Луис Бунюел: Разлика между версии

През 1946 година Дениз Тюал, вдовицата на изпълнителя на главната роля в „Андалуското куче“ [[Пиер Бачев]],{{hrf|Pallister|1997|93}} предлага на Бунюел заедно да адаптират пиесата на Лорка „[[Домът на Бернарда Алба]]“, по която да заснемат филм във Франция.{{hrf|Camacho|2001|83}} Още преди двамата да заминат за Европа обаче се оказва, че ще бъде трудно да получат [[Авторско право|правата]] за пиесата от семейството на Лорка.{{hrf|Bazin|1982|21}} По това време Бунюел и Тюал се намират в [[Мексико (град)|Мексико]], където се обръщат към продуцента Оскар Дансихерс за финансова помощ.{{hrf|Camacho|2001|83}} Дансихерс ръководи собствена продуцентска компания, която помага на американски филмови студиа при снимки в Мексико, но след войната губи контактите си с Холивуд, тъй като в периода на [[маккартизъм|маккартизма]] е включен в [[Маккартизъм#Черни списъци|черните списъци]] като комунист.{{hrf|Schreiber|2008|73}} Макар че не е ентусиазиран за филма по Лорка, той има желание да работи с Бунюел и го убеждава да направи един филм за него.{{hrf|Бунюел|2010|230}}

По времето, когато Луис Бунюел пристига в страната, [[мексиканско кино|мексиканското кино]] достига кулминацията на своя [[Златен век на мексиканското кино|Златен век]].{{hrf|Fein|1994|103 – 135}} През 1947 година киноиндустрията в Мексико е значим стопански сектор с 32 хиляди заети, 72 продуценти, четири активни студиа и около 1500 [[Киносалон|киносалона]] в страната, от които 200 в столицата.{{hrf|Huer|1964|48 – 69}} За своя първи проект Бунюел и Дансихерс избират „[[Голямото казино]]“ (''„Gran Casino“'', 1947), който изглежда сигурен успех – исторически [[мюзикъл]], в който действието се развива в [[Тампико]] по време на нефтения бум, с участието на две от големитеголеми латиноамерикански знаменитости – аржентинската актриса и певица [[Либертад Ламарке]] и мексиканския певец и звезда на ''[[чаро]]'' жанра [[Хорхе Негрете]].{{hrf|Mira Nouselles|2010|64}}

„Голямото казино“ няма особен търговски успех, като понякога дори е определян като провал.{{hrf|Estève|1963|82}} Някои обясняват неуспеха на филмаму с отстъпките, които Бунюел е принуден да прави на лошия вкус на актьорите, най-вече на Негрете,{{hrf|Martínez Herranz|2002|525}} докато други го отдават на загубените технически умения на режисьора{{hrf|Fuentes|2004|92}}{{hrf|García Riera|1969|90}} и неговата неувереност след толкова години, в които не е режисирал.{{hrf|Charity|2007|105}} Трети смятат, че по това време целият жанр чаро с неговите евтини и набързо направени филми започва да омръзва на мексиканската публика.{{hrf|Acevedo-Muñoz|2003|48}}{{hrf|Mraz|1984|23}}

Неуспехът на „Голямото казино“ отново спира кариерата на Бунюел и той получава възможност да режисира нов филм едва след две години.{{hrf|Paranaguá|1995|202}} През този период той се издържа с пари от майка си, а същевременно съвместно с Жанет и [[Луис Алкориса]] пише сценария на филма ''„Si usted no puede, yo sí“'', заснет от [[Хулиан Солер]] през 1950 година.{{hrf|Baxter|1994|203}} Той продължава да работи и по идеята за сюрреалистичен филм, наречен ''„Ilegible, hijo de flauta“'', заедно с поета [[Хуан Лареа]].{{hrf|Gurney|2004|49}} Когато Дансихерс отбелязва, че се е появила мода за филми за улични хулигани, Бунюел започва да обикаля крайните квартали на Мексико в търсене на материал, разговаряйкикато разговаря със социални работници за сблъсъцисблъсъците между улични банди и убитиубитите деца.{{hrf|Baxter|1994|203 – 204}}

