Уикипедия

Геохронология: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: „Файл:Geological time spiral.png|мини|300п|Художествено изображение на големите събития в историята н...“
 
мРедакция без резюме
Ред 16:
* [[Уран-оловно датиране]]. Тази техника измерва съотношението на два [[Олово|оловни]] изотопа (олово-206 и олово-207) към количеството [[Уран (елемент)|уран]] в минерал или скала. Често се прилага върху [[цирконий]] в [[магмени скали]].
* [[Уран-ториево датиране]]. Този метод се използва за датиране на пещерни образувания, корали, карбонати и кости. Той може да обхваща от няколко години до около 700 000 години.
* [[Калиево-аргоново датиране]] и [[аргон-аргоново датиране]]. С тези техники се датират [[Магмени скали|магмени]], [[Ефузивни скали|ефузивни]] и [[Метаморфни скали|метаморфни]] скали. Използват се и за датиране нсна слоеве [[вулканична пепел]] в или върху [[Палеоантропология|плаеоантропологични]] обекти. Обикновено се използва за датиране в периоди от няколко хиляди години.
* [[Електронно-спинов резонанс]].
 
Ред 42:
[[Уилям Смит]] определя степента на еднородни слоеве чрез вкаменелости, наречени [[Ръководна вкаменелост|ръководни]]. По-нататъшното развитие на методите за определяне възрастта на скалите първоначално разчита само на анализа на различни вкаменелости. Все пак, те позволяват да се определи само относителната възраст на скалите, тоест да се разбере кои са по-стари и кои са по-нови. За определяне на абсолютната възраст на скалите е разработен радиоизотопният метод.<ref>[http://worldofscience.ru/fizika/9018-metody-opredeleniya-vozrasta-gornykh-porod.html Методы определения возраста горных пород]</ref> Предпоставка за промяна на ситуацията става случайното откриване от [[Анри Бекерел]] на радиоактивността през 1896 г. През 1907 г. [[Ърнест Ръдърфорд]] прави първите опити за определяне на възрастта на минерали по съдържанието им на уран и торий.<ref name="Олейников">Олейников А. Н. Геохимические часы. Л.: Недра. 1987</ref> През следващите години се съставят формули за определяне на възрастта.
 
ИзпозлвайкиИзползвайки олово-оловен метод, разработен от [[Клер Патерсън]], през 1956 г. става възможно да се определи [[Възраст на Земята|възрастта на Земята]] (4,54⋅10<sup>9</sup> години ±1%).<ref name="USGS1997">{{cite web|year = 1997|title = Age of the Earth|url = http://pubs.usgs.gov/gip/geotime/age.html|publisher = U.S. Geological Survey|accessdate = 20 декември 2010|archiveurl = https://www.webcitation.org/617EYjqhH?url=http://pubs.usgs.gov/gip/geotime/age.html|archivedate = 22 август 2011}}</ref><ref>{{cite journal|title=The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved|journal=Special Publications, Geological Society of London|volume=190|pages=205 – 221|doi=10.1144/GSL.SP.2001.190.01.14|author=Dalrymple, G. Brent|year=2001}}</ref><ref>{{cite journal|title=Lead isotope study of basic-ultrabasic layered complexes: Speculations about the age of the earth and primitive mantle characteristics|journal=Earth and Planetary Science Letters, Elsevier B.V.|volume=47|pages=370 – 382|doi=10.1016/0012-821X(80)90024-2|bibcode=1980E&PSL..47..370M|author=Manhes, Gérard; Allègre, Claude J.; Dupré, Bernard; and Hamelin, Bruno|year=1980}}</ref> Данните се базират на радиоизотопно датиране на метеоритни екземпляри ([[хондрит]]и). Оттогава насам тази оценка почти не е търпяла изменения.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Геохронология“.