Костадин Варимезов: Разлика между версии

Костадин Варимезов е роден в [[Росеново (област Бургас)|село Росеново]], [[Бургас]]ко, на 21 декември 1918 г. Родителите му са преселници от [[Лозенград]]ско. Баща му е свирил на кавал, а майка му е пеела стари странджански народни песни. През 1954 г. Костадин Варимезов е приет в състава на Оркестъра за народна музика на Българското национално радио. Не след дълго в ефир прозвучават оригинални хора и инструментални мелодии от Странджанския край. През 1965 г. създава „Странджанска група“ с гъдуларя Михаил Маринов (1941 – 2000), кавалджията [[Стоян Величков (кавалджия)|Стоян Величков]] (1930 – 2008) и тамбуриста [[Румен Сираков]] (1941 – 2015). Той е един от първите български музиканти, които не само посещават други страни и континенти и представят българската народна музика по фестивали и концерти, а живеят продължително време в чужбина и преподават там българска народна музика. През 1978 и 1979 г. преподава в Университет в Торонто, Канада. Преди това е преподавал в Котленското музикално училище (днес НУФИ „Проф. Филип Кутев“), изнасял е лекции пред български студенти в Пловдивската академия. Учил е децата да свирят на гайда в школите на ДЮФА „Изворче“. Той е от творците, чрез които българската гайда влиза в световните музикални енциклопедии. В Златния фонд на [[БНР]] се съхраняват повече от сто записа на Костадин Варимезов, сред които „Севданино хоро“, „Нестинарско хоро“, „Буенек“, „Тракийска ръченица“ и много други.