|
| вилает = [[Одрин (вилает)|Одрин]]
| околия =
| площ =844
| височина = 26
| население = 411 528
| кмет =Реджеп Гюркан
| основаване =
| пощенски-код = 22
В Одрин има две български църкви, от които действащи и до днес са „[[Свети Георги (Одрин)|Свети Георги]]“ от 1880 г. и „[[Св. св. Константин и Елена (Одрин)|Св. св. Константин и Елена]]“, построена през 1869 г.
== Емитология ==
Одрин е бил столица на Одриското царство под името Ускудама. Римляните го наричат ''Адрианополис'' ( {{Lang|grc|Ἁδριανούπολις}}), по името на император [[Адриан (император)|Адриан]]. Това наименование все още се използва в съвременния [[гръцки език]] ( {{Lang|el|Αδριανούπολη}}, ''Адриануполи'' ). Турското име Едирне произлиза от Адрианополис. По подобен аналог с римското наименование на града се появяват българското наименование Одрин и сръбското Jedrene (Йедрене).
== История ==
{{основна|История на Одрин}}
Градът е основан от [[Римска империя|римския]] [[император]] [[Адриан (император)|Адриан]] на мястото на старо [[траки]]йско селище и е кръстен на него – Адрианополис, на гръцки Адрианов град. Преди да бъде завладян от римляните градът е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство. Градът е превзет от [[Османска империя|османските турци]] през [[1369]] г. и служи за тяхна [[столица]] до падането на [[Цариград]] през [[1453]] г. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души.
Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък. Одрин е столица на [[Административно деление на Турция|съвременна провинция]] със същото име.
[[Файл:Nehzetul-Ahbar der Sefer-i Sigetvar 247b.jpg|мини|366x366пкс|Султам Селим II в Одринския дворец през 1567 г.]]
Според гръцката митология Орест, син на цар Агамемнон, построил Одрин и го наименивал на себе си под названието Орестиас. Според разказа на появата на града, той слива реките Тондус ([[Тунджа]]) и Ардиску ([[Арда]]) с Хебрус ([[Марица]]) и ги събира точно на това място. Градът е отново основан от римския император Адриан на мястото на предишно тракийско селище, известно като Ускудама. Тя е била столица на Одриското царство. Адриан развива Одрин, украсява го с паметници и променя името му на Адрианополис (в превод от [[Старогръцки език|старогръцки]]: Адрианов град) и го превръща в столица на римската провинция Тракия. Лициний е победен там от Константин I през 323 г., а император Валенс е бил убит от готите през 378 г. по време на битката при Адрианопол (378). Районът около Одрин заради стратегическото си положение на главния път за Истанбул, Босфора и по-нататък към Азия е бил арена на множество битки и обсади – над петнадесет пъти от античността до днес. Войните с България са една значима част от тях.
Градът е известен с [[Селим джамия|джамията]] на султан [[Селим II]].
Градът е превзет от [[Османска империя|османските турци]] през [[1369]] г. и служи за тяхна [[столица]] до падането на [[Цариград]] през [[1453]] г. Градът остава османската столица в продължение на 84 години. Одрин е известен с многото си джамии, куполи, минарета и дворци от османския период. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души.
В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. [[Кардам|Хан Кардам]] разбива голяма византийска армия край Одрин. [[Хан Крум]] превзема града в [[813]] г. През септември 914 г. [[Симеон I|Цар Симеон]] влиза победоносно в Одрин, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август [[1002]] г. [[цар Самуил]] отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]], когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април [[1205]] г. цар [[Калоян]] разгромява тежко въоръжената рицарска армия на [[Латинска империя|Латинската империя]] и пленява императора ѝ [[Балдуин I]].
Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, днес се е запазила само една малка част от предишния му блясък. Одрин е столица на [[Административно деление на Турция|съвременна провинция]] със същото име.