По това време Дансихерс е ангажиран с продуцирането на филми на известния актьор и режисьор [[Фернандо Солер]], една от най-дълголетните фигури в историята на мексиканското кино.{{hrf|Stock|1997|213}} Макар че Солер обикновено предпочита сам да режисира филмите си, той решава, че съчетаването на двете дейности ще е твърде трудно за базирания на пиеса на Адолфо Торадо „[[Празноглавецът]]“ (''„El Gran Calavera“''), затовабазиран сена пиеса обръщана Адолфо Торадо, затова къммоли Дансихерс да намери човек, който да поеме техническата страна на режисьорската работа.{{hrf|Cine Club – Cine Mexicano|2012a}} Бунюел се възползва от тази възможност и обяснява: „Забавлявах се с монтажа, конструкциите, ъглите... Всичко това ме интересуваше, защото все още бях чирак в така нареченото ''нормално'' кино.“{{hrf|Cine Club – Cine Mexicano|2012a}} В резултат на работата муси по този филм той разработва техника за евтино и бързо създаване на филми, ограничавайки се до 125 дубъла.{{hrf|Schreiber|2008|73}} „Празноглавецът“ е завършен за 16 дни и струва 400 хиляди [[Мексиканско песо|песо]] (около 46 хиляди тогавашни долара).{{hrf|Acevedo-Muñoz|2003|52}} Филмът е описван като „весела пародия на мексиканския новобогаташ... дива суматоха с объркана самоличност, фалшиви сватби и неуспешни самоубийства“{{hrf|Harvard Film Archive|2012}} и има голям търговски успех в Мексико.{{hrf|Dent|2002|28}} През 1949 година Бунюел се отказва от испанското си гражданство и става мексикански гражданин.{{hrf|Pulver|2011}}

Успехът на „Празноглавецът“ дава възможност на Бунюел да поиска от Дансихерс да спази обещанието си при успешен филм да му гарантира свобода на действие за следващияследващ филмов проект.{{hrf|Doniol-Valcroze|1954|44 – 48}} Осъзнавайки, че Дансихерс не е склонен къмна експерименти, особено къмкогато финансовиима рисковефинансов риск, Бунюел му предлага комерсиален проект, озаглавен ''„¡Mi huerfanito jefe!“'' за малолетен уличен продавач, който не успява да продаде последния си [[Лотария|лотариен]] билет, но той пък се оказва печеливш и го прави богат.{{hrf|Cine Club – Cine Mexicano|2012b}} Дансихерс харесва идеята, но сам предлага да направят „нещо по-сериозно“.{{hrf|Ibañez|2003|60}} Докато проучва живота в предградията на Мексико, Бунюел прочита дописка във вестник за открито на сметище тяло на дванадесетгодишно момче и това вдъхновява финалната сцена на филма, наречен „[[Забравените (филм, 1950)|Забравените]]“ (''„Los Olvidados“'', 1950).{{hrf|De La Colina|1994|53 – 54}}

Филмът разказва за детска улична банда, която тероризира своя бедняшки квартал, като в един случай се гаврят със слепец,{{hrf|Villarreal|2008|31}} а в друг нападат човек без крака, придвижващ се с количка, която те блъскат надолу по улицата.{{hrf|Gonzalez|2012}} Филмовият историк Карл Мора казва за „Забравените“, че режисьорът „изобразява бедността по коренно различен начин от традиционнитетрадиционната форми на мексиканскатамексиканска мелодрама. Бунюеловите деца от улицата не са „облагородени“ от своята отчаяна борба за оцеляване; те са всъщност безмилостни [[Хищник|хищници]], които с нищо не са по-добри от своите също толкова деромантизирани жертви.“{{hrf|Mora|1982|91}} Филмът е създаден бързо - – за 18 дни, и евтино - – за 450 хиляди песо, като хонорарът на Бунюел е еквивалентен на 2 хиляди долара.{{hrf|Baxter|1994|210 – 211}} Още по време на самата продукция някои от членовете на екипа се противопоставят на проекта по различни начини – един техник пита Бунюел защо не направи „истински“ мексикански филм, „вместо това мизерно нещо“,{{hrf|Бунюел|2010|244}} фризьорката напуска при сцената, в която майката на един от героите отказва да му даде храна,{{hrf|Mraz|2003|99}} друг сътрудник убеждава Бунюел да спре да снима в „това сметище“, отбелязвайки че има много „хубави жилищни квартали, като [[Ломас де Чапултепек|Ломас]]“,{{hrf|Mraz|2003|99}} а Педро де Урдималас, който работи по сценария, отказва името му да бъде включено във финалните надписи.{{hrf|Sociedad de Autores y Compositores de México|2012}}

