Готлоб Фреге: Разлика между версии

'''Фридрих Лудвиг Готлоб Фреге''' ({{lang|de|Friedrich Ludwig Gottlob Frege}}) е [[Германия|германски]] [[математик]], [[логик]] и [[философ]], прекарал по-голямата част от живота си в малкия китен университетски и „философски“ град [[Йена (град)|Йена]] (1869 – 1918) (най-напред като студент, а по-нататък и като преподавател по логика и математика).

Фреге е създателят на модерната формална [[логика]], наричана още [[математическа логика|математическа]] или символна логика, и е един от бащите на [[аналитичната философия]]. Днес той се смята за може би най-великия логик след [[Аристотел]]. От неговите логико-философски схващания са повлияни силно мислители като [[Бъртранд Ръсел]], [[Лудвиг Витгенщайн]] и [[Рудолф Карнап]].

=== Новата логика ===

За да докаже логицистичната теза (а именно, че аритметиката ае една широко разгърнала се логическа дисциплина), Фреге се е нуждаел от една дееспособна логика. Логиката, развита преди него в традицията (силогистиката на [[Аристотел]]), не е била такава. Затова той се захваща най-напред с реформирането на самата логика. Той изгражда една строга (аксиоматична) система на логиката, която е толкова новаторска, че поставя под въпрос континуитета на дисциплината (дали при логическата теория преди Фреге става дума всъщност същата дисциплина като при тази след него?). Новата логика на Фреге е възприета след признанието от страна на Ръсел (1910) и оттам насетне задава хоризонта на съвременните логически изследвания.

=== Понятописът ===

[[Файл:Wismar St. Marien (Außenbereich) Büste Gottlob Frege.jpg|мини|200px|Бюст на Фреге във Висмар]]

При своите логически изследвания Фреге се натъква на т.нар. логическо несъвършенство на естествения език. То се състои в недостатъчно съответствие между логико-семантичната форма и граматико-синтактическата форма в изреченията на естествения език и липсата на експлицитни правила за логическо следване). За товаЗатова той се заема да създаде специална логическа символика (нотация), която да преодолява многозначността на естествения език (и той кръщава тази символика „понятопис“, – нем.на [[Немски език|немски]]: „Begriffsschrift“„''Begriffsschrift''“). Тук става въпрос най-напред за въвеждане на специални символи за логическите операции, както в традицията преди това са били измислени специални символи за аритметичните действия и за числата. По-нататъшната идея на Фреге е била тези символи в един момент да се свързват със съдържателни думи и изречения от естествения език така, че за определени научни цели да стане възможно да се формулират доказателства изцяло в рамките на понятописната система от знаци.

Използването на двете измерения на ''писмената повърхност'' за израз на сложни логически релации, т.е. употребата на специални ''писмени'' символи дава името „понятопис“, т.е. „запис“, „писмо“, „писменост“ на логическите операции. Фреге включва термина „понятие“ в словосъчетанието „понятопис“, защото неговата логическа символика следва да предава само онова, което той нарича „понятийно съдържание“ („begrifflicher„''begrifflicher Inhalt“Inhalt''“), т.е. само онази част от сентенциалното съдържание (съдържанието на изреченията), която е инференциално релевантна (играе роля при в логическото заключаване). Две изречения „р“ и „q“ имат едно и също понятийно съдържание, когато от тях (евентуално заедно с други изречения) могат да се изведат логически едни и същи неща (т.е. когато те, с други думи, имат еднакви логически следствия). По-късно Фреге смята употребата на термина „понятие“ в името „понятопис“ за подвеждаща, защото тя създава впечатление, че тук ще става дума за въвеждане на нотация за една „логика на понятията“ в смисъла на една логика, почиваща на отношенията между понятията, така както напр.например силогистиката на Аристотел почива на т.нар. „пирамиди от понятия“. Напротив, логиката на Фреге не изхожда от традиционната категория „понятие“, а по-скоро от категорията „съждение“. Тя бива развита най-напред като една истинностно-функционална пропозиционална логика и задълбочена по-нататък чрез една квантификационална предикатна логика. [Самите понятописни знаци изразяват – според по-късната терминология на Фреге – ''понятия'' от стойности по истинност, т.е. функции, чиито аргументи са стойности по истинност и чиито стойности за тези аргументи са винаги стойности по истинност (като отрицанието), или ''отношения'' от стойности по истинност, т.е. функции с два и повече аргумента, чиито аргументи са стойности по истинност и чиито стойности са винаги стойности по истинност (като условността; в терминологията на Ръсел: [[Импликация|материалната импликация]]), или ''понятия от втора степен'', т.е. функции от втора степен, чиито аргументи са понятия или отношения от първа степен (функции, чиито стойности са винаги стойности по истинност) и чиито стойности са винаги стойности по истинност (като всеобщността; в по-модерна терминология: универсалната квантификация).].

Оригиналът „Begriffsschrift“„''Begriffsschrift''“ се превежда на [[Английски език|английски]] с „concept„''concept-script“script''“ или „conceptual„''conceptual notation“notation''“. Фреге не измисля това словосъчетание. То е немски превод на термина „идеография“ на [[Лайбниц]], който по някое време през ХIX век придобива частична популярност в Германия (напр. при говоренето на специална символика в химията).