Сайга: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг.
мРедакция без резюме
Ред 27:
[[Файл:Saiga.jpg|мини|300px|Сайга отблизо]]
 
'''Сайга́та''' (''Saiga tatarica''), известна още като '''сайга́к''', е вид средно голям [[Чифтокопитни|чифтокопитен]] [[бозайници|бозайник]] от семейство [[Кухороги]]. Наричана е още ''степна антилопа''. Застрашена е от изчезване. Живее в откритите сухи [[степ]]и и [[полупустиня|полупустини]]<!--semi arid desert--> в [[Централна Азия]].
 
== Общи сведения ==
Ред 35:
 
== Разпространение ==
Някога сайгата е обитавала земите от [[Полша]] до Западна [[Монголия]]. Днес се среща в района от [[Централна Азия]] до [[Монголия]]. В [[Казахстан]] има три популации – в [[Урал (планина)|Урал]], [[Уст-УртУстюрт]] и [[Бетпакдала]]. През 1929 г. на остров [[Барсакелмес]] в [[Аралско море]] са заселени изкуствено няколко сайги. Днес популацията в този [[резерват]] надхвърля 200 екземпляра. Някои стада от една от популациите в Казахстан мигрират в Туркменистан и Узбекистан през зимата. Всяка от тези популации е ясно разграничена от другите две и не се наблюдава смесване между тях. До началото на [[1960-те|60-те години]] на 20 век съществува популация и в [[Китай]]. В Северозападна Монголия съществува отделен подвид (Saiga tatarica mongolica), представен от две популации. Има и една европейска популация в предкаспийския регион.
 
Сайгата е [[номад]]но стадно животно и живее главно в откритите сухи степи и полупустини в Централна Азия. Бекенов и колектив (1998) описват обичайната среда на живот на сайгака като равнинна открита земя, покрита с ниска растителност, която позволява на животните да препускат бързо. Земите с неравен терен или гъста покривка са нежелани, но животните може да се окажат в тях при необходимост.
Ред 53:
Големината на семейството на сайгата варира от 200&nbsp;000 животни през летните миграции до 30-40 животни в стадото през лятото. През есенната миграция отново се формират огромни стада, а през зимата мъжките изграждат харем от 5-15 женски.
 
Сайгакът е активен основно през деня, въпреки че понякога по пладне си почива. Номаден вид, сайгата няма фиксирана домашна територия и може да извърви десетки км на ден. Сайгата е изключително добър бегач и може да развие скорост от 80 км/ч. Популациите предприемат сезонни миграции, придвижвайки се през пролетта на север към летните пасища, а през есента се връщат на юг. Покриват 80-120 км на ден, като се движат с ниско приведена глава, а носът им филтрира вдигнатия прах. Разгонват се през зимата, като зрелите мъжки заемат своя собствена територия и се опитват да изградят харем от женски. Получават се остри сблъсъци между съперничещи си мъжки, резултатът от които често е смърт. <!--Due to the extreme demands of the rut, през суровите-->През суровите зими има голяма вероятност полово зрелите мъжки да загинат, като до 97% може да умрат. В края на април оцелелите мъжките започват сезонни пролетни миграции като формират стада от 10-2&nbsp;000 индивида и се заселват на север. През това време женските скитат в големи стада, за да намерят подходяща за раждане земя, където те изоставят малките след около 1 седмица. Само 8-10 дена след бума при ражданията, женските и бебетата се отправят по следите на мъжките на стада от над 100&nbsp;000 животни. След като миграцията завърши, потокът от животни прекъсва и те се разпръсват на по-малки стада. През есента се формират големи групи, като огромни маси от сайги се връщат на юг.
 
Плахо животно, сайгакът може лесно да бъде подплашен, което веднага би довело до схватка – дори в големите мигриращи стада. Слухът на сайгата не е добре развит, за разлика от зрението, което е много остро и те могат да видят опасности на разстояние 1 км. При добри условия сайгата може два пъти дневно да утолява жаждата си в гьол.