = 12 January 2019}}</ref>|date=September 2016}}
== Култура ==
[[Файл:Yagli gures1.jpg|мини|Пехливанска борба в Одрин]]
<span data-segmentid="626" class="cx-segment">Традиционният турнир по [[Пехливански борби|Пехливанска борба,]] наречен [[ Къркпънар|Къркпънаар]], се провежда всяка година в края на юни или началото на юли. <ref>{{Cite book|last=Hong|first=Fan|title=Sport in the Middle East: Power, Politics, Ideology and Religion|year=2017|publisher=Routledge|location=|isbn=1351547968|pages=58}}</ref></span> <span data-segmentid="629" class="cx-segment">[[Какава]], международен фестивал, посветен на [[Цигани|ромите,]] се провежда на 5 май всяка година. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hurriyet.com.tr/gundem/kakava-da-ates-yakildi-17719447|заглавие=Kakava’da ateş yakıldı|автор=|първо_име=|труд=www.hurriyet.com.tr|език=tr|достъп_дата=2019-03-09}}</ref></span>
<span data-segmentid="632" class="cx-segment">През 2006 г. започна партньорство с [[Льоррах]], [[Германия]] .</span> <span data-segmentid="635" class="cx-segment">Целта е да се обменят ученици и студенти, за да се подобрят техните умения за разбиране на чуждата култура и език.</span>
<span data-segmentid="636" class="cx-segment">Одрин е известен с местните ястия, едно от които е</span> <span data-segmentid="637" class="cx-segment">таваджигер ( [[Галета|паниран]] и [[ Дълбоко пържене|добре изпържен]] [[ Черен дроб (храна)|черен дроб]] ), който често се сервира със супа [[Дзадзики|джаджзики]], която представлява хладно ястие от разредено [[ Цедено кисело мляко|цедено кисело мляко]] с нарязана краставица.</span> <span data-segmentid="643" class="cx-segment">Също така, местният марципан, чиято рецепта се различава от стандартен [[марципан]], е един от традиционните [[Десерт|десерти]] в Одрин.</span>
<span data-segmentid="646" class="cx-segment">Ръчно изработени метли с огледало в тях са една от културните образи на града и централна брачна традиция.</span> <span data-segmentid="647" class="cx-segment">Миниатюрни версии все още се продават в магазини за подаръци.</span>
== Икономика ==
[[Файл:AliPaşaÇarşısıEdirne (2).JPG|мини|Чаршията Али Паша]]
<span data-segmentid="652" class="cx-segment">Икономиката на Одрин до голяма степен зависи от селското стопанство. 73% от работоспособното население работи в селското стопанство, риболова, горското стопанство или лова.</span> <span data-segmentid="654" class="cx-segment">Царевицата, захарното цвекло и слънчогледа са водещите земеделски култури в Одрин.</span> <span data-segmentid="655" class="cx-segment">Важни за селското стопанство са също пъпешите, дините, ориза, доматите, патладжаните и гроздето.</span>
<span data-segmentid="656" class="cx-segment">През Одрин минава магистралата, която свързва Европа с [[Истанбул]], [[Анадол|Анадола]] и Близкия изток.</span>
<span data-segmentid="659" class="cx-segment">Историческите забележителности и културните събития имат повишена роля на туризма в икономиката.</span> Одрин се посещава от много български, гръцки и дори румънски туристи, които се възползват от плаващата стойност на местната валутав.
<span data-segmentid="660" class="cx-segment">Промишлеността се развива, като най развита е тази в</span> <span data-segmentid="661" class="cx-segment">селското стопанство (агропромишлеността)</span><span data-segmentid="660" class="cx-segment">, ко</span><span data-segmentid="661" class="cx-segment">е</span><span data-segmentid="660" class="cx-segment">то я прави</span> <span data-segmentid="661" class="cx-segment">особено важна за икономиката на града.</span>
== Забележителности ==
[[Файл:Meriç Köprüsü - Meriç Bridge.jpg|мини|Моста над река Марица]]
Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките [[Марица]], [[Тунджа]] и [[Арда]], които функционират. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града – „Одринската кула“, както и старата гара [[Караагач (Одрин)|Караач]] ([[1890]] г.), днес ректорат на Т[[Тракийски университет (Турция)|ракийския университет]] в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, пострадала силно от пожар преди три десетилетия и външно възстановена, в която се помещават магазини и занаятчийски работилници. Местна атракция са пазарите “Араста” и “Бедестен”, които създават особен колорит на града и връщат туристите към древни времена, като “пазаренето” е част от забавлението.
=== Одрински дворец ===
| |||