През 1738 г. населението на Одрин, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> По оценка на Кепел през 1831 г. в Одрин турският квартал има 15 000 къщи, а еврейските, арменските, гръцките, българските и циганските квартали групират други 8000 къщи.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=134|oclc=894636829}}</ref>
Градът е известен с [[Селим джамия|джамията]] на султан [[Селим II]], която има най-високите минарета в цяла Турция.[[Файл:Square of the Fountain, Adrianople.jpg|мини|266x266px|Одрин през 1839 година]]В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. [[Кардам|Хан Кардам]] разбива голяма византийска армия край Одрин. [[Хан Крум]] превзема града в [[813]] г. През септември 914 г. [[Симеон I|Цар Симеон]] влиза победоносно в Одрин, в 921 г. след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август [[1002]] г. [[цар Самуил]] отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]], когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април [[1205]] г. цар [[Калоян]] разгромява тежко въоръжената рицарска армия на [[Латинска империя|Латинската империя]] и пленява императора ѝ [[Балдуин I]].
Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 140 хиляди жители, като 40 хиляди от тях са турци, живеещи в по-високата северна част, отделени от арменците, българите, гърците и евреите южно от центъра на града. Те определят Одрин като сравнително космополитен и либерален по отношение на религията град.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 30, 69 – 70 | isbn = 9549926583}}</ref>
През 1738 г. населението на Одрин, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> По оценка на Кепел през 1831 г. в Одрин турският квартал има 15 000 къщи, а еврейските, арменските, гръцките, българските и циганските квартали групират други 8000 къщи.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=134|oclc=894636829}}</ref>
Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 140 хиляди жители, като 40 хиляди от тях са турци, живеещи в по-високата северна част, отделени от арменците, българите, гърците и евреите южно от центъра на града. Те определят Одрин като сравнително космополитен и либерален по отношение на религията град.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 30, 69 – 70 | isbn = 9549926583}}</ref>[[Файл:Bulgarian soldiers with dead Turkish civilians (Edirne).jpg|мини|267x267px|Българската войска пред портите на освободения от робството Одрин ]]През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Пловдив]]. От Одрин има отклонения към [[Дедеагач]] на [[Бяло море|Егейско море]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref>
В новата история особено значение има [[Обсада на Одрин (1912-1913)|обсадата на Одрин]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913). Гарата на Одрин [[Караагач (Одрин)|Караагач]] е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на [[29]] [[октомври]] [[1912]] г. На [[13]] [[март]] [[1913]], крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия.
В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси“ (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище<ref name="kroraina">[http://www.kroraina.com/knigi/kn/knodrin.html Коста Николов Спомени на един екзархийски учител, С 2001]</ref> прераснало в [[Одринска българска мъжка гимназия]] с пансион, [[Одринска българска девическа гимназия|българска девическа гимназия]] с пансион<ref name="kroraina"/>, [[Одринска българска католическа гимназия|българска католическа гимназия]] на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/pm3/pm_galerija.html Панайот Маджаров, Да положиш душата си за народа, ИК Ваньо Недков, 2007]</ref> До [[1913]] г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на [[Българска Екзархия|Българската Екзархия]], в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 – действащата „[[Свети Георги (Одрин)|Свети Георги]]“ и „[[Св.Св.Константин и Елена]]“. Те са построени в българския квартал, където на времето е живеела българската общност в града в продължение на векове, Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и после след 1920 г. В днешно време в Одрин вече няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал „Барутлук“, разположена на около 500 м източно от знаменитата джамия „Селимие“. Открито е българско консулство в Одрин, което отговаря не сани за българите в Одринския вилает, но и за всички българи в европейската част на Турция.
== Население ==
[[Файл:Bulgarian-men-school-Edirne-1st-alumni.jpg|мини|268x268пкс|Ученици от Одринска българска мъжка гимназия, 1898 – 1899 година]]
След [[Кримска война|Кримската война]] край Одрин се заселват [[кримски татари]].<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=150 – 155|oclc=894636829}}</ref>
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Адрианопол е посочен като град с 16 220 домакинства и 18 000 жители [[мюсюлмани]], 10 000 жители [[българи]], 16 000 [[гърци]], 6800 [[евреи]], 5200 [[арменци]] и 1000 други.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.70 – 71.</ref> Най-компактно българите в града са населявали кварталите Барутлук махлеси (източно от цетъра на стария град) и Узункалдаръм махлеси в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище, прераснало в Одринска българска мъжка гимназия с пансион, българска девическа гимназия с пансион, българска католическа гимназия на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000.
