Умаяди: Разлика между версии

|бележки =

}}

 

Омаядите са [[сунити]], произхождащи от [[араби|арабското племе]] [[курейши]] от [[Мека]]. При тяхното управление Арабският халифат достига най-голямото териториално разширение в историята си през периода [[720]] – [[750]] г. След бунт държавата е завзета от [[Абасиди]]те (750 – 1258), а [[Абд ал-Рахман I|оцелелите Омеяди]] [[Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров|се отправят на запад]], където основават [[Кордобски емират|Кордобския емират]].

Едно от най-важните събития по време на управлението на Муавия I е записването на [[Коран]]а във вида, познат и днес. Дотогава светото писание на мюсюлманите се предава предимно устно. Писари, който са записвали думите на Мохамед, са били рядкост и са използвали най-различни видове носители – палмови листа, кости, пергаменти, папируси. Докато е бил жив халиф Омар е събирал тези записки, а след смъртта му те биват съхранявани от дъщеря му Хафса. <ref>Като цяло устното разпространение е създавало доста промени. Понякога случайно, друг път умишлено думите са били променяни. Създавали са се различни версии на Корана. Знаем, макар и да не се е запазила, че Али ибн Абу Талиб е имал своя версия на Корана имаща няколко допълнителни стиха представящи го като истинския наследник на Мохамед.</ref> През управлението на халиф Усман между арабски и неарабски мюсюлмани има напрежение, тъй като двата народа се обвиняват един друг в неверие. Проблемът е в големите различия във версиите на Корана, който те притежават. Като допълнение към това след смъртта на Хафса записките, съхранявани при нея са иззети и унищожени. Последвалото недоволство е отбелязано с бунт в края на 655 г., по време на поклонническия сезон в [[Мека]]. Ултиматум изисква свалянето на управителя на Сирия Муавия. Привидно той се съгласява и пише писмо, с което се отказва от властта си. Когато делегатите си тръгват пише друго писмо, в което заповядва бунтовниците да бъдат избити. Като халиф унифицирането на Корана е първа задача за Муавия.

 

Способностите на Муавия правят представителите на рода му Предводители на правоверните за близо век. Преките му наследници [[Язид I ибн Муавия|Язид]] и [[Муавия II ибн Язид|Муавия II]] консолидират вътрешната си власт с политика на мирно съжителство с християнското население на халифата, един от които е [[Йоан Дамаскин]]. Едновременно с това е продължена арабската експанзия за сметка предимно на Византийската империя, като са завладени [[Родос]] и [[Крит]], основан е [[Кайруан]], а [[Константинопол]] е подложен на [[Обсада на Константинопол (674)|първата от серия обсади]]. Неуспехът на обсадата предизвиква християнско въстание на [[Миафизитство|мардаитите]] срещу арабската власт в [[Киликия]]. Сключеният мир с Византия позволява овладяването на [[Кабул]], [[Бухара]] и [[Самарканд]]. Смъртта на Муавия I през 680 г. е последвана от нова гражданска война – Втора Фитна за Халифата. Омаядските войски обсаждат въстаналата [[Мека]], при което в пожар е тежко повреден храмът [[Кааба]]. [[Битка при Кербала|При Кербала]] омаядите-сунити побеждават алианите-шиити в особено кървава и паметна битка. Тези две светотатства са повод Омаядската династия да е често заклеймявана от мюсюлманските теолози и историци.

 

Управлението на [[Хишам ибн Абдул-Малик]] бележи последния епизод на Омаядския халифат в Сирия. През този период арабската ислямска империя стига крайните си граници, след като експанзията ѝ е спряна от [[Битка при Акронион|ромеите при Акронион]], [[меровинги]]те [[Битка при Поатие|при Поатие]], [[Хазарски хаганат|хазарите]] [[Битка при Ардабил (730)|при Ардабил]] и [[Берберско въстание (740-742)|берберското въстание]] в [[Африка|Северна Африка]]. Централната сила на халифа отслабва и в края на омаядския период избухва Третата Фитна, по време на която се сменят четирима халифи.

 

Отслабената централна власт на Омаядите събужда старите им врагове – хашемити, шиити и персийски мюсюлмани. След [[декрет]]а от 741, забраняващ на немюсюлмани да заемат държавни постове към противниците на Омаядите се добавят още представители. Те се обединяват под разветия от [[Абас ибн Абд ал-Муталиб|наследниците на Абас]] черен флаг на Праведния халифат – сунити и шиити срещу хегемонията на Бану Умая. Абасидската революция преминава през няколко фази в [[Хорезъм]] и [[Месопотамия]], дн. [[Иран]] и [[Ирак]], които са белязани с неминуемото отстъпление на Омаядите, [[Битка при Велики Заб (750)|решително победени при река Заб]]. Те губят столицата си Дамаск сравнително рано, а към края на конфликта осемдесет от тях са подмамени, пленени и екзекутирани в [[Яфо]]. [[Абасиди]]те разрушават гробниците на всички омеядски халифи, освен тази на Умар ибн Абдул-Азиз.

 

Последните Омаяди, начело с [[Абд ал-Рахман I|Абд ал-Рахман]] достигат до [[Ал-Андалус]], където основават [[Кордовски халифат|Кордовския емират]] и оттам заявяват претенциите си за полагащата им се по наследство халифска титла.

 

== Омаядски халифи ==

* 744 [[Ибрахим ибн ал-Уалид]]

* 744 – 750 [[Маруан II ибн Мохамед]]

 

== Източници ==

* Morby, John E. „Das Handbuch der Dynastien“, Albatros Dusseldorf 2002, ISBN – 3-491-96051-7

 

{{Commonscat|Umayyads}}

 

[[Категория:Халифи]]