Кремиковци (компания): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м кор., форматиране: 4x число+г., интервал (ползвайки Advisor)
Ред 14:
| сайт = [http://www.kremikovtzi.com www.kremikovtzi.com]
}}
'''„Кремиковци“''' е най-голямата [[металургия|металургична]] [[Предприятие|компания]] в [[България]] между 1963 и 2009 г. След [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода на България към пазарна икономика]] е приватизирана. През 1999г1999 г. държавната компания е продадена на българската фирма „Дару Металс“ за 1 долар. През 2005г2005 г. „Дару Металс“ продава предприятието на индийския предприемач [[Прамод Митал]] за 110 милиона долара.<ref>http://corruptionbg.com/Kombinat-za-edin-dolar</ref> През 2008г2008 г. компанията [[банкрут]]ира и преостановявапреустановява дейностдейността си през 2009г2009 г.
 
== История ==
Развиването на [[стоманодобив]]на индустрия е част от стремежа на правителството да извърши [[промишлена революция]] в [[Народна република България]], като преобърне аграрната насоченост на икономиката. Като основен мотив е изтъкнато „подобряването на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София<ref name="DW">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.dw.com/bg/дългото-сбогуване-с-нрб/a-18184071 | заглавие=Дългото сбогуване с НРБ |достъп_дата = |фамилно_име=Цеков |първо_име=Николай |дата=11 януари 2015 |труд= |издател= [[Дойче веле]]|цитат= |език= }}</ref>.
 
=== Социалистически гигант ===
Ред 37:
По-голяма част от [[продукция]]та си компанията изнася за страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Турция]], някои бивши [[Югославия|югославски]] републики, както и в [[САЩ]] и [[Китай]]. Печалбата на [[предприятие]]то за [[2003]] г. е 120 милиона [[лев]]а, а за [[2004]] г. – 80 милиона лева
 
През януари [[2005]] година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в [[Сърбия|сръбския]] [[град]] [[Лесковац]] (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на [[ламарина]] с [[полиестер]]но покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март [[Кремиковци Леминд]] започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През [[април]] 2005 г. „Кремиковци“ закупизакупува и [[Косово|косовския]] завод за поцинкована ламарина „Ламкос“.
 
В протокол към Договора за [[присъединяване на България към ЕС]] се съдържат изисквания за преструктуриране на българската стоманодобивна индустрия<ref name="EC1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52008DC0511:BG:NOT | заглавие= Доклад на Комисията до Съвета и Европейския Парламент – Първи мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния /* COM/2008/0511 окончателен *|достъп_дата =12 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>, обусловени от преходно споразумение за отпускане на [[държавна помощ]], въпреки че тя е изрично забранена по законите на ЕС. За отпускането на тази помощ са определени стриктни условия, особено за постигане на жизнеспособност и за опазване на околната среда. Периодът на преструктуриране е определен до 2006 г. и удължен до 2008 г., като ЕК извършва периодичен мониторинг и представя доклади за това.
Ред 44:
 
=== Банкрут ===
Според мониторингов доклад от 2008 за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния<ref name="EC1"/> нивото на производителност в Кремиковци е 30 % от производителността на сравними европейски стоманодобивни заводи и това оказва отрицателен ефект върху бизнеса на компанията.
 
Към средата на 2008 г. положението е влошено до такава степен, че предприятието не е в състояние да обслужва дълговете си и е открито [[производство по несъстоятелност]].
 
От месец декември 2008 работата в голяма част от предприятието практически е спряна, а основните мощности се поддържат в режим на безопасна готовност. Правителството и [[синдик|синдиците]] на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходванияразходваният ежедневно газ. Това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите.
 
На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спрени са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо – работата му не може да бъде възобновена.<ref>[http://dnes.dir.bg/2009/05/15/news4447412.html Около 13.00 часа днес ще приключи процесът по спиране на природния газ към „Кремиковци“].</ref> Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.