Самурай: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ja}} => {{lang|ja}}
Линкове
Ред 5:
 
== Описание ==
Това са т.нар. защитници на [[Япония]], воини, които живеят според свой неписан закон [[Бушидо]] (武士道|bushidō) – път на воина, споменат в края и началото на [[16 век]] в произведението на [[Цунетомо]] '''''„Хагакуре“'''''. Важна част от бушидо закона било [[сепуку]]то (切腹|seppuku) – самоубийствен ритуал, който позволявал на посрамен самурай отново да спечели честта си като премине в отвъдното, където самураите продължават да се водят от бушидо закона. Белег на самурайското съсловие били двата меча, опасани около кръста на самурая, както и характерната прическа.
 
Самураите в своето основно начало са били предимно кавалеристи – ездачи на коне, като тяхното основно оръжие били: лъкът или нагината – вид копие с извито острие. Доспехите им били пищни и красиви. Единствен шлемът на самурая бил направен от метал. Бронята наречена ''кузане'' била направена от кожа, лакирано дърво и коприна (за разлика от европейския ѝ аналог). Така самураят в бой бил подвижен и лек. Кузане била съобразена и с климата на Япония, който през определени периоди е влажен.
Ред 27:
Самураите през време на големия мир на Токугава остават в голямата си част безработни, тъй като тяхната единствена професия била войната. Мнозина започнали да упражняват други професии – търговци, селяни, занаятчии или монаси. Други отворили училища, където преподавали на други своите умения в боя. Така се появили самурайските школи по бойни изкуства. Често се случвало самурай да загуби работата си – обикновено служба при някой благородник и тогава се превръщал в ронин – буквално „човек вълна“, носещ се без посока като морска вълна. Самураите без господар често прибягвали до непочтени методи за преживяване като разбойничество и грабежи.
 
За съвременни наследници на самураите в днешна Япония се считат хората от т.нар. [[Якуза]] – престъпните организирани групировки. Наричат ги още кабуки-моно[[кабукимоно]], в превод „лудите“. За кабуки-монокабукимоно се говори още в [[древност]]та, когато имало групи от шумни самураи, които се държали арогантно, предизвиквали безредие и паника сред населението, говорели на характерен жаргон, носели различни прически и дрехи от стандартните за времето си, и носели по-дълги от обичайните мечове. На тях дължи името си традиционният театър [[кабуки]].
 
== Библиография ==