Георги Несторов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
Георги Несторов е роден през [[1913]] г. в [[София]]. Син е на Тодор Георгиев Несторов, родом от Панагюрище, и Божана Тодорова Несторова, родом от Пловдив. Сестра му е съратничката на [[Петър Дънов]] – Весела Несторова, а дъщеря му е пианистката Теодора Несторова. Завършва Държавното средно техническо училище „Цар Борис III“ през 1932 година в София и след изпълняване на военна повинност през 30-те години на двадесети век събира средства, работейки като радио техник и строител, за да замине за [[Виена]], [[Австрия]] (по това време част от Германия), където да следва в Техническия университет (Technische Hochschule – Wien) между 1941 г. и 1943 г.
 
Завръщайки се в България на края на [[Втората световна война]] работи като инженер в Българското народно радио, регистрирайки няколко патента и рационализации в радио техниката. ВпоследствиеНепосредствено след края на войната, той е на чело на [http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-bulgaria екип от инженери] които модернизират стария радио предавател в софийския квартал "Павлово" посредством редица рационализации. През 1946-1947 допринася за модернизацията на на радиопредавателя във Вакарел със съветски резервни части водеща до началото на експериментални излъчванииа от радиопредавател "София II". Той влиза в [http://www.predavatel.com/bg/radio/bnr редовна експлоатация] на 15 март 1948 година. Впоследствие Георги Несторов е главен инженер на радио предавателите във [[Вакарел]], [[Стара Загора]] и Варна, както и на подобни инсталации в Югославия.
 
От 50-те години на 20 век насочва дейността си предимно в научното дело. Между 1954 г. и 1961 г. завежда секция в Научноизследователския институт по съобщенията. Избран е за старши научен сътрудник през 1961 г. и за член-кореспондент на [[Българската академия на науките]] през 1967 г., и академик на Международната академия по астронавтика (IAA) от 1968 г. От 1961 г. завежда секция „Физика на йоносферата“ в Геофизичния институт. През 80-те години на 20 век ръководи Геофизичния институт при БАН. От 1967 г. е член-кореспондент на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].
 
Сред главните му отличия са ордени Народен орден на труда – сребърен (1948 г.), Народен орден на труда – златен (1951 г.), Червено знаме на труда (1954 г.), Орден на изобретателя (1963 г.)