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в 1912 година в града живеят 634 семейства българи [[Българска екзархия|екзархисти]], 1016 семейства българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] и унияти и 2429 гръцки семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_2.htm Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.303.]</ref>
== Известни личности ==
; Родени в Одрин
* {{флагче|България}} Васил Василев, четник в четата на Петър Странджата през 1898 г., мобилизиран в пощата в Бургас през Балканската война<ref name="Герджиков 397">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.</ref>
*{{флагче|България}} Васил Василев, четник в четата на Петър Странджата през 1898 г., мобилизиран в пощата в Бургас през Балканската война<ref name="Герджиков 397">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.</ref>
* {{флагче|България}} Велко Ралев, български просветен деец, преподавал в [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]]<ref>Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913, София 1982, с. 331</ref>, завършил Солунската гимназия в 1892 г.<ref name="Кандиларовъ 92">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=92 }}</ref>
* {{флагче|България}} [[Георги Вълкович]] (1833 – 1892), български лекар и политик[[Файл:G.valkovich.jpg|мини|Георги Вълкович]]
* {{флагче|България}} [[Георги Караискаки]] (1832 – ?), български революционер от гръцки произход
* {{флагче|България}} Димитър Бъчваров – Куция Матю, член и терорист на ВМОРО<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.58</ref>
* {{флагче|България}} [[Нестор Иванов]] (1873 – 1923), български учител и революционер
* {{флагче|Византия}} [[Никифор Вриений]] (1062 – 1139), византийски историк
* {{флагче|България}} [[Никола Долапчиев (революционер)|Никола Долапчиев]] (1869 – 1948), български революционер
* {{флагче|България}} [[Никола Лулчев]] (1873 – ?), български революционер
* {{флагче|Гърция}} [[Никос Захариадис]] (1903 – 1973), гръцки комунистически деец
* {{флагче|България}} [[Йосиф Хербст]] (1875 – 1925), български журналист
* {{флагче|България}} [[Радул Канели]] (1868 – 1913), български драматичен актьор и режисьор[[Файл:Eustatius-of-Pelagonia.jpg|мини|Евстатий Пелагонийски]]
* {{флагче|България}} [[Щилиян Георгиев]] (1874 – ?), български революционер
* {{флагче|България}} Георги Апостолов, 24-годишен, кръчмар (дърводелец), IV отделение, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]], 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 48.</ref>
* {{флагче|България}} Илия К. Алексов, 30-годишен, кръчмар, 1 рота на 11 серска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.</ref>
* {{флагче|България}} Фоти Андон, 20-годишен, Струмишка чета<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.</ref>
; Починали в Одрин
== Образование и култура ==
[[Файл:TrakyaUNI6.JPG|мини|Тракийският университет]]
Одрин е голям образователен център в европейската част на Република Турция с [[Тракийски университет (Турция)|Тракийския университет]], създаден през 80-те години на ХХ век, достигащ до 40 хиляди студенти, известен със своя медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.
Градът е богат на исторически и културни паметници от различни епохи. Сред тях е джамията [[Селим джамия|Селимие]], построена през [[1575]] г. по проект на най-големия строител на Османската империя – [[Синан]], който строи и джамията в София. Нейните 70-метрови [[минаре]]та са изящни, неразделна част от архитектурния силует на сградата и са най-високите в Турция със своите 70 м. Сградата е от типа ротонда, с отлични пропорции, без опори във вътрешното пространство. Интересна подробност са 999-те прозорци – специално магическо число.
== Икономика ==
[[Файл:AliPaşaÇarşısıEdirne (2).JPG|мини|Чаршията Али Паша]]
Икономиката на Одрин до голяма степен зависи от селското стопанство. 73% от работоспособното население работи в селското стопанство, риболова, горското стопанство или лова. Царевицата, захарното цвекло и слънчогледа са водещите земеделски култури в Одрин. Важни за селското стопанство са също пъпешите, дините, ориза, доматите, патладжаните и гроздето.
През Одрин минава магистралата, която свързва Европа с [[Истанбул]], [[Анадол]]а и Близкия изток.
Историческите забележителности и културните събития имат повишена роля на туризма в икономиката. Одрин се посещава от много български, гръцки и дори румънски туристи, които се възползват от плаващата стойност на местната валута.
