Уикипедия

Калиграфия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Ред 52:
Ислямската калиграфия (араб. ''хатт'' (خط), производна от „линия“ или „дизайн“.<ref name=typography>{{cite web| title= Arabic calligraphy as a typographic exercise| url=http://ilovetypography.com/2008/07/10/arabic-calligraphy-as-a-typographic-exercise/ |author=Julia Kaestle |date=10 юли 2010}}</ref>) заема особено място в [[Ислям#Изкуство|ислямското изкуство]] и възниква в процеса на преписване на [[Коран]]а. По тази причина написаното слово само по себе получава [[сакрален]] смисъл. По думите на Кази-Ахмед ибн Мирмунши ал-Хюсейн (16 в.) „мистичното отношение към писаното слово в мюсюлманския Изток превръща самия процес на преписване на Корана в акт, тясно свързан с религиозната догма на опрощаване на греховете“. Историята на арабско-ислямската калиграфия е неразривно свързана с историята на самия [[Коран]] и с необходимостта от записване и украсяване на Божието слово. Ранните арабски стилове се развиват по време на [[Умаяди|Умаядската династия]] (661 – 750) и в началния период от управлението на [[Абасиди]]те (750 – 1258).
 
Още през IX век багдадските [[халиф]]и започнали да събират големи библиотеки и да строят специални центрове (нанай-известният арабские „Дар ал-хикма“ – [[дом на мъдростта|Дом на мъдростта]]), в които се трудели преводачи[[преводач]]и и преписвачи. Благодарение на това през XIII век в Багдад има [[библиотеки]] с по няколко десетки хиляди книги. След преминаването от [[пергамент]] към [[хартия]] много повече писари започват да преписват Корана и да превеждат гръцки, пехлевийски (средноперсийски) и [[копти|коптски]] книги по история и медицина. В някои от тях вече има рисунки и [[Географска карта|географски карти]]. По-късно се появяват поетически сборници ([[Диван (литература)|дивани]]), [[Генеалогия|генеалогични]] трудове и др.
 
==== Калиграфски стилове ====
[[Файл:Arabic script evolution.svg|мини|280п|Еволюция на ранната арабска калиграфия: (1) Началото на IX век: без точки или [[диакритични знаци]]; (2) и (3) IX-X век, Абасидски период: въвеждат се червени точки на местата на късите гласни, а по-късно с черни точки се разграничават букви като [[фа]] и [[каф]]; (4) XI век: в системата на [[Ал-Фарахиди]], използвана и днес, точките са заменени с малки знаци, подобни на буквите за изписване на съответните дълги гласни.]]
[[стил (изкуство)|Стилът]] на писане зависи от много фактори: мястото и времето, умението на самия майстор, значение има и цветът на мастилото. Някои ислямски калиграфи използват за преписи на Корана само мастило, което е било в [[Мека]]. С разпространението на книгите все по-популярни стават курсивните стилове, които позволяват по-бързо писане.
 
Първите преписи на Корана са направени св ''куфийски'' стил (по името на град Куфа), при който буквите имат ъгловати форми. Този стил се развива докъм XII в. и има местни вариации, обусловени от разпространението на арабската писменост през този период от Средна Азия до Пиренейския полуостров ([[Ал-Андалус]] (Пиренейския полуостров). Появяват се разновидности като характерните за [[Иран]] източен и квадратен куфийски [[шрифт]], западноафриканският [[магреб]]ски шрифт, развива се класическият орнаментиран куфийски шрифт, който се използва и до днес в [[архитектура]]та и декоративното изкуство.
 
След XII в. куфийският стил се запазва като „литургичен“, използван предимно за свещени текстове, докато курсивните стилове (например ''сюлюссулус''<ref name = sulus> {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.academia.edu/6061866/Islam_and_Iconography_Religious_Symbolism_and_Artistic_Value_of_the_Thuluth_Calligraphy_Script_in_Bulgarian_ | заглавие=Атанас Шиников „Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус“ | достъп_дата = 27 май 2014}} </ref>) се използват широко в области, които не са тясно свързани с религията.
 
