Разлика между версии на „Постоянен ток“

м
редакция без резюме
м (без изпуснат интервал преди точка)
м
[[Файл:Current Flow.svg|мини|посока на електроните (зелена стрелка) приета посока на тока (червена стрелка)]]
'''Постоянният ток''' (съкр. от английски: ''DC'' (''direct current)''), и често наричан в практиката '''прав ток''', е [[електрически ток]], който не се изменя по посока и големина във времето. Характерно за източниците на постоянен ток (в сравнение с тези за променлив) е, че при тях единият им полюс винаги има по-висок електрически потенциал от другия. Източници на прав ток са токоизправителите, [[батерия|батериите]], [[Слънчева батерия|слънчевите клетки]], [[динамо|динамата]] ([[генератор]]ите на постоянен ток), различни видове сензори и др. Постоянният ток може да протича по [[кабел]]и (метални проводници), но също така и по [[полупроводник|полупроводници]], и като следствие на емитирани заредени частици - – дори във [[вакуум]].При възникване на електрическа дъга от постоянен ток тя гори много устойчиво.
 
== История ==
Първите източници на постоянен ток са били галваничните елементи. Най-старият такъв се смята, че е [[Багдадска батерия|багдадската батерия]].По късно Галвани отново преоткрива галваничният елемент.
 
Първият постояннотоков генератор с "индустриална"„индустриална“ мощност и широко практическо приложение е изобретен от [[Томас Едисън]], но изобретенията и дългогодишната работа на [[Никола Тесла]] правят предимствата на [[Променлив ток|променливия ток]] и съответните генератори очевидни. Постояният ток обаче не бил напълно отхвърлен. Първоначално за токоизправяне на променливият ток се е използвали [[Ротационен преобразувател|ротационни преобразуватели]].
 
По-късно вече се открива и развива полупроводниковата техника.