Промишлеността се развива, като най развита е тази, свързана със селското стопанство, особено важна за икономиката на града.
== Климат ==
Климатът е умерено-континентален, лятото е горещо и понякога дъждовно с 15 – 20 мин. силни дъждове с температури стигащи до 40 градуса по Целзий. Зимата е студена и дъждовна с умерени снеговалежи, температурите стигат до -10 градуса и идва малко по-рано през Ноември. Пролетта и есента са малко по-топли от обичайното, дори през Май температурите могат да достигнат тези през лятото.{{Weather box|metric first=Yes|single line=Yes|location=Edirne (1930 – 2017)|Jan record high C=20.5|Feb record high C=23.3|Mar record high C=28.0|Apr record high C=33.5|May record high C=37.1|Jun record high C=42.6|Jul record high C=44.1|Aug record high C=40.8|Sep record high C=37.8|Oct record high C=35.8|Nov record high C=28.0|Dec record high C=22.8|year record high C=44.1|Jan high C=6.4|Feb high C=9.1|Mar high C=13.2|Apr high C=19.1|May high C=24.6|Jun high C=29.1|Jul high C=31.7|Aug high C=31.7|Sep high C=27.2|Oct high C=20.5|Nov high C=13.9|Dec high C=8.3|year high C=19.6|Jan mean C=2.7|Feb mean C=4.5|Mar mean C=7.6|Apr mean C=12.9|May mean C=18.1|Jun mean C=22.4|Jul mean C=24.8|Aug mean C=24.4|Sep mean C=19.9|Oct mean C=14.2|Nov mean C=9.1|Dec mean C=4.6|year mean C=13.8|Jan low C=-0.6|Feb low C=0.3|Mar low C=2.8|Apr low C=7.0|May low C=11.6|Jun low C=15.3|Jul low C=17.2|Aug low C=17.1|Sep low C=13.3|Oct low C=9.1|Nov low C=5.0|Dec low C=1.2|year low C=8.3|Jan record low C=-19.5|Feb record low C=-19.0|Mar record low C=-12.0|Apr record low C=-4.1|May record low C=0.7|Jun record low C=6.0|Jul record low C=8.0|Aug record low C=8.9|Sep record low C=0.2|Oct record low C=-3.7|Nov record low C=-9.4|Dec record low C=-14.9|year record low C=-19.5|precipitation colour=green|Jan precipitation mm=66.7|Feb precipitation mm=52.0|Mar precipitation mm=51.6|Apr precipitation mm=47.2|May precipitation mm=53.3|Jun precipitation mm=46.5|Jul precipitation mm=32.3|Aug precipitation mm=22.4|Sep precipitation mm=37.2|Oct precipitation mm=57.7|Nov precipitation mm=68.1|Dec precipitation mm=70.0|year precipitation mm=605.0|Jan precipitation days=12.4|Feb precipitation days=9.8|Mar precipitation days=9.9|Apr precipitation days=10.1|May precipitation days=10.3|Jun precipitation days=8.5|Jul precipitation days=5.5|Aug precipitation days=3.9|Sep precipitation days=4.8|Oct precipitation days=7.7|Nov precipitation days=10.6|Dec precipitation days=13.2|year precipitation days=106.7|Jan humidity=82|Feb humidity=77|Mar humidity=73|Apr humidity=68|May humidity=68|Jun humidity=64|Jul humidity=57|Aug humidity=57|Sep humidity=63|Oct humidity=73|Nov humidity=81|Dec humidity=83|year humidity=71|Jan sun=77.5|Feb sun=104.5|Mar sun=142.6|Apr sun=195.0|May sun=263.5|Jun sun=297.0|Jul sun=341.0|Aug sun=322.4|Sep sun=240.0|Oct sun=170.5|Nov sun=102.0|Dec sun=71.3|Jand sun=2.5|Febd sun=3.7|Mard sun=4.6|Aprd sun=6.5|Mayd sun=8.5|Jund sun=9.9|Juld sun=11.0|Augd sun=10.4|Sepd sun=8.0|Octd sun=5.5|Novd sun=3.4|Decd sun=2.3|source 1=[[Turkish State Meteorological Service]]<ref>{{cite web
| archiveurl = https://web.archive.org/web/20190111044020/https://mgm.gov.tr/veridegerlendirme/il-ve-ilceler-istatistik.aspx?k=A&m=EDIRNE
| archivedate = 11 January 2019
| url = https://mgm.gov.tr/veridegerlendirme/il-ve-ilceler-istatistik.aspx?k=A&m=EDIRNE
| title = Resmi İstatistikler: İllerimize Ait Genel İstatistik Verileri
| publisher = Turkish State Meteorological Service
| language = Turkish
| accessdate = 10 January 2019}}</ref>|source 2=[[Deutscher Wetterdienst]] (humidity 1931 – 1960)<ref name = DWD>
{{cite web
| url = https://www.dwd.de/DWD/klima/beratung/ak/ak_170500_kt.pdf
| title = Klimatafel von Edirne / Türkei
| work = Baseline climate means (1961 – 1990) from stations all over the world
| publisher = Deutscher Wetterdienst
| language = German
