Ан дьо Турвил: Разлика между версии

'''Ан Иларион, граф дьо Турвил''' (на [[Френски език{{lang|fr|френски]] '''Anne Hilarion, comte de Tourville'''}}) е френски морски командир и [[адмирал]] на служба при [[Луи XIV|Луи ХІV]]. От 1693 г. с чин [[Маршал|Маршал на Франция]].

Ан Иларион дьо Турвил е роден на 24 ноември 1642 г. в замъка Турвил<ref>Това твърдение не е еднозначно. Така се твърди ''в Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 897</ref> близо до източния бряг на [[Котантен|полуостров Котантен]], северна Франция. Той е потомствен [[Аристокрация|аристократ]] и като такъв още на 17 години се включва в [[Хоспиталиери|Малтийския орден]]. Скоро след това става капитан на [[фрегата]] и води успешни сражения против [[Османска империя|османците]] и североафриканските пирати. През 1666 г. младежът е призован в кралския флот и на следващата година поема командването на собствен [[Линеен кораб (ветроход)|линеен кораб]].<ref>''Ibid.''</ref> По време на [[Холандска война|Холандската война]] той се прочува за първи път като герой на Сицилианската кампания под командването на адмирал [[Абраам Дюкен|Дюкен]].<ref>Повече подробности в Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660-1783'', Boston 1911, pp. 163-`66</ref> През 1676 г. участва в битките при Огоста и Палермо с кораба ''Сан Парей'' - – мощен линеен кораб с 62 оръдия. По-късно му поверяват други кораби - – ''Сирен'' и ''Скептър''. През 1679 г. става един от най-младите адмирали, като поема командването на цяла ескадра.

През последвалия мирен период службата на Турвил продължава с борбата против африканските пирати. Пак под командата на Дюкен, той участва в бомбардирането на [[Алжир (град)|Алжир]], [[Триполи]] и [[Генуа]] (1682- – 1685). След смъртта на Дюкен през 1688 г. е назначен за вице-адмирал на целия кралски флот, което е най-високият чин, защото Луи ХІV отказва да определи върховен главнокомандващ на военноморските сили.

В началото на [[Деветгодишна война|тази война]], противопоставила Франция на Краля-Слънце на внушителна коалиция от вражески държави, Турвил трескаво реорганизира флота и корабостроителниците работят със забележителни темпове. Ето защо през 1690 г. той може да излезе в открито море с колосална ексадраескадра от 78 линейни кораба и още толкова фрегати и допълнителни съдове с над 4700 оръдия.<ref>Edward Hale, ''The Fall of the Stuarts and Western Europe from 1678 to 1697'', London 1889, p. 176</ref> Насреща му англо-холандският флот разполага с 56 линейни кораба и около 3460 оръдия. Турвил получава нареждане да го потърси, да му нанесе колкото се може по-големи загуби, след което да блокира устието на Темза и да прекъсне комуникациите между англичани и холандци.<ref>Arthur Hassall, ''Louis XIV and the Zenith of the French Monarchy'', London 1895, p. 272</ref> Адмиралът не изпълнява цялата задача, но на 10 юли се натъква на съюзническите кораби начело с Хърбърт край южните английски брегове, при нос [[Битка при Бийчи Хед|Бийчи Хед]] (Бевезиер, както го наричат французите) и им нанася поражение, като пленява или потапя 15 от тях. Съюзниците трескаво се оттеглят към [[Лондон]], а Турвил не ги последва.<ref>За този момент Махън пише: "Вместо„Вместо да нареди всеобщ лов на противниковите кораби, Турвил запази бойния си ред... Но в случай като този да позволиш разпадане на реда беше допустимо, ако не и задължително. Противникът, победен и разпръснат, можеше да бъде довършен с лекота, а бойният строй да се поддържа само дотолкова, че да се осигурява взаимна подкрепа на преследващите кораби... Неумението да съобрази това се оказва пролука в бойните умения на Турвил и, както обикновено, тази пролука се прояви именно в най-решителния момент от неговата кариера."“ Виж Alfred Mahan, ''The influence''..., p. 184</ref> Много историци приемат, че при повече желание е могъл действително да блокира английската столица и да постигне ранно излизане на Англия от войната.

Това е най-значимата победа на Турвил и тя е неочаквана, тъй като повечето му съвременници приемат, че моретата са запазена сфера на англичаните и холандците. При срещата си с Турвил след края на кампанията самият крал възкликва: "Сега„Сега сме господари на Ла Манша, след като победихме англичаните, които от векове се хвалят, че им принадлежи... и то, когато бяха подкрепени от холандците!"“<ref>John Wolf, ''Louis XIV'', New York 1968, p. 459</ref>

Въпреки това още на следващата година Луи ХІV произвежда Турвил в чин маршал, заедно с други именити офицери като [[Франсоа дьо Ньовил херцог дьо Вилроа|Вилроа]], [[Никола дьо Катина|Катина]], [[Луи-Франсоа дьо Буфлер|Буфлер]] и [[Ан-Жюл дьо Ноай|Ноай]]. Адмиралът бързо успява да се отблагодари за жеста. В началота на лятото на 1693 г. французите научават, че огромен конвой от над 200 търговски английски и холандски кораба ще се отправи към [[Гибралтар]], за да навлезе в [[Средиземно море]]. Само 17 линейни кораба, командвани от сър [[Джордж Рук]], ще го ескортират. Турвил образува флотилия от 70 кораба и прави засада около португалския град Лагуш. В края на юни той напада конвоя и след продължително сражение потапя и пленява половината от неговите кораби. Рук избягва към [[Мадейра (остров)|остров Мадейра]], а англичаните изчисляват загубите си като най-големите след пожара в Лондон от 1666 г. Около 30 млн ливри е печалбата на победителите. Този успех се оценява като реванш на Турвил за поражението при Ла Уг.

"[В негово лице] Франция изгуби своя най-велик морски офицер, страшилище за англичани и холандци, които от век спореха за контрол над морето... Турвил всадееше до ъвършенство вссяко нацчнание във флота - – от дърводелството до куража на адмирала. Неговата стпаведливост, учтивост, яснотата на заповедите му..., неговата точност, подреденост и мъдрост караха всички да искат да служат под негова команда."<ref>Saint Simon, ''Mémoires'', Paris 1729, t. 3, p. 48</ref>

"Турвил„Турвил бе единственото велико име в тази морска война, ако изключим корсарите начело с [[Жан Барт (корсар)|Жан Барт]]. Между английските адмирали, макар да бяха смели и предприемчиви хора, нямаше нито един, който да може да се сравни с него. Към това време (1697 г.) той вече беше служил тридесет години във флота и беше едновременно моряк и войник. Той имаше безкрайна смелост, показвана често в младостта му и богат опит, защото беше участвал във всички важни сражения, които бе водил френският флот."“<ref>Alfred Mahan, ''The influence''..., pp. 184-185</ref>