София: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м форматиране: тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 26:
В старогръцки източници от този период се използва и името '''Триадица'''. Произходът му не е изяснен, като е възможно то да е неточна транскрипция на Средец (първата гласна в Средец е [[ят]] и името може да се произнася и като ''Срядец''). Възможно е също 'Триадица' да произлиза от названието 'Средица' (произнасяно в българската езикова среда като 'Стредица/Стреадица') с изпуснато начално 'С' (като резултат от езиковото развитие Сердика-Средика/Стредика-Средица/Стредица или, алтернативно, Сердика-Сердица-Средица/Стредица). Друга предлагана възможност, която се отхвърля от повечето съвременни автори, е наименованието да идва от [[Света Троица]] (''Αγία Τριάδα'') по името на неизвестна днес църква в града.
През XIV век градът започва да се споменава и като '''София''', от името на съборната<ref name=":5" /> църква „[[Света София (София)|Света София]]“, която, разположена на възвишение извън Източното входно крепостно съоръжение (Източната порта
Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на [[Дубровник|дубровнишки]] търговци около [[1350]] г., както и във [[Витошка грамота|Витошката грамота]] на цар [[Иван Шишман]] от края на XIV век. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки,<ref>Във Витошката грамота: въ градѣ ц(а)рс(т)ва ми Софи, то ни да иматъ ωбласти с(вѧ)таа София, но кефалие (т.е. областен управител) срѣдешъское. В приписката от [[1329]] г.: писа сѧ сие ev(аг)г(ели)е въ с(вѧ)тѣи Софи, метрополи срѣдеч(ь)скои.</ref> а името Средец продължава да се използва вкл. и през първите години след [[Освобождение на България|Освобождението]].
| |||