| accessdate = 12 January 2019}}</ref>|date=September 2016}}
<br />
== Забележителности ==
Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките [[Марица]], [[Тунджа]] и [[Арда]], които функционират. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града – „Одринската кула“, както и старата гара [[Караагач (Одрин)|Караач]] ([[1890]] г.), днес ректорат на Тракийския университет в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, пострадала силно от пожар преди три десетилетия и външно възстановена, в която се помещават магазини и занаятчийски работилници.
[[Файл:Meriç Köprüsü - Meriç Bridge.jpg|мини|Моста над река Марица]]
Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките [[Марица]], [[Тунджа]] и [[Арда]], които функционират. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града – „Одринската кула“, както и старата гара [[Караагач (Одрин)|Караач]] ([[1890]] г.), днес ректорат на Т[[Тракийски университет (Турция)|ракийския университет]] в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, пострадала силно от пожар преди три десетилетия и външно възстановена, в която се помещават магазини и занаятчийски работилници. Местна атракция са пазарите „Араста“ и „Бедестен“, които създават особен колорит на града и връщат туристите към древни времена, като „пазаренето“ е част от забавлението.
=== Одрински дворец ===
{{основна|Нов дворец}}
От [[Разцвет на Османската империя|османския период на разцвет]] градът е бил нещо като втора (европейска) столица на империята в която султаните резидирали в известния [[нов дворец]], след пренасянето на столицата от [[Бурса]].
=== Храм „Свети Великомъченик Георги“ ===
Българската църква „Свети Великомъченик Георги“ се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал „Къйък“, махала „Барутлук“. Някога това е била еднедна от българските махали в Одрин. Основите ѝ са положени на 23 април 1880 г. и е завършена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на Султан Хамид ІІ. Църквата е изградена на площ от 320 м2 и представлява трикорабна псевдобазилика, просторна и с висок таван в характерен за късното българско Възраждане стил.
[[Файл:BulgarianChurch.jpg|мини|Храм „Свети Великомъченик Георги“ в Одрин]]
а от българските махали в Одрин. Основите ѝ са положени на 23 април 1880 г. и е завършена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на Султан Хамид ІІ. Църквата е изградена на площ от 320 м2 и представлява трикорабна псевдобазилика, просторна и с висок таван в характерен за късното българско Възраждане стил.
Първоначално богослуженията са се извършвали на гръцки език, но под натиска на българската общност това бързо се променя и започва да се служи на български език. До 1940 г. свещениците в църквата са били български граждани, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 г. църквата затваря врати. Богослужения вече не се извършват и сградата постепенно започва да се руши. В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от малкото потомствени българи Филип Чъкърък.
=== Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ ===
[[Файл:Sts. Constantine and Helen Church (Edirne), Front.jpg|мини|Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Одрин]]
Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ се издига в квартал „Киришхане“, в югозападната част на Одрин. Построена е през 1869 година със средства на българската общност в града от майстор Константин Казаков (Уста Костадин Казака) от село Булгаркьой. Градежът е започнал на 3 март 1869 година и е завършен на 25 септември същата година, в навечерието на учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].
=== Джамията Селимие ===
Джамията Селимие е най-голямата гордост на Одрин. Селимие, според някои мнения, превъзхожда по-хубост и внушителност дори [[Света София (Константинопол)|Света София]] в Истанбул, като е призната за едно от най-високите постижения на ислямската архитектура.
