Ханс Блуменберг: Разлика между версии

'''Ханс Блуменберг''' ({{lang|de|Hans Blumenberg}}) е [[Германия|германски]] [[философ]]. Баща е на т.нар. „метафорология“„''метафорология''“, която се занимава с това, кое от криещото се под [[Метафора|метафорите]] и езиковите кройки е най-близо до истината (и най-отдалечено от [[Идеология|идеологиите]]). Последните му творби, особено „Грижата пресича реката“ (''Die Sorge geht über den Fluss''), представляват опити да тълкува човешката реалност през нейните метафори и неволни изрази.

Копаейки под привидно безсмислени анекдоти от историята на западната мисъл и литература, Блуменберг чертае карта на изразите, примерите, жестовете, които процъфтяват в обсъжданията на това, което е прието да се смята за по-важните въпроси. Интерпретациите на Блуменберг са изключително непредвидими и лични, изпълнени със знаци, признаци и предположения, при това понякога [[Ирония|иронични]]. Но преди всичко неговите трудове са предупредителни сигнали както за опасната сила на откритата истина, така и за красотата на един объркан свят.

Ханс БлуменбергРоден е роден на [[13 юли]] [[1920]] г. в [[Любек]], Германия. Завършва през 1939 г. гимназията „Катеринеум“ в [[Любек]] като единствения, взел през тази година матурата „с отличие“. Но като приел [[католицизма]] „полуевреин“ няма право да запише нито едно държавно висше учебно заведение, затова между 1939 и 1941 г. Блуменберг учи [[философия]] в теологическия факултет в [[Падерборн]] и теологическия колеж „Свети Георги“ във [[Франкфурт на Майн]], но се налага в крайна сметка да прекъсне образованието си преждевременно. Връща се в Любек, където работи във фабриката на „Drägerwerk AG“. През 1945 г. е интерниран в [[Зербст]], където до края на [[Втората световна война]] се укрива в семейството на бъдещата си жена Урсула.

След 1945 г. Блуменберг продължава следването си по [[философия]], [[германистика]] и [[класическа филология]] в университета на [[Хамбург]]. През 1947 г. защитава [[Дисертация|дисертацията]] си на тема „''Принос към проблема за оригиналността на средновековната схоластична онтология''“ в университета на [[Кил (град)|Кил]]. Тук се хабилитира през 1950 г. със студията „''Онтологическата дистанция. Изследване на кризата на Хусерловата феноменология''“. Негов наставник през този период е [[Лудвиг Ландгребе]].

През 1958 г. Блуменберг е избран за извънреден професор по философия в Хамбург, а през 1960 г. – за редовен професор по философия в университета в [[Гисен]]. През 1965 г. той се премества в [[Рурски университет|Рурския университет]] в [[Бохум]], а след това, през 1970 г. – във [[Вестфалски университет|Вестфалския университет]] в [[Мюнстер]], където става почетен професор през 1985 г.

Ханс Блуменберг има четири деца; една от дъщерите му е писателката и преводачката [[Бетина Блуменберг]].

Умира на [[28 март]] [[1996]] г. в [[Алтенберг]] край [[Мюнстер]], [[Вестфалия]], на 75-годишна възраст.

* mit Carl Schmitt: ''Briefwechsel 1971–19781971 – 1978 und weitere Materialien''. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2007, ISBN 978-3-518-58482-8.

* {{икона|ru}} Ханс Блюменберг, [http://magazines.russ.ru/nlo/2007/87/bl3.html „Из книги "Легитимность„Легитимность Нового времени"времени“: Гл. I. Понятийный статус. Гл. VIII. Политическая теология I и II“], Новое литературное обозрение, 2007, бр. 87