Разлика между версии на „Пирдопски апостол“

редакция без резюме
| бележки =
}}
[[File:Pirdopski Apostol.jpg|thumb|Апостол (Пирдопски апостол)]]
'''Пирдопският апостол''' е [[Среднобългарски език|среднобългарски]] ръкопис в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] (№ 497). Отделен лист от него се пази в [[Църковноисторически и архивен институт при Българската|Църковноисторическия и архивен институт]], София (№ 407).<ref>Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238.</ref> Състои се от 130 [[пергамент]]ови листа. Началото и краят му са загубени. Първоначално е съдържал славянския текст на [[Нов Завет|Деянията и Посланията на апостолите]], но сега са запазени само Посланията. Предполага се, че датира от XIII-XIV век и е открит зазидан в ниша на църквата известна като [[Еленска базилика]] на разрушения в 1700 година манастир Свети Илия до града. Апостолът е съхраняван в [[пирдоп]]ската църква "Успение на Св. Богородица", където е описан за първи път от книжовника [[Васил Чолаков]] през 1870 г. Анализиран е обстойно през 1890 година от преподавателя в юридическия факултет на Софийския университет – пирдопчанина Васил Балджиев. В Народната библиотека е изпратен от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 (?) година.