Димитър Овчаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Форматиране на ISBN
Редакция без резюме
Ред 19:
}}
 
'''Димитър Савов Овчаров''' е виден [[българи|български]] [[археолог]] и [[изкуствовед]]. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Баща на археолога [[Николай Овчаров]], който също е професорст.н.с. (доцент) и се занимава със средновековна история и медиевистархеология. Ръководил на множество обекти на археологически разкопки в страната, преди всичко на старите български столици [[Велики Преслав|Преслав]] и [[Плиска]]. Овчаров е най-изявеният противник на идеята за ролята на тракийския етнос в изграждането на старобългарската култура. Той поддържа концепция, че тракийски етнос не съществува, а античните традиции в средновековната българска култура са следствие на индиректна приемственост с населението на балканските провинции на Византия.
 
== Биография ==
Роден е на [[28 април]] [[1931]] г. в град [[София]], [[Народна република България|България]]. През [[1956]] година завършва висше образование специалност „История“ в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]], профил „Археология“. От [[1956]] до [[1959]] г. работи като уредник в отдел „Възраждане“ в Окръжния исторически музей в град [[Велико Търново]]. През [[1960]] г. става директор на новосъздадения [[Регионален исторически музей, Търговище|Окръжен исторически музей]] в град [[Търговище]]<ref>[http://www.targo.org/novini/publication?chast=&&pub=2598 Археолозите откриха антилопа край Търговище], 12 септември 2014 г.</ref>.
 
Със своята съпруга Мария Овчарова са основоположницирадетели наза професионалното музейно дело и основателиса измежду активните сътрудници на търговищкияИсторическият музей катов Търговище, създаден през 1951 г., придобил статут на Окръжен (понастоящем Регионален) исторически музей в Търговище самостоятеленпрез културен1960 институтг. От [[1968]] до [[1974]] г. Овчаров е научен сътрудник във [[Национален военноисторически музей|Военноисторическия музей]] в град [[София]]. От 1974 до [[2001]] г. е старши научен сътрудник в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] при [[Българска академия на науките|БАН]]. От [[1983]] до [[1993]] г. е ръководител на Секцията по средновековна археология там.
 
Над 20 години е редактор на списание „Археология“, главен редактор е от 1993 до 2001 г. От 2003 г. до кончината си е активен член на редакционния съвет на списание „Паметници Реставрация Музеи“. В периода от 1992 до 1993 г. е директор на [[Национален археологически институт с музей|Националния археологически институт]]. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Преподава обща археология, древнобългарска култура и религия и средновековно изкуство в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]], [[Славянски университет]], [[Нов български университет]] и [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]].