Разлика между версии на „Георги Раковски“

м
След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местните [[еснаф]]и против [[чорбаджия|чорбаджиите]]. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 година.
 
Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. През 1851 – 1854 година пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис са: „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“. След избухването на [[Кримската война]] (1853) Раковски заедно с група българи създава в Свищов '''Тайното общество''', което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 процента, а 80% отиват за въоръжение. По онова време [[Свищов]] има статут на свободна област въз основа на договора от Sistova (новото име на града, преди това наричан Zigit), сключен на 4 август 1791 г. между Австрия и Турция, в който град е можело да се разпорежда само ''валиде ханъм'' – майката на султана.
 
През юни 1854 година Раковски организира [[чета]] от дванадесет души и броди с нея из Източна [[Стара планина]]. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река [[Дунав]]. През есента, руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник“.
По това време започва последното значително преселване на [[българи в Украйна]], инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно Видинско, Белоградчишко и Ломско.{{hrf|Дойнов|2005|137 – 148}} Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861 година издава брошурата „[[Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите]]“, в която остро критикува руската политика.{{hrf|Дойнов|2005|151 – 153}} Освен това той води оживена кореспонденция по въпроса с общественици, като [[Пандели Кисимов]] и [[Кръстьо Пишурка]], и публикува в своя вестник „Дунавски лебед“ десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя.{{hrf|Дойнов|2005|154 – 155}} В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си.{{hrf|Дойнов|2005|154 – 155}}
 
През 1861 година Раковски изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две [[съчинение|съчинения]] бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „''ръководен център на борбата"'', както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвижда едно '''''Привременно българско правителство''''', което е създадено през юни 1862 година в Белград под негово председателство.[[Файл:Dunavskiy-Lebed-Issue-1.jpg|мини|Брой I на „[[Дунавски лебед]]“]]На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „''всеобщото българско въстание''". В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 година в лицето на [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград. През юни 1862 година Легията участва в [[Бомбардировка на Белград (1862)|боевете с турския гарнизон]] на белградската [[крепост]] [[Калемегдан]]. Нейното разтурване (след нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя) показа слабата страна в плана на Раковски. Поставянето на ръководния център вън от пределите на страната, както и изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави. В същото време напрегнатите отношения между [[Османската империя]] и балканските държави давали основание на Раковски да вярва, че е възможно изграждането на един [[балкански съюз]], в който да бъде отредено място и на българския народ.
 
=== Последни години ===
През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема разговори в тази насока в [[Атина]] и [[Цетина]] с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Там от март 1864 г. започва издаването на вестник „[[Бъдущност]]“. След спирането на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „[[Бранител]]“ с цел създаване на българско-румънски съюз. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание „[[Българска старина]]“.
 
В края на 1866 година Раковски образува „Върховно„'''Върховно народно българско гражданско началство“началство'''“ в лицето на [[Таен централен български комитет|'''Тайния централен български комитет''']] (ТЦБК).<ref>R. J. Crampton: ''A concise history of Bulgaria'', Cambridge University Press, 2005, стр. 76</ref> Според [[Христо Македонски]], обаче, ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Раковски.<ref name="христо македонски">[http://promacedonia.com/hm/hm_p5.htm#n.31 Записки на Христо Н. Македонски (1852 – 1877)]</ref> Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: председател, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи.
 
През 1866 година Раковски отново посещава [[Руската империя]], прекарва известно време в Кишинев, [[Киприяновски манастир|Киприяновския манастир]] и [[Одеса]] и преминава през българските колонии в [[Южна Бесарабия]]. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети, както и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.{{hrf|Дойнов|2005|253}}
1825

редакции