Разлика между версии на „П“

16 байта изтрити ,  преди 2 години
м
редакция без резюме
м
|ulc=043F}}
 
'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава [[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/p/}} - изговаряна 'пъ', в абревиатури 'пе'. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название ПОКОН „покой“, съответно в [[църковнославянски език|църковнославянската]] – {{кирилица|покой}}, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. '''П''' в [[глаголица]]та се изписва така [[Файл:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-таа по ред, изглежда така [[Файл:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и притежаваща числова стойност 80 (15 – на руски<ref name="БРЭ-том-25">{{cite book|last= Крилов С.А |first=|editor=Юрий Сергеевич Осипов др.|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''| accessdate=24 май 2019|edition=1 издание|volume= 25. П – Функция на възмущение [''П – Пертурбационная функция'']|year=2014|publisher=Издателство “Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=5 |pages=765 |chapter= П ''(П, п)'' |chapterurl=https://bigenc.ru/linguistics/text/2311248 | isbn=978-5-85270-362-0}} ''{{икона|ru}}'' </ref>). Произлиза непосредствено от [[гръцка азбука|гръцката]] буква '''[[Пи (буква)|пи]]''', а глаголическата буква прилича на семитското „пе“.
 
При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма – '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес.