Отваря главното меню

Промени

Премахната редакция 9557666 на 80.72.67.154 (б.)
 
Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки ([[скелет]]), а в другия – отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „[[кенотаф]]и“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.
 
== История на откритието ==
 
През месец октомври 1972 г. за нуждите на "Електроснабдяване" – град Варна в Западната промишлена зона на града, през територията, принадлежаща на Материално-техническо снабдяване – Варна, между тогавашните предприятия "Морстрой","Агромашина" и "Хидрострой" е планирано прокарването на подземен електрически кабел. За тази цел на 2 и 3 октомври Райчо Маринов, прокопава с багер траншея, пресичаща района в посока югозапад-североизток в района, който в миналото се е наричал Зарзалината и е бил землището на някогашното село Владиславово (по-късно вече квартал на Варна). По време на работата багеристът забелязва, че в изкопаната пръст има метални изделия и каменни сечива, които събира и ги отнася в дома си, в село Дългопол. По това време там се провеждат археологически разкопки на селеище от Енеолита. Уредникът на музея на в Дългопол – Димитър Златарски е уведомен за намерените от Маринов артефакти и на 27 октомври той посещава дома му, където разглежда златните изделия, които са смятани от Маринов за медни. На следващия ден Златарски и другият музеен уредник - Анчо Анчев съставят протокол и приемат 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. Съзнавайки голямото значение на находката, Златарски информира колегите си в археологическия музей в град Варненския. На 30 октомври артефактите са предадени на научният сътрудник Михаил Лазаров и уредникът Александър Минчев, които отнасят предметите и ги прибират за съхранение във Варненския археологически музей.
 
На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото на намираните от него находки на предметите на археолозите от Варненския музей. При разчистване на вече прокопаната траншея е установено, че на това място
съществува некропол, вероятно датиращ от Халколита. Установено е, че при изкопните работи багерът е унищожил една гробна яма. Започва пресяването на изкопаната пръст, като от 10 ноември група от шестима затворници от Варненския Окръжен затвор са зачислени като работници на обекта. До 5 декември всичката изкопана от багериста пръст е промита, находките от нея са събрани, а стените и дъното на канала – почистени.
Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване и разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени след осигуряване на необходимата подкрепа от варненския Общински съвет, за да бъде ограден районът и да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.<ref>Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев "ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА", Варна 2010 г., ИК Данграфик</ref>
 
== Археологическо проучване ==