Свети Влас: Разлика между версии

През годините на османското владичество са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите. Турците го наричали Кючюк манастир, а в регистрите е записано като село Манастир. С това име го споменават в своите трудове и големите изследователи на българските старини – братята Шкорпил. През XIV век по тези земи са изградени 5 манастира: "Св. Петър", "Св. Илия", "Св. Андрей", "Св. Влас", от който произлиза името на сегашния град, и девическият "Св. Ана". Всички те са унищожени през XVIII век, но отделни остатъци от тях все още могат да бъдат намерени.

 

 

В продължение на векове и до 1920 г. местното население е било преобладаващо гръцко. В началото на 20-те години на XX век местните гърци се изселват в Западна Тракия, предадена на Гърция през 1920 г., и по-конкретно в село [[Чадърли]], преименувано през 1920 г. на Стрими /днес в община Сапес, област Родопи/. По-малко от 10 гръцки семейства остават да живеят в Свети Влас след 1920 г.