Краят на Абасидския халифат бележи поврат в развитието на калиграфското изкуство. В Иран и СреднияБлизкия изток се появява нов шрифт – ''насталик'', който и до наши дни определя калиграфската естетика в този регион. В Близкия изток във важен център се превръща [[Египет]], където продължава еволюцията на монументалните курсивни шрифтове като сулус и ''мухаккак''. Тогава се оформя и групата от шест „канонични“ шрифта – ''сулус'', ''мухаккак'', ''насх'', ''тауки'', ''райхани'' и ''рика''. В Западна Африка се запазва използваниятмагребският шрифт, използван в първите столетия от историятаразпространението на исляма магребски шрифт.<ref name = sulus/>
 
[[Файл:Ferman Mahmud I.jpg|мини|ляво|[[Ферман]] на [[Махмуд I]]]]
 
В [[Моголска империя|МонголскатаМоголската империя]], [[Иран]] и [[Османската империя]] държавната администрация често използва [[ферман]]и, защото макар [[султан]]ът да притежава авторитетавторитета катона главенвърховен застъпник на [[шариат]]а, се налага издаването на допълнителни укази и декрети. <ref name=Lapidus>Ira M. Lapidus, ''A History of Islamic Societies'', 2nd ed. Cambridge: Cambridge UP, 2002, pp. 260 – 261</ref>. Ферманите са писани на ръка и скрепени с [[Тура|печата на султана]] и са образци на арабското калиграфско изкуство.
 
==== Особености ====
Ред 72:
 
==== Пропорции ====
Арабските майстори се отнасят към калиграфията като към точна наука. При изписването на думите се отчита височината на вертикалните букви и ширината на думата в реда. Ширината на буквата е съставена от два или три ромба (или точки)<ref>ромбът се образува при докосването на косо подострената тръстикова пръчица към хартията и в арабската калиграфия е единица мярка за отчет</ref>. Основен елемент при съставянето на пропорциите е размерът на първата буква от [[арабска азбука|арабската азбука]] „алиф“, която представлява права вертикална черта. Височината на алиф е от 3 до 12 точки в зависимост от стила и индивидуалния почерк на калиграфа. Ширината на алиф е равна на една точка. Алиф служи и за [[диаметър]] на мислен кръг, в който могат да се впишат всички арабски букви. По този начин всеки писар сам установява пропорциите си по три елемента: височината и ширината на алиф и мисленият кръг, описан около него.
 
[[Файл:Caligrafia arabe pajaro.svg|мини|120px|Зооморфна калиграма във формата на птица]]
 
==== Калиграми ====
Калиграмите са зооморфни, антропоморфни и фигурални композиции, съставени от букви. Най-често за тях се използват популярни фрагменти от Корана. Техният статут в ислямската артистична традиция е особен и [[Улема|богословите]] гледат на тях с подозрение, защото с тях дискретно се заобикаля забраната за изобразяване на живи същества. Измежду най-популярните форми на калиграми са птиците, които имат и религиозно значение – достатъчно е да се спомене митологичната птица [[Симург]], символ на Бога при персийските [[Мистицизъм|мистици]]. Формата на [[щъркел]] е придобила голяма популярност главно благодарение на [[османски турци|османския]] калиграф от XVIII век Мустафа Раким, създал най-известната такава калиграма. На [[Шиитски ислям|шиитите]] принадлежи друга любима форма – тази на лъва, символизиращ Али Ибн Аби Талиб, а калиграмата във формата на светилник често се появява в [[михраб]]а на [[Сунити|сунитските]] джамии – алюзия къмна кораничните знамения.<ref name = sulus/>
 
=== Еврейска калиграфия ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Калиграфия“.