Печка патриаршия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-sr}} => {{lang|sr}}
м Атанас -> Анастас
Ред 2:
{{друго значение|патриаршията|манастира на Печката патриаршия|Печка патриаршия (манастир)}}
[[Картинка:Patriarchate of Peć 2010.JPG|мини|300px|[[катедрала|Катедралния]] храм на Печката патриаршия]]
[[Картинка:Patriarchate of Peć in the 16th and 17th century.png|мини|300px|Граници на Печката патриаршия през 16- – 17 век]]
'''Печката патриаршия''' ({{lang|sr|Пећка патријаршија}}), '''Пекската патриаршия''', още и '''Ипечка патриаршия''' или '''Ипекска патриаршия''', е историческа южнославянска [[автокефална църква|автокефална]] [[православна църква]], конструирана като такава през 1346 г. в [[Скопие]] от цар [[Стефан Душан]] – на основата на предходната сръбска архиепископия от 1219 г. (с четири стари български епархии), която от своя страна се базира на [[рашка епархия|рашката епархия]] на [[Охридската архиепископия]]. Патриаршията е закрита през 1766 г. от османските власти. Печките патриарси се титулуват „''Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром''“,<ref>{{cite book |last= Църнушанов |first= Коста |authorlink= Коста Църнушанов |title= Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 42 |year= |publisher= ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград}}</ref> защото под църковната юрисдикция на тази патриаршия, освен целокупните [[сръбски земи]], влизат и [[западни български земи]] (части от [[Поморавие]]то, [[Шоплук]]а и [[Северна Македония (област)|Северна Македония]], в т.ч. и [[Рилския манастир]]).<ref>{{cite book |last= Иширков |first= АтанасАнастас |authorlink= АтанасАнастас Иширков |title= Западните краища на българската земя. Бележки и материали. |year= 1915 |publisher= преиздадена Сибия, библиотека „Вечните книги на България“}}</ref>
 
== История ==
Ред 20:
 
== Понятие ==
В [[българска]]та [[историография]] е прието с понятието Печка патриаршия да се обозначава периода 1557- – 1766 г. от съществуването на тази православна славянска църква, който пък от [[великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]] се приема като част от историята на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]]. Възстановяването на тази [[южни славяни|южнославянска]] църква е по инициатива на [[Мехмед паша Соколович]], ислямизиран [[сърбин]], родом от [[Херцеговина]], като времето на съществуването и&#768; съвпада с периода на силна власт и господство (XV-XVIII век) за [[Османска империя|Османската империя]] на [[Балкани]]те, а и въобще.
 
Съществуването на Печката патриаршия по време на управлението на [[Османска империя|Османската империя]] за западните [[Балкани|балкански]] народи има огромно значение, с оглед водене на самостоятелен, независим от [[Цариградска патриаршия|Цариградската вселенска патриаршия]] духовен живот, който способства за съхранение и опазване на християнската им православна южнославянска идентичност.
 
== Граници ==
Печката патиаршия в периода 1557- – 1766 години обхваща огромен диоцез, а това са всички [[сръбски земи]], [[Поморавие]]то с [[Белград]], [[Банат]], част от [[Трансилвания]] и по-голяма част днешните унгарски и хърватски земи, като земите извън [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] са [[de jure]] под [[юрисдикция]]та на патриаршията до края на т.нар. [[Голяма турска война]], завършила с [[Карловацки конгрес (1698-1699)|Карловацкия конгрес]], т.е. в периода XVI–XVII век.
 
Границите на патриаршията обхващат освен земите на сръбския православен [[клир]], но така също и западните [[българско землище|български земи]]. В [[диоцез]]а и&#768; влизат освен земите на днешно [[Косово]] и Северна [[Македония (област)|Македония]] (обособени в Скопска епархия), [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската митрополия]] и [[Самоков]]ската [[епископ]]ия с [[Разлог|Мехомия]] и [[Банско]] ([[Самоковска епархия]]).
Ред 40:
== Външни препратки ==
* [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Ishirkov_Zap_Kr_BG_zemja.pdf Западните краища на българската земя]
* [http://www.rastko.org.yu/kosovo/pecarsija/ Пећка патријаршија - – Пројекат Растко.]
* [http://www.liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/otnosheniiata.htm ОТНОШЕНИЯТА НА СРЪБСКАТА ИПЕКСКА ЦЪРКВА КЪМ ОХРИДСКАТА В НАЧАЛОТО НА ТУРСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО] от [[Юрдан Трифонов]]