Сайга: Разлика между версии

'''Сайга́та''' (''Saiga tatarica''), известна още като '''сайга́к''', е вид средно голям [[Чифтокопитни|чифтокопитен]] [[бозайници|бозайник]] от семейство [[Кухороги]]. Наричана е още ''степна антилопа''. Застрашена е от изчезване. Живее в откритите сухи [[степ]]и и [[полупустиня|полупустини]]<!--semi arid desert--> в [[Централна Азия]].

Някога сайгата е обитавала земите от [[Полша]] до Западна [[Монголия]]. Днес се среща в района от [[Централна Азия]] до [[Монголия]]. В [[Казахстан]] има три популации – в [[Урал (планина)|Урал]], [[Уст-УртУстюрт]] и [[Бетпакдала]]. През 1929 г. на остров [[Барсакелмес]] в [[Аралско море]] са заселени изкуствено няколко сайги. Днес популацията в този [[резерват]] надхвърля 200 екземпляра. Някои стада от една от популациите в Казахстан мигрират в Туркменистан и Узбекистан през зимата. Всяка от тези популации е ясно разграничена от другите две и не се наблюдава смесване между тях. До началото на [[1960-те|60-те години]] на 20 век съществува популация и в [[Китай]]. В Северозападна Монголия съществува отделен подвид (Saiga tatarica mongolica), представен от две популации. Има и една европейска популация в предкаспийския регион.

Сайгакът е активен основно през деня, въпреки че понякога по пладне си почива. Номаден вид, сайгата няма фиксирана домашна територия и може да извърви десетки км на ден. Сайгата е изключително добър бегач и може да развие скорост от 80 км/ч. Популациите предприемат сезонни миграции, придвижвайки се през пролетта на север към летните пасища, а през есента се връщат на юг. Покриват 80-120 км на ден, като се движат с ниско приведена глава, а носът им филтрира вдигнатия прах. Разгонват се през зимата, като зрелите мъжки заемат своя собствена територия и се опитват да изградят харем от женски. Получават се остри сблъсъци между съперничещи си мъжки, резултатът от които често е смърт. <!--Due to the extreme demands of the rut, през суровите-->През суровите зими има голяма вероятност полово зрелите мъжки да загинат, като до 97% може да умрат. В края на април оцелелите мъжките започват сезонни пролетни миграции като формират стада от 10-2&nbsp;000 индивида и се заселват на север. През това време женските скитат в големи стада, за да намерят подходяща за раждане земя, където те изоставят малките след около 1 седмица. Само 8-10 дена след бума при ражданията, женските и бебетата се отправят по следите на мъжките на стада от над 100&nbsp;000 животни. След като миграцията завърши, потокът от животни прекъсва и те се разпръсват на по-малки стада. През есента се формират големи групи, като огромни маси от сайги се връщат на юг.