Летище София: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м форматиране: 3x запетая, 11 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 33:
Той функционира без съществени изменения до като обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. [[Георги Стоилов (архитект)|Георги Стоилов]] на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.
Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 145 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.
На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ ''„Ландшафен парк към летището“'' на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2 000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.
Ред 93:
|-
| {{флагче|Турция}} OnurAir
|'''Сезонна чартърна линия:''' Анталия,
|-
| {{флагче|Турция}} Pegasus
Ред 99:
|-
| {{флагче|Украйна}} Windrose Airlines
| Киев Бориспол (спира от 26 октомври 2019)
|-
| {{флагче|Унгария}} [[Уиз Еър|Wizz air]]
| Айндховен, Аликанте, Бари, Барселона, Болоня, Братислава, [[Летище Шарлероа|Брюксел Шарлероа]], [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], Валенсия, Дортмунд, Дубай Ал Мактум, Женева, [[Летище Копенхаген|Копенхаген]], Ларнака, Лондон Лутън, [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малта, [[Летище Бергамо|Милано Бергамо]], Мюнхен Меминген, Ница, Париж Бове, [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]], [[Летище Франкфурт|Франкфурт]] <br>'''Сезонни лято:''' Базел/Мюлуз, Катания, Лисабон, Малага, Неапол, Нюрнберг <br>'''Сезонни зима:''' Ейлат – Овда
|}
Ред 166:
|-
|{{флагче|IRE}} [[Райънеър|Ryanair]]
|Айндховен, Атина, Барселона, Берлин Шьонефелд, [[Летище Шарлероа|Брюксел Шарлероа]], Бирмингам, Венеция Тревизо, Дъблин, Единбург, Ийст Мидландс (от 11 януари 2020)<ref>https://www.dnevnik.bg/biznes/2019/07/03/3933326_raiuner_puska_nov_marshrut_ot_sofiia/</ref>, Карлсруе/Баден Баден, Киев – Бориспол, Кьолн, Ливърпул, Лондон Станстед, [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Марсилия (от 27 октомври 2019) <ref>https://www.dnevnik.bg/biznes/2019/02/20/3393357_raiuner_puska_poleti_sofiia-marsiliia/</ref>, Меминген, Милано Бергамо, Париж-Бове (от 28 октомври 2019), Рим Чампино, [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]], Хамбург
|-
| {{flagicon|NED}} Transavia
Ред 172:
|-
| {{флагче|TUR}} Turkish Airlines
|[[Трето летище на Истанбул|Истанбул]]
|-
|}
Ред 302:
|[[Летище Бергамо|(BGY) Бергамо]] <br> (MXP) Малпенса
| rowspan="2" style="text-align:center" | 17
| style="text-align:center" | [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]] <br> [[България Еър|Bulgaria Air]]
|-
| {{флагче|Италия}} [[Рим]]
Ред 318:
|-
| {{флагче|Испания}} [[Барселона]]
| (BCN) Барселона Ел Прат
| rowspan="2" style="text-align:center" | 12
| style="text-align:center" | [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
Ред 332:
|-
| {{флагче|Румъния}} [[Букурещ]]
| [[Анри Коанда (летище)|(OTP) Отопени]]
| style="text-align:center" | [[ТАРОМ|TAROM]]
|-
| {{флагче|България}} [[Бургас]]
| [[Летище Бургас|(BOJ) Бургас]]
| style="text-align:center" | [[България Еър|Bulgaria Air]]
|-
| {{флагче|Катар}} [[Доха]]
| (DOH) Хамад
| style="text-align:center" | Qatar Airways
|-
| |||