|
== Творчество ==
След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през ''1946'' г. тя е ''„заклана“'' по думите на самия поет. Книпович пише в рецензията си: ''„Много талантливият поет Тарковски принадлежи към този черен пантеон, към който се числят току-що репресираният поет Манделщам, разстреляният белогвардеец Гумильов (макар той никога да не е бил белогвардеец), А.Т.[[Анна Ахматова|Ахматова]], за която току-що имашее имало постановление, и Ходасевич.“''
Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга ''„Преди снега“'' ([[1962]]).В кратката анотация към стихосбирката се казва: „''Арсений Тарковски, широко известен преводач, се представя в книгата „Преди снега“ като оригинален поет. В книгата са събрани стихове от няколко десетилетия, тя е резултат на сериозна работа, благодарение на която пред нас се разкрива сложният свят... на мисли, чувства и спомени на съвременника.“''
[[Анна Ахматова]] оценява високо стихосбирката, нарича я ''„скъпоценен подарък за съвременния читател“''. Почти по същото време на екран излиза филмът на [[Андрей Тарковски]] „[[Иваново детство]]“, в който бащата на кинорежисьора чете сам свои стихове. Творбите на Арсений Тарковски звучат и в други филми на сина му като „[[Сталкер]]“ и „[[Огледало]]“, в който звучи едно от най-одухотворените му послания „Първи срещи“, завършващо с пронизващите стихове: ''„Когато ни преследваше съдбата, тъй както някой луд с бръснач в ръка“.''
[[Файл:Переделкино могила Арсения Тарковского.jpg|мини|дясно|Гробът на Тарковски в Переделкино]]
Дори и след като е „разрешено“разрешено да го печатат, той продължава да бъде упорито премълчаван като автор и да е представян от официалната критика като талантлив преводач, но не и като поет с огромно значение. От 1962 г. до смъртта му (27 май 1989) излизат: „На Земята – земното“ (1966), „Вестител“ (1969), „Стихотворения“ (1974), „Зимен ден“ (1980), и „Избрано“ (1982), „Стихове от различни години“ (1983), „Звезди над Арагаци“ (1988). Последната книга на поета е „От младостта до старостта“ (1989), за която „най-накрая“ (посмъртно, в годината на кончината си) е удостоен с Държавна награда…
В предговора си към книгата му „Стихотворения“ Маргарита Алигер пише: „''Да се говори за стихове eе въобще трудно, а за прекрасни стихове – двойно по-трудно. Възприемаш ги с чувствата си като музика, (а нима е леко да се разкаже за нея? Но ако все пак заставиш себе си да се освободиш от магията на поезията и да се вгледаш в поезията на Тарковски, ще стане очевидно неговото изкуство да възвръща на думите истинската им стойност и тежест, умението му внимателно да вгражда в своя речник нова дума или ново понятие, които озаряват изведнъж с нова светлина цялото стихотворение.“''
В България избрани стихотворения на Арсений Тарковски са преведени от [[Светлозар Жеков]] и публикувани в изданията „В средата на света“, „Народна култура“, 1982 г. и „Арсений Тарковски и други руски поети“, „Нов Златорог“, 2007 г.
|