Враждебност към филма се усеща и при премиерата му в Мексико на 9 ноември 1950 година, като мнозина го приемат за обида към нацията.{{hrf|Acevedo-Muñoz|2003|67}} Шок сред публиката предизвиква сцената, в която един от героите поглежда право в камерата и хвърля по нея развалено яйце.{{hrf|Faber|2012|56 – 76}} В своите спомени Бунюел твърди, че след първата прожекция съпругата на художника [[Диего Ривера]] отказва да говори с него, а тази на поета [[Леон Фелипе]] есе удържана от хора, опитвайки сеопитва да го нападне физически, но е удържана от хората.{{hrf|Бунюел|2010|244 – 245}} Появяват се дори призиви за отнемане на мексиканското му гражданство.{{hrf|De La Colina|1994|61}} Дансихерс, опасявайки се от пълен провал на филма, бързо поръчва нов [[хепиенд]],{{hrf|UNESCO|2012}} както и [[пролог]] със сцени от [[Ню Йорк]], [[Лондон]] и [[Париж]] и разсъждения зад кадър за скрития свят на бедност зад блясъка на големите градове и за това, че Мексико, „този голям модерен град, не е изключение“.{{hrf|Ross|2009|203}} Въпреки това посещаемостта е толкова слаба, че филмът е изтеглен от кината само три дни след премиерата.{{hrf|Berg|2012}}

Само с упоритите усилия на писателя и бъдещ нобелов лауреат [[Октавио Пас]], който по това време е на дипломатическа служба, „Забравените“ е избран да представлява Мексико на [[Кан (кинофестивал)|Кинофестивала в Кан]] през 1951 година, където Пас лично го рекламира като публикува специален манифест{{hrf|Paz|1983}} и разнася плакат пред киносалона по време на представянето му.{{hrf|Wilson|1979|25}} Отзивите за филма в Кан са положителни. Сюрреалисти, като Андре Бретон и [[Жак Превер]], и други изявени интелектуалци, като [[Марк Шагал]] и [[Жан Кокто]], реагират с голям ентусиазъм, но комунистите го критикуват заради сцената, в която полицай предотвратява сексуално насилие над дете.{{hrf|Garmendia|2010}} На феставалафестивала Бунюел печели наградата за режисура и наградата на [[ФИПРЕСИ]].{{hrf|Steffen|2016}} След този успех филмът отново е пуснат за прожекции в Мексико, които продължават два месеца с много по-голям успех.{{hrf|Faber|2002|xiv}}

„Забравените“ и неговият триумф в Кан изведнъж превръщат Бунюел в световна знаменитост и в най-известния испаноезичен режисьор.{{hrf|Gazetas|2008|198}} Той остава да живее в Мексико до края на живота си, но прекарва и продължителнопродължителни времепериоди във Франция и Испания. В продължение на 18 години снима 21 филма в Мексико. Според много критици, въпреки няколко широко признати шедьовъра, като „Забравените“ и „[[Той]]“ (''„Él“'', 1953), повечето му мексикански филми са банални и приспособени към обичайнотомексиканската за филмоватафилмова индустрия в страната, често използващи мелодраматични конвенции, допадащи на местния вкус.{{hrf|Lim|2009}} В същото време други коментатори отбелязват прикритата сложност и интензивност на много от тези филми и смятат, че взети като цяло те „придават философска дълбочина и сила на неговото кино, предлагайки постоянни разсъждения върху религията, класовото неравенство, насилието и желанието“.{{hrf|Harvard Film Archive|2012}} Въпреки че Бунюел обикновено няма голям избор с тези проекти,{{hrf|Delmas|1966}} те често се занимават с теми, централни за целия му живот и творчество:{{hrf|Adler|1968}}

* сексуалнасексуалната патология:{{hrf|Gutierrez-Albill|2008|59 – 62}} „Той“ (1953), „[[Брулени хълмове (филм, 1954)|Брулени хълмове]]“ (''„Abismos de pasión“'', 1954), „[[Престъпният живот на Арчибалдо де ла Крус]]“ (''„Ensayo de un crimen“'', 1955)

Макар че Бунюел работи активно през този период, той е принуден да изостави много филмови проекти, заради липса на финансиране или подкрепа от филмовата индустрия. Сред тях е планът да филмира „[[Педро Парамо]]“ на мексиканския романист [[Хуан Рулфо]], който особено харесва, заради „кръстосването на мистериозно и реално, почти без преход“, по думите му: „Аз много харесвам смесицата от реалност и фантазия, но не знам как да я пренеса на екрана“.{{hrf|Poniatowska|1961|191}} Други нереализирани проекти са адаптациите на „[[Подземията на Ватикана]]“ на [[Андре Жид]], „[[Фортуната и Хасинта]]“, „[[Доня Перфекта]]“ и „Анхел Гуера“ на [[Бенито Перес Галдос]], ''„The Loved One“'' на [[Ивлин Уо]], „[[Повелителят на мухите]]“ на [[Уилям Голдинг]], „[[Джони грабна пушката]]“ на [[Долтън Тръмбо]], „[[Бездната]]“ на [[Жорис-Карл Юисманс]], „[[Монахът]]“ на [[Матю Грегъри Луис]], „[[Място без граници]]“ на [[Хосе Доносо]], „Аура“ на [[Карлос Фуентес]] и „Край на играта“ на [[Хулио Кортасар]].{{hrf|Fuentes|2004|96}}