[[Файл:Edirne mosque outside.jpg|мини|Джамията Селимие]]
Храмът е дело на [[Мимар Синан]] (1490 – 1588), главен архитект на няколко султана, оставил след себе си около 400 джамии, мостове, медреси, хамами, аквадукти, фонтани и т.н. Селимие джамия е върхово постижение в работата на Синан. Джамията, както и Сюлейман джамия (Сюлеймание джамия) в Истанбул, е от типа на така наречените „султански джамии“. И двата храма са построени във византийския стил на Света София, но при конструирането на Селимие Синан проявява новаторство, като прилага нови архитектурни техники. Построена е само за шест години между 1569 – 1575 година.
Заповедта за издигането на храма дошла от дванадесетия падишах на Османската империя – Селим Втори (Selim II), син на Сюлейман Великолепни. Съществува въпросът защо тази величествена джамия е издигната в Одрин, а не в Истанбул. Според легендата, Селим Втори получил видение на сън, в което [[Мохамед|пророкът Мохамед]] му заръчва да издигне именно в Одрин джамията с плячката от битката с Кипър през 1571 година. Според друга теория Селимие не е построена в Истанбул, защото там вече блестят шедьоври като Света София, Сюлеймание (Süleymaniye) и джамията Фатих, които заемат централно място в турската столица. За величествения комплекс Селимие нямало достойно място.
[[Файл:Selimiye Mosque, Dome.jpg|мини|Куполът на Джамията Селимие]]
Куполът на Селимие е с височина 44 метра и диаметър от 32 метра. Издигнат е върху 8 мраморни колони. Джамията на Селим II е с идеални пропорции и е от типа ротонда без опори във вътрешното пространство. Оригиналната джамия е имала 1000 прозорци (бин пенджар), но след това един е зазидан заради вярването, че 999 (докуз юз доксан докуз пенджар) е магическо число, а и защото изказа на числото на турски звучало по-величествено отколкото 1000.
=== Ески джамия ===
Тя е най-малката от трите имперски джамии, намиращи се на централния площад на Одрин. Известна е с [[Калиграфия|калиграфските]] си надписи по вътрешните стени и малкия централен купол.
[[Файл:Македонската кула.png|мини|Македонската кула в Одрин, която няма нищо общо с едноименната етнографска група, част от българската нация<ref>https://www.google.com/search?q=македонците+са+българи&rlz=1C1FGUR_bgBG745BG745&oq=македонците+са+българи&aqs=chrome..69i57j0l3.4527j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8</ref>|alt=]]
=== Уч Шерефели Джамия ===
[[Файл:20120604 Edirne view from the top of the Minaret of Selimiye Mosque Edirne Turkey Panoramic.jpg|мини|център|800px|Панорамна снимка на града от върха на минарето на Селим джамия]]
== Побратимени градове ==
== Кухня ==
* [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px]] [[Ямбол]], [[България]]
[[Файл:Edirne köfte.jpg|мини|Одрински кюфтета]]
* [[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px]] [[Кърджали]], [[България]]
Кухнята в Одрин е традиционно арабска. Навсякъде из централната част на града има пръснати дюнерджийници, чийто продавачи привикват минувачите да опитат точно от техните дюнери. Те са традиционно люти затова ако си го поръчате с люто ще трябва да внимавате. Абсолютно задължително е да опитате прочутия таваджигер, който се предлага във всички ресторантчета в Одрин. Това е пържен телешки дроб по специален начин сервиран обилно подлютен с айрян.
== Бележки ==
В кюфтеджийниците и заведенията за пържен [[Фасул|боб]] менюто е много ограничено. Обикновено включва [[Кюфте|кюфтета]] (в порции по 6, не са много големи и се сервират с [[гарнитура]]), пържен [[Фасул|боб]] и [[наденица]]. Освен това може да се предлага [[таратор]] (но в гръцкия му вариант) и 2 – 3 вида [[Салата|салати]]. Още от сядането, сервитьоръ предлага хляб, вода (или айрян) и чинийка с лютив доматен сос. Хлябът и айрянът са безплатни, но водата се заплаща според определената в менюто на заведението стойност.
<references />
* [http://www.globalen.bg/Turkey/sightseeing/Edirne/0/ Българските училища и църкви в Одрин]
Възможно е да се намери и дюнер (въпреки, че не е разпространен колкото в българските градове), но не се слага [[Свинско месо|свинско]], а месото е овкусено с разни подправки. Можете да намерите и [[Лахмаджун]]. [[Алкохол]]ът е скъп и не се сервира във всяко кафене. В Одрин от закуските се предлага местен вариант на [[баница]] ([[бюрек]]) и [[Геврек|гевреци]] със съсам. От напитките, [[Чай|чаят]] е много разпространен. В Одрин е традиция да се изпиват по няколко чашичай дневно. Пиенето на кафе не е особено разпространено. Най-популярните десерти са [[халва]], [[баклава]], саралии, рахат [[локум]] и [[Тулумба|тулумбички]].
== Събития и обичаи ==
[[Файл:Yagli gures1.jpg|мини|Пехливанска борба в Одрин]]
Традиционният турнир по [[Пехливански борби|Пехливанска борба,]] наречен [[Къркпънар|Къркпънаар]], се провежда всяка година в края на юни или началото на юли. <ref>{{Cite book|last=Hong|first=Fan|title=Sport in the Middle East: Power, Politics, Ideology and Religion|year=2017|publisher=Routledge|location=|isbn=1351547968|pages=58}}</ref> [[Какава]], международен фестивал, посветен на [[Цигани|ромите,]] се провежда на 5 май всяка година. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hurriyet.com.tr/gundem/kakava-da-ates-yakildi-17719447|заглавие=Kakava’da ateş yakıldı|автор=|първо_име=|труд=www.hurriyet.com.tr|език=tr|достъп_дата=2019-03-09}}</ref>
През 2006 г. започна партньорство с [[Льоррах]], [[Германия]] Целта е да се обменят ученици и студенти, за да се подобрят техните умения за разбиране на чуждата култура и език.
Одрин е известен с местните ястия, едно от които е таваджигер ( [[Галета|паниран]] и [[ Дълбоко пържене|добре изпържен]] [[Черен дроб (храна)|черен дроб]]), който често се сервира със супа [[Дзадзики|джаджзики]], която представлява хладно ястие от разредено [[ Цедено кисело мляко|цедено кисело мляко]] с нарязана краставица. Също така, местният марципан, чиято рецепта се различава от стандартен [[марципан]], е един от традиционните [[Десерт|десерти]] в Одрин.
Ръчно изработени метли с огледало в тях са една от културните образи на града и централна брачна традиция. Миниатюрни версии все още се продават в магазини за подаръци.
== Галерия ==
<gallery class="center" widths="200" heights="160" perrow="5">
Файл:BulgarianChurch.jpg|Българската църква „Св. Георги“ в Одрин
Файл:Selimiye camii.JPG|[[Селим джамия]]
Файл:Edirne tower.jpg|Одринската кула
Файл:Edirne 7342 Nevit.JPG|Стара порта
Файл:Edirne Graveyard 7345 Nevit.JPG|Стари турски (османски) гробища в Одрин
Файл:Edirne trakya university.jpg|Тракийския университет
</gallery>
Файл:Турция,Abdurrahman Mh., Одрин - panoramio.jpg|Фонтан в Одрин
Файл:Edirne belediyesi.JPG|Сградата на община Одрин
Файл:GrandSynagogueEdirne (2).JPG|Голямата Синагога
Файл:Edirne Merkez.jpg|Булевард в Одрин
</gallery><br />
== Побратимени градове ==
*[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px]][[Ямбол]], [[България]]
*[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px]][[Кърджали]], [[България]]
*{{флагче|Гърция}}[[Дедеагач]], [[Гърция]]
*{{флагче|Германия}}[[Льоррах]], [[Германия]]
*{{флагче|Турция}}[[Ардахан (вилает)|Ардахан]], [[Турция]]
*{{флагче|Турция}}[[Измит]], Турция
*{{флагче|Турция}}[[Карс]], Турция
== Вижте също ==
*[[Лозенград]]
*[[Люлебургас]]
*[[Българи в Турция]]
== Бележки ==
<references />
*[http://www.globalen.bg/Turkey/sightseeing/Edirne/0/ Българските училища и църкви в Одрин]
== Външни препратки ==
| 