Йосип Броз Тито: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 38:
Следващите години се оказват трудни за Тито, тъй като започва постоянно да се мести в търсене на работа. През [[1925]] г. намира постоянна работа на пристанище в Кралевица. Избран е за лидер на профсъюза и една година по-късно организира стачка. Веднага след нейния край е уволнен и се мести в Белград, където работи като кондуктор. Назначен е за комисар на работниците, но е уволнен веднага, след като се разкрива партийната му самоличност. Следващото му местене е в [[Загреб]], където е назначен за секретар на работниците в металургията в Хърватия.
От 1935 година Йосиф Броз живее в [[Москва]], където е служител на [[Коминтерн]]а. Там той участва активно в [[Голяма чистка|Голямата чистка]], при която са арестувани над 800 югославски комунисти. Сред пострадалите с личното му участие е бившият югославски партиен лидер [[Милан Горкич]], както и бившата
За първи път Тито е официално признат за лидер на комунистите на [[28 април]] [[1941]] г., когато повежда партизанските сдружения за освобождаване от германска окупация и полагане на нов политически режим. На 13 май 1941 г. Тито и комунистическите партизани се изправят срещу голямо предизвикателство в лицето на голямата сръбска [[Югославска армия в отечеството]]. Тази антигерманска и антикомунистическа съпротива е роялистка и е командвана от генерал [[Дража Михайлович]]. Силите, командвани от Михайлович, са известни още като четници. За дълго време четниците са подкрепяни от [[Великобритания]], [[САЩ]] и изпратения в изгнание Петър Втори.
| |||