Хайнрих Рикерт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-de}} => {{lang|de}}
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4x тире, 2x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 8:
| роден-място = [[Данциг]], [[Прусия]]
| починал-място = [[Хайделберг]], [[Германия]]
| националност = {{DEU}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
Line 20 ⟶ 21:
}}
 
'''Хайнрих Рикерт''' ({{lang|de|Heinrich Rickert}}) е [[германски]] [[философ]], представител на т. нар. „[[Баденска школа]]“ в [[неокантианство]]то от края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]].<ref>Емерих Корет и Харалд Шьондорф, ''Философия на XVII и XVIII век'', София, Лик, 2006, стр. 178- – 180 и 181- – 182. Главата „След Кант“ разглежда основните идеи на Баденската школа, а Хайнрих Рикерт е откроен като водеща фигура.</ref> Развива идеите на [[Имануел Кант]] в една принципно различна от позитивната [[културология]] концепция.
 
== Биография ==
Роден е на [[25 май]] [[1863]] година в Данциг, [[Прусия]] (днес [[Гданск]], [[Полша]]), в семейството на Хайнрик Едуин Рикерт, журналист и политик. Първоначално получава частни уроци в Данциг и [[Берлин]], а след това посещава гимназия. Малко преди да завърши напуска училище. В периода 1884 – 1885 г. слуша лекции по [[история на изкуството]], [[история]], [[физиология]], [[поетика]] и [[философия]] в [[Университет „Фридрих-Вилхелм“|Университета „Фридрих-Вилхелм“]]. От 1885 г. учи философия в Университета „Кайзер Вилхелм“ в [[Страсбург]]. След като получава [[докторска степен]] по философия през 1888 г. се завръща в Берлин, но една година по-късно, поради здравословни причини, се премества да живее във [[Фрайбург]]. Там той се хабилитира през 1891 г.'','' а след това работи в [[Фрайбургски университет|Университета във Фрайбург]] първо като частен преподавател и от 1894 г. като професор по философия. От 1915 до 1932 г. е професор в [[Хайделбергски университет|Хайделберския университет]].
 
Умира на [[25 юли]] [[1936]] година в [[Хайделберг]] на 73-годишна възраст.
 
== Философия ==
Светът на културата  човешката душа и всички собствено човешки прояви  е различен от света на природата. Това различие съвсем не е простото следствие от някаква обективна еволюция. Едно и също нещо може да бъде отнесено както към света на културата, така и към света на природата. Но в единия случай ученият търси някакъв общ закон, правило, схема, единична проява на което е даденото явление. Тогава имаме природен феномен и действаме като „природоизпитатели“. В другия всяко едно явление се обяснява като уникално, индивидуално неподвластно на една или друга обективна схема, основано не върху някакъв общ закон, а върху специфична ценност. В този случай вече работим с културното явление, с културата, която не се подчинява на природонаучните обяснителни схеми. Природонаучният метод е ''номотетичен'' (nomos) – отнасящ към закона, а културологичният е ''индивидуализиращ'' (individum) – отнасящ към уникалната ценност. Първият е обективен, вторият  субективен.
 
== Библиография ==