Русия: Разлика между версии

Развилата се гражданска война 1917 – [[1922]] г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-[[комунизъм|комунистическите]] принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари [[1918]] г. е образувана [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република]] (РСФСР). През [[1921]] г. е възприета [[нова икономическа политика]] (НЕП). На [[30 декември]] [[1922]] г. [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|РСФСР]] заедно с [[Украйна]] [[Украинска съветска социалистическа република|(УССР)]], [[Беларус]] [[Белоруска съветска социалистическа република|(БССР)]] и републиките от [[Кавказкия регион]] образуват [[Съюз на съветските социалистически републики|Съюз на Съветскитесъветските Социалистическисоциалистически Републикирепублики]] или СССР. От 15-те републики на СССР, [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|Руската СФСР]] е най-голямата по отношение на територия (78% от територията на СССР) и съдържа над 60% от населението му.

След смъртта на [[Ленин]] през 1924, г. [[Йосиф Сталин]] e избран за генерален секретар на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|комунистическата партия]] и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя [[Нова икономическа политика|НЕП]] на Ленин и инсталира изцяло [[планова икономика]]. [[Лев Троцки]], основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в [[Голямата чистка]], период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като [[радио]]то и [[телевизия]]та. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии ([[ГУЛАГ]]) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6 – 7 милиона са разселени,<ref name="ConquestGRZ">Robert Conquest in [http://sovietinfo.tripod.com/CNQ-Victims_Stalinism.pdf „Victims of Stalinism: A Comment.“] ''Europe-Asia Studies,'' Vol. 49, No. 7 (Nov., 1997), pp. 1317 – 1319 states: „We are all inclined to accept the Zemskov totals (even if not as complete) with their 14 million intake to Gulag 'camps' alone, to which must be added 4 – 5 million going to Gulag 'colonies', to say nothing of the 3.5 million already in, or sent to, 'labor settlements'. However taken, these are surely 'high' figures.“</ref> от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).<ref name="Rosefielde7677">Steven Rosefielde. ''Red Holocaust'' [[Routledge]], 2009. ISBN 0-415-77757-7 pg. 67 ''„...more complete archival data increases camp deaths by 19.4 percent to 1,258,537“''; pg 77: ''„The best archivally based estimate of Gulag excess deaths at present is 1.6 million from 1929 to 1953.“ ''</ref>

След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с [[Великобритания (остров)|Великобритания]] и [[Франция]], руското правителство решава вместо това да си осигури [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение с Германия]]. Докато [[Хитлер]] завладява [[Полша]], [[Франция]] и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез [[Полска кампания (1939)|кампанията в Полша]] и [[Зимната война]]. На [[22 юни 1941]] г. [[Германска империя (1933-1945)|нацистка Германия]] изненадващо нахлува на територията на [[СССР]] с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на [[Втората световна война]] – [[Източен фронт (Втора световна война)|Източният]]. [[Вермахта]] постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството.<ref name="case">{{cite web|url=http://www.gendercide.org/case_soviet.html|title=Case Study: Soviet Prisoners-of-War (POWs), 1941 – 42|work=Gendercide Watch|accessdate=22 юли 2007}}</ref> Немската офанзива обаче е спряна в [[битка за Москва|битката за Москва]]. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в [[Битка при Сталинград|битката за Сталинград]] през зимата на 1942 – 43, след това в [[битката при Курск]] през лятото на 1943 година, и не успяват да превземат [[Ленинград]] въпреки наложената му [[Обсада на Ленинград|900-дневна обсада]]. Под ръководство на [[Сталин]] и командири като [[Георгий Жуков|Георги Жуков]] и [[Константин Рокосовски]], както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили, и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944 – 45) и превземат [[Берлин]] през май [[1945]], което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от [[Манджурия]] и Северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни,<ref>[http://lib.ru/MEMUARY/1939-1945/KRIWOSHEEW/poteri.txt#w02.htm-186 G. I. Krivosheev Rossiia i SSSR v voinakh XX veka: Poteri vooruzhennykh sil; statisticheskoe issledovanie OLMA-Press, 2001 ISBN 5-224-01515-4 Table 115]</ref> което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила.

След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа [[Германска демократична република|Източна Германия]], а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите досега авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз – [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си [[атомна бомба]] и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок [[НАТО]], с което се поставя началото на [[Студената война]]. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на [[Варшавския договор]] през 1955 г. Т. нар. „блоково противопоставяне“ започва – от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга – водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на [[Арабско-израелски конфликт|Израелско-арабския конфликт]].

От 1953 до 1964 г. СССР е управляван от [[Никита Хрушчов]], който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-я конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин в реч, озаглавена „[[За култа към личността и неговите последици]]“ ({{lang|ru|„О культе личности и его последствиях“}}). Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 г. СССР смазва [[Унгарска революция (1956)|опит за антиправителствено въстание]] в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „[[Овладяване на целината]]“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] и [[Юрий Гагарин|първия човек в Космоса]]. През 1961 г. в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква [[Карибска криза|карибската ракетна криза]]. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от Третатрета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където [[Мао Дзедун]] продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 г. СССР бива оглавен от [[Леонид Брежнев]], чието управление става известно като ерата на застоя – период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. [[Война в Афганистан (1979-1989)|съветски войски навлизат в Афганистан]]. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в [[Афганистан]], ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента [[Хафизула Амин]] за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.

През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 г. [[Юрий Андропов]] опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите.<ref>[[Голяма руска енциклопедия]], 2005 т. 1, стр. 742.</ref> [[Михаил Горбачов]] прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „[[перестройка]]“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социални социално-икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 г. на [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики]] е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 г. обаче е [[Августовски пуч в СССР (1991)|извършен държавен преврат]] срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991 